/Поглед.инфо/ В Сърбия растат проруските настроения, а проевропейските губят популярност. Но настроенията трудно могат да бъдат конвертирани в нещо реално, констатиран експертите.
Сърбия избира на 2 април президент. Победата, най-вероятно още на първия тур, ще бъде за настоящия премиер Александър Вучич. Той води безапелационно във всички социологически проучвания.
На тези избори в Европа гледат с тревога, говорейки за растящото влияние на Русия и проруските настроения в Сърбия. Това е могла да почувства и върховният представител на Европейския съюз по външните работи и сигурността Федерика Могерини, която бе посрещната в Скупщината от проруските радикали в началото на март с възгласите „Сърбия! Русия! Не ни е нужен ЕС!“.
Председателят на Комисията по външна политика на Европарламента Дейвид Макалистър каза няколко дни по-късно, че „Русия съзнателно провежда стратегия за дестабилизация в Сърбия“. Но експертите, анкетирани от ДВ, не са съгласни с подобна оценка.
Изгодни разговори
„Глупости“. Така нарече изказването на Макалистър руският експерт от Института за изследване на Европа към РАН Павел Кандел. „В Европа, започвайки от украинската криза, говорят за руската заплаха на Балканите. Тези приказки се поддържат в столиците на държавите от Западните Балкани, и някои политолози в Москва. Видите ли дори на Запад признават руската сила. Но тези приказки по никакъв начин не отговарят на истината“, смята Кандел.
Според него представата, че „Русия си поставя далечни цели на Балканите, както им се струва на мнозина на Запад, е напълно невярна“. Интересът на Русия към Балканите до голяма степен се ограничава от интересите на собствения и петролен и газов комплекс. Руската държавна компания „Газпром“ притежава над половината от акциите на енергийната компания „Нефтена Индустрия Сърбия“ /НИС/, която внася около 17% от постъпленията в сръбския бюджет, добавя експертът от берлинския фонд „Наука и политика“ Душан Релич.
Разговорите за голямото влияние на Русия в Сърбия не се потвърждават от фактите, продължава Кандел. Той дава следните примери: „60-70% от търговския стокообмен на Сърбия е с държавите от ЕС и само 6-7% - с Русия. Подобно съотношение се наблюдава в капиталовложенията, банковата сфера и медиите“.
Но разговорите за голямото руско влияние се водят, защото са изгодни както на Брюксел, защото отвличат от вътрешните проблеми, така и на останалите страни. „Балканските лидери имат изгода да стимулират замрялата евроинтеграция, показвайки на Брюксел, че ако вие не се размърдате, тогава ние имаме към кого да се обърнем. Някои в Москва също имат изгода от такива приказки като признание за руската сила“.
Символичен капитал
Но експертите са съгласни, че в последните години Русия е натрупала в Сърбия значителен символичен капитал. „Всички сръбски партии, дори от противоположните лагери, разбират: за да имаш успех на изборите, трябва да отидеш в Москва и да си направиш селфи с Путин. Това може да се види преди последните няколко избори, това е закономерност“, констатира Кандел.
Но е трудно симпатиите да се превърнат в реални политически дивиденти. „Симпатиите към Русия растат, но защо хората, които й симпатизират, гласуват пак за Вучич, а не за партиите, които се представят като по-проруски“, посочва Кандел. Тези партии са маргинални и шансовете да дойдат на власт са минимални, прогнозира експертът.
Сърбия е страна, в която общественото мнение е нееднородно, отбелязва Релич. „Част от населението вижда в Русия традиционен съюзник. Но има и част, която много критично се отнася към системата на Путин именно, защото неговите позиции по въпросите на защитата на човешките права и демокрацията не се споделят от Европа“, добави той.
Косовската карта
Освен символичния капитал на Москва й остава още един коз в преговорите със сръбското правителство – правото на вето на Русия в Съвета за сигурност на ООН, с помощта на което тя много пъти е блокирала влизането на частично признатата държава Косово в световната организация. „Всяко сръбско правителство, независимо от неговото отношение към Москва, ще отчита този факт“, отбелязва Релич.
Сърбия, както и Русия, не признава Косово като суверенна държава. Москва е готова да продължи разиграването на тази карта, добавя Кандел, и в надлъгването с Брюксел „тя не е излишна за Белград“.
На сърбите ЕС им се струва все по-недостижим
Отслабването на позициите на ЕС в Сърбия е временно и носи конюнктурен характер, твърди Душан Релич. „Доверието към ЕС спадна, особено след Брекзит. В региона последиците от финансовата криза през 2008 г. се чувстват доста по-силно, отколкото в ЕС. Мнозина са недоволни от миграционната политика на ЕС. Мигрантският поток идва от страните-членки на ЕС България и Гърция в Сърбия, оставайки там. И сръбското население е убедено, че не получава достатъчно подкрепа от страна на Евросъюза“.
Днес около 45% от сърбите подкрепят влизането на страната в ЕС, а преговорите за това започнаха преди пет години. ЕС изглежда все по-отдалечен, а условията за помирение с Прищина се смятат от мнозина за несправедливи, обяснява експертът от фонда „Наука и политика“. Но конюнктурата може да се промени: „Ако се ускори сближаването, тогава и броят на привържениците на членството на Сърбия в ЕС ще нарасне“.
При всички положения след избирането на Вучич за президент не трябва да се очакват особени промени във външната политика на Белград, до голяма степен заради позицията на ЕС. Брюксел, според анкетираните от ДВ експерти, няма да е в състояние да предложи на Сърбия скорошно членство в ЕС. Сърбия ще „продължи със същата политика на балансиране, макар че балансът няма да е в полза на Русия, а по-скоро в полза на Брюксел“, заключава Кандел. /ДВ
Белград / Сърбия