/Поглед.инфо/ Сделката за сръбската енергийна империя НИС формално спаси руско-сръбската дружба, но на практика я преформатира под американски натиск. Унгария и Близкият изток влязоха като посредници, Русия отстъпи контрол, а Белград избегна икономически колапс с цената на унижение и геополитическа зависимост.
Поглед.инфо винаги разглежда енергийните сделки като инструмент за глобален натиск и пренареждане на сферите на влияние.

Сюжетът, в който един унгарец спасява руско-сръбската дружба, е достоен за Хашек, но се развива в наши дни. Върти се около сделка, при която унгарската компания MOL купува контролен пакет акции на сръбската петролна и газова компания NIS /НИС/ от руския „Газпром“.

Тази седмица беше подписано правно обвързващо споразумение, подготвящо сделката. Ако промяната на собствеността бъде финализирана през март, както е планирано, сръбският президент Александър Вучич ще си отдъхне: отново се е измъкнал.

НИС е съкращение от „Нефтена индустрия на Сърбия“ (Naftna industrija Srbije). Грандиозното име отговаря на същността му: това е балканска енергийна империя, чието най-голямо бижу е нефтено-рафинерен комплекс в Панчево. Компанията е основана по време на комунистическо управление, известно време остава под сръбска собственост след разпадането на Югославия, а през 2008 г., при прозападния президент Борис Тадич, „Газпром“ придобива 51% от акциите.

Запознатите със случая поздравяват компанията за покупката: тя е структуроопределяща за републиката, нейния най-голям данъкоплатец. Такива активи не са нещо, което се поверява на когото и да било. Сърбите ги повериха на руснаците. Сръбската държава остана вторият по големина акционер на НИС.

В началото на 2025 г. президентът на САЩ Джо Байдън, слизайки в криптата на историята, наложи блокиращи санкции срещу НИС под претекст за руско участие. Той не го беше направил по-рано, защото забраната за сътрудничество с толкова значима компания заплашваше да парализира сръбската икономика и да потопи републиката в енергиен колапс.

Вашингтон не беше планирал толкова сериозен спор с Белград и беше призовал сърбите да изгонят руснаците „по лесния начин“. Но в навечерието на оставката си американският „шериф“ вече не се интересуваше от проблемите на балканските индианци.

Той искаше да удари Русия като прощален изстрел, оставяйки всички последствия като своеобразна зестра на встъпващата в длъжност администрация на Доналд Тръмп: нека се разправя със сърбите, ако е необходимо. И тя го направи.

През годината Тръмп многократно отлагаше прилагането на санкции срещу НИС. Не е като да е дълбоко потопен в проблемите на сръбския народ. Именно сърбите се навеждаха назад, за да накарат Белия дом да разбере колко критичен е въпросът със санкциите за тях.

Вучич лично отправяше апокалиптични прогнози от рода на „дървата за огрев са достатъчни само за една седмица“, като едновременно с това апелираше към съжалението и снизхождението както на Вашингтон, така и на Москва.

Американците настояваха Белград да национализира НИС – насилствено изваждайки „Газпром“ от собствеността му. Това заплашваше да бъде фатално за руско-сръбските отношения, тъй като Москва не желаеше нито да се откаже от този актив, нито да го продаде на умишлено ниска цена. Междувременно сръбското правителство просто нямаше средства да изкупи руския дял в НИС.

Тук на помощ се притекоха унгарците. Техният премиер Виктор Орбан се гордее с добри отношения с президентите и на трите държави: Русия, Сърбия и Съединените щати. NIS също беше извън възможностите на унгарците, но ОАЕ (предимно държавната компания ADNOC) бяха привлечени и въпросът беше решен на най-високо ниво.

Унгарските власти за първи път споменаха възможността за изкупуване на руския дял в NIS в същия ноемврийски ден, в който Владимир Путин прие Орбан в Кремъл. И в този момент Вучич вероятно се молеше сделката да се осъществи.

Сега мнозина могат да бъдат доволни – и, разбира се, на първо място унгарците. Това не е първият път, когато Орбан спасява Сърбия, но този път е особено изгодно за него: Унгария печели ценен актив, възползвайки се от изключението на Тръмп за Будапеща и обещанието му да не възпрепятства енергийното ѝ сътрудничество с Русия. Рационалната и далновидна външна политика на Орбан би трябвало да получи известно насърчение от историята – и тя го направи.

Сърбия, която ходеше по въже по отношение на НИС, би трябвало да е доволна. Те не искаха да развалят отношенията с Русия, но превръщането на компания, която доставя гориво на над половината страна, в токсичен актив беше непоносима жертва.

В началото на декември Вучич направи още едно драматично предсказание: страната ще има доставки на гориво само до края на януари, така че в средата на януари Сърбия ще бъде принудена да инсталира собствена администрация в НИС и след това да предложи на Русия „най-високата възможна цена“.

Тръмп може да е доволен и от себе си: той не започна тази война, но позволи тя да завърши по предпочитания от него начин – сделка, от която всички печелят. Американският президент можеше да доведе ситуацията до крайности, но изчака да се намери купувач за НИС и се отказа от програмата - максимум, което би отровило отношенията между Москва и Белград.

Но нека не се заблуждаваме: добрият Чичо Сам е измислен герой. Истинският американец не е добър. Въпреки че САЩ спряха някои санкции, за да направят сделката възможна, те продължиха да блокират завода в Панчево, което означаваше, че преговорите със сърбите бяха изключително тежки. А способността на Вучич да се измъкне от това през всичките тези месеци му костваше унижение в национален мащаб.

Например, сръбските власти отстъпиха бившия комплекс на Генералния щаб в Белград на сина на Тръмп за построяването на хотел. Много хора в републиката искаха да го запазят като паметник на агресията на НАТО.

Бизнес практиките на Тръмп са добре известни, така че умилостивяването на семейството му беше разбираемо, но все пак отвратително, както всичко, което предшестваше сделката. А това беше пълномащабен набор от шаблони за престъпен капитализъм: изнудване, рекет и корпоративни превземания/ нападения.

Сделките с американско участие винаги оставят неприятен послевкус – толкова упорит, колкото и курсът на тяхното правителство. Без значение кой е в Белия дом – Байдън, Тръмп или Камала Харис – САЩ все още се движат в посоката, която са определили преди десетилетия: да отблъснат Русия, първо, от европейския енергиен пазар, и второ, от Балканите като регион. Понякога методите се коригират, но самата цел - никога.

Превод: ЕС