/Поглед.инфо/ От медии в Скопие научихме, че „сделката е добра за Македония и ще бъде подписана на 2 август, Илинден“. Става дума за прословутия Договор за добросъседство, на който напоследък т.н. целокупен Запад бабува, за да бъде подписан между България и Македония. Това е част от стратегия, която ще даде възможност да се отворят в близко бъдеще просторите за членство на Македония в НАТО и ЕС.

Геополитическите цели и борбата за влияние на Балканите, в случая Македония, между Русия и Запада прозират отчетливо в създалата се ситуация на нарасналото значение на региона като транзитна територия за европейските пазари. Към тях се стремят не само САЩ и Турция например, но и Русия, и Китай, които естествено трябва да бъдат спирани в стремежите си да реализират свои енергийни козове /газопроводи/ или проекти като „Един пояс, един път“. Нас обаче ни вълнува преди всичко въпросът с този Договор, защото надеждите са, че с него ще се поставят основи за различни отношения между двете братски страни, които да загърбят стари огорчения, нелицеприятни медийни изяви, т.н. кражба на история или пренаписването й, което е от значение за стабилността и на София, и на Скопие. Но и за Балканите като цяло. Това, че премиерът Зоран Заев нарича договора сделка не е нищо повече от признание, че пазарлъкът т.е. компромисите не са били лесни за договаряне. След срещата Заев/Борисов в София у нас се завихри една еуфория, че най-после е намерено решение и политическа воля за изход от задънената ситуация с отлагания повече от десетилетие Договор за добросъседство и сътрудничество, което създаде илюзията, че сме постигнали забележителен външнополитически пробив. Не че не си живеехме и без този договор, но обявяването на такова „постижение“ си е удар в 10-ката за всяка управляваща партия. После започнаха коментарите за същността на самия договор и кой какви отстъпки е направил, защото и на Вардара , и в подножието на Витоша темата е особено чувствителна. Каузата Македония е генетично заложена в българите, особено от поколенията, които са я изстрадали или са наследници на повече от 1.5 млн предци, напуснали бащино огнище от старите земи, за да намерят подслон и закрила в Отечеството. За Македония пък е въпрос на „идентичност“, което е залегнало като доктрина от самото обявяване на независимостта на страната след разпада на бивша СФРЮ. Намирането на пресечни точки се оказа непосилна задача за десетилетия. Още повече, че чужди намеси и стари идеологии като македонизма създаваха достатъчно пречки за постигане на разбирателство. Страдаха редовите граждани от двете страни на границата, страдаше икономиката, общественият климат бе отровен от недоверие и параноя сред определени среди. Опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ в Македония насочи цялата си политическа енергия, за да вмени предателски деяния на новото правителство на СДСМ и постави 5 условия, за да не противостои на договорките със София . По същество те се отнасят до посочването в Договора на македонския народ като конституционен, следва упоменаването на македонския език, отделни истории на македонския и българския народ, грижа за македонско малцинство и да се избегне впечатлението, че България получава повече права, а Македония повече ограничения като страни в този Договор. Становището на лидерите на ВМРО-ДПМНЕ е, че ако не се направят тези промени, Договорът би трябвало да се разглежда само като PR-момент.

Всъщност споразуменията по щекотливите въпроси от казусите по Договора ставаха „на тъмно“ и далеч от хорски очи. Обществото и у нас, и в Македония все още гадае по отделни слова на премиерите какво всъщност са се разбрали и ще предложат за подписване. Което се оказва, че трябвало да стане на 1 август, защото на 2 август в Подгорица, Черна гора, вицепрезидентът на САЩ, Майк Пенс, събира на високо ниво Западните Балкани на среща по т.н. Адриатическа харта. Македония е съдомакин на тази среща, а другите участници са Черна гора, Албания, Хърватия, Босна и Херцеговина. Сърбия, Косово и Словения са наблюдатели.

Зоран Заев на заседание на външната комисия в Собранието /затворено като у нас за медиите/, където условията на подготвения договори са били обсъждани, е казал, че „с този договор правителството още веднъж потвърждава уникалността на македонския народ, македонския език и македонската идентичност. В него няма дилеми, че става дума за две държави, два езика, два народа“. Ако наистина е така, тогава договорът наистина е „добър за Македония“ и Зоран Заем е прав, когато убедено твърди, че правителството му е в състояние да решава проблеми. За нас остава да приемем, че министър Захариева съвсем не е била „некомпетентна“, когато заяви, че сме признали македонския език. Появиха се коментари и у нас, че ситуацията с този договор или е наистина ПР-акция, или стремеж за оставане в историята на всяка цена, без оглед на последици и обществени реакции.Защото признаването на държава с нейната независимост е едно, а отричането на един общ език т.е. признаване на македонски език е съвсем друго и не става чрез такъв акт.Каузата Македония не съществува. Каузата е ЕС и НАТО. Разбираемо за поколения, които растат с либералните идеи на нашето време и историята не е онази сламка, за която се хваща удавникът, когато вълните го заливат. Днес вълни всякакви - от мигрантски потоци, през обезлюдяване, та до ислямизация и беднотия до шия. Важното е, че европейските посланици в Скопие са поздравили правителството там, че е съгласувало с България този договор и така е допринесло за „европейската перспектива на страната“. Поставило е „рамка за отношенията между съседите на Балканите“, което е гаранция, че е „надежден партньор на ЕС“. То и Коминтернът навремето е казвал, че България е верен приятел, защото е приела гражданите в Благоевградско да се пишат в паспортите македонци, но този акт е оставил дълбоки травми в душите на де-що има българи по света и у нас, но нейсе, казваха класиците. Остава на 1 август Договорът да се подпише /дали?/ от двамата премиери, да се поднесат цветя на достолепния паметник на Св.Св.Кирил и Методий в Скопие и после да започнат крамолите в парламентите, защото „бързата кучка слепи ги ражда“. Другото може да се остави на историята. Макар и не много ценена днес, тя си знае работата. Важното е да не се ближат рани после.


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели