/Поглед.инфо/ На 25 февруари в Струмица, Р Македония, се провежда традиционния пролетен карнавал. По време, когато и в Европа маскарадите заливат не само улиците на Венеция. Дори маските, произведени в повечето случаи в Китай и продавани по централната „Гоце Делчев“, приличат на западноевропейските.

Събират се хиляди хора от близки и по-далечни селища, забелязват се туристически групи от България и никой не пропуска да се „маскира“ съгласно „европейските ценности“. А иначе скарите с „кебабчиня и плескавици“ по маршрута на шествието са си съвсем по балкански и се радват на засилен интерес от страна на любителите на събития в стил събор или панаир. Нищо не напомня за политическа криза, за протести, за етническо-религиозни противоречия, които според авторитетни анализатори, включително западни, вещаят разпад на държавата Македония или по-скоро за неясно бъдеще. Санде, собственикът на малкото ресторантче, което ни привлече за бърз обяд, е категоричен, че за политика никой в Струмица не иска да говори. Според него важното е, че „вие идвате тук, ние ходим при вас, особено в Банско и търговията върви“. Е, свива устни, че те повече пребивавали в България, но е доволен от българите, които „почетоха ресторанта ми“. Толкова е любезен, с „памук душа вади“, че обещаваме пак да дойдем. И кафето накрая бе от него. Не се оплаква и непрекъснато кани. После случайни граждани гласовито ни поздравяват за участието на наши кукери на Струмишкия карнавал, защото „само они беа автентични“, другите били „по европски“. Съгласяваме се, защото мажоретките или облеклата „с пера и перушини“ са по-близо до картините от карнавала в Рио, но признаваме, че все пак е пъстро, разтоварващо и видно носи забавление на присъстващите.

Някак между другото отчитаме, че политически агитационни материали по улиците и магазините на града липсват. Само един голям портрет на експремиера Груевски виси самотно на изоставената сграда на „Земеделската кооперация“. Това е градът на кмета Зоран Заев, който ще сформира новото правителство на Македония след като Груевски не успя за го направи. Класиралата се на първо място при извънредните парламентарни избори на 11 декември негова партия ВМРО-ДПМНЕ не съумя или не пожела да приеме условията на албанските партии за подкрепа и участие в общо управление и върна мандата на президента Иванов. Абсурд е да се разговаря по темата с редовите граждани на Струмица. Тук няма забрадени жени като в Скопие, но предпочитат да заобикалят усмихнато всеки въпрос, който засяга ситуацията в страната. Само колежът „Яхия Кемал“ призовава с огромни билбордове младите да учат точно там и дава координати. Дали знаят хората в Македония кой и защо финансира тези училища, които са пръснати из цялата страна? Едва ли е държавата Македония. В тази връзка няма как да пропуснем да видим какво продават в книжарниците в този разраснал се и явно проспериращ по балкански през последните години град. На витрините са поставени книгите на един и същ автор, д-р Петър Поповски, и заглавията са красноречиви - „Македония-люлка на европейската цивилизация и култура“, „Македонската средновековна църковна дипломация“, „Македонските корени“, „ Кърваво досие-арнаутският гего-мирдитски разбойнички тероризъм в македонските земи от 1700 до 2002 година“ и т.н. Не липсва и „Енциклопедия на ВМРО-1893-1934г“. Прави впечатление и че като автор Кисинджър е добре представен с всичко, което е издал през дългия си период на първи дипломат и съветник.

Карнавалът си е карнавал, отвлича внимание, но не това е дневния ред на Македония. Тази „най-романтична страница от нашата история“ вече 2 години е под напрежение, а политическата криза сякаш няма край. Не е случайно и че Федерика Могерини, т.н. външен министър на ЕС, от 1 до 4 март ще обикаля Западните Балкани и след Черна гора ще посети Македония. Регионът подава сигнали, че протичат процеси, които дестабилизират обстановката и не са в унисон с влияния, интереси или стратегии на геополитическите играчи. Уж всички са на пътя за ЕС, уж всички припознават НАТО, а все нещо се обърква или забавя. Причините не винаги са вътрешни. Например Никола Груевски с неговата ВМРО-ДПМНЕ управлява в Скопие 10 години и никога не е пропускал да заявява официално евроатлантическата ориентация на Македония. Под сурдинка казват, че не е бил въодушевен по отношение на санкциите към Русия, както и че не е проявил изискваната „гъвкавост“ при споровете с Гърция относно името на държавата. Така Гърция, по свои си причини и интереси, става препятствие за членството на Македония в НАТО. Опозиционната социалистическа СДСМ така и не успя да спечели поредицата от избори в страната за този период, но след публично изнесени от лидера й Зоран Заев записи с компрометиращи факти за корупционни практики на най-високо държавно ниво, ситуацията придоби характер на продължителна политическа криза. Друг е въпросът кой осигури тези записи. На фона на незавидното ниво на икономиката на малката държава, високата безработица и етно-религиозни противоречия между православни /македонци/ и мюсюлмани /албанци/, тези събития не само поддържаха цяла година огъня на противопоставянето и разделението в македонското общество, но и задълбочиха личната омраза и непримиримост между водещите на този етап македонски лидери Груевски, ВМРО-ДПМНЕ и Заев, СДСМ. Масови протести, организирани от СДСМ, подгряха македонското общество с настояване за смяна на управлението, защото към корупцията и закононарушенията никой не остава безразличен. Последва оставка на премиера Груевски, избиране на служебно правителство, няколкократно отлагане на датата за извънредни избори поради липса на готовност от стана на опозицията, за да се стигне до 11 декември 2016г, когато ВМРО-ДПМНЕ спечели с малко, 51 броя депутати, срещу опозиционната СДСМ, 49 депутати в 120-членния македонски парламент. Останалите 20 депутатски места се разпределиха между 4 албански партии: ДСИ, лидер Али Ахмети, има 10 /19 в предишен парламент/, новото движение „Беса“, лидер Билал Касими, има 5, Албански алианс, лидер Зиядин Села, има 3 и 2 места са на ДПА с лидер Мендух Тачи. Сложна обстановка, защото без подкрепа от страна на албанските партии, правителство няма как да се сформира. Не че ДСИ например не управлява заедно с ВМРО-ДПМНЕ 8 години, а преди това бе съюзник на СДСМ. Позната практика. Не бива да се забравя обаче, че за първи път в македонския политически живот 60 хил албанци гласуваха не за своите, а преляха гласове на СДСМ и това допринесе за чувствително завишен резултата за партията на Зоран Заев. В такава обстановка ролята на т.н.албански фактор в Македония стана ключова за управлението на страната, защото е в състояние да поставя условия на партиите, които се водят за основни. Взривяването се получи, когато 4-те албански партии на връх Коледа обявиха своя платформа с искания, която бе изготвена ни повече, ни по-малко в Тирана, Албания, където само 2 дни след изборите на 11 декември албанския премиер Еди Рама събра лидерите на македонските албански партии и съгласуваха точките в т.н. албанска платформа. Де-факто тази платформа е в противоречие с конституцията на Македония и наистина преформатира страната, както твърдят от ВМРО-ДПМНЕ. Няма как по друг начин да се определят искания за обявяване на албанския език като втори официален в страната, да се водят парламентарни сесии и съдебни производства на албански език, да има двуезични табели на всички държавни институции /не само в т.н. Тетовска Македония, където албанците са мнозинство/, да участват в преговорите с Гърция за името, да се промени химна, знамето и символите на страната, председател на парламента да е етнически албанец, да участват равнопоставено в ръководствата на специалните служби, силови министерства, външни работи и т.н. Казват, че тази албанска платформа е била изготвена спешно в точно определен момент, защото така не само се връзват ръцете на т.н.македонски партии, но и се изпреварва преброяване на населението, чиито резултати може да не подкрепят претенциите на албанците, че са 25-30% от гражданите на страната. С тезата, че са 30% от населението албанците с македонско гражданство настояват за повече властови ресурси и още права. Без да се акцентира върху причините, които доведоха до Охридския договор от лятото на 2001, който вече им гарантираше повече права след като те организираха въоръжени атаки в различни части от страната и показаха на практика какво означава безпомощност на политическия елит. Особено когато на този елит се упражнява натиск отвън. На този етап след като Груевски върна мандата, президентът на Македония Георге Иванов проведе поредица от консултации с парламентарно представените партии и обяви, че ще връчи мандат на този, който му представи документ с подписите на 61 депутати, които по този начин гарантират сформиране на мнозинство в 120-членния парламент и са в състояние да излъчат правителство. Информациите, че лидерът на СДСМ Зоран Заев е успял да се споразумее с албанската ДСИ на Али Ахмети и е получил необходимите 10 депутатски подписа / явно и други албански партии ще подкрепят кабинет на Заев, за да има 61 подписа/ за мнозинство в парламента, изправиха страната пред поредни масови протести. Защото подкрепата на албанските партии за правителство на СДСМ става само чрез приемане на условията, които се съдържат в т.н.албанска платформа. Повечето от тях могат да се приложат само чрез промяна на конституцията. Но освен исканията за двуезичността, ДСИ е настояла и за заемане от албанец на поста председател на парламента, двама вицепремиери, министри на правосъдието и външните работи, на образованието, здравеопазването, икономиката, труда и социалната политика и т.н. По този начин СДСМ подаде коз в ръката на лидера на управлявалата до момента ВМРО-ДПМНЕ, Груевки, и той побърза да заяви, че „СДСМ твърдо възнамерява да преформатира Македония, обезличава другите етнически общности в страната с обявяването на албанския език за държавнотворен и предава държавните и национални интереси“. Разбира се, че загубата на власт, след като си бил начело на държавата 10 години, е болезнен въпрос. Още повече, че Груевски не е „света вода ненапита“, което по принцип е типично за повечето балкански лидери. Пък и не само балкански. Но мнозинството македонски граждани няма как да не се вслушат в думите му, защото съхранението на името и характера на държавата, опасенията за единството и тревогата от възможен разпад създават атмосфера на несигурност. Това е причината и за протести вече дни в големите македонски градове, в основата на които несъмнено стои ВМРО-ДПМНЕ. Но опитът на Груевски си казва думата. Той предложи на Заев да оглави правителство с подкрепата на ВМРО-ДПМНЕ, но да не допуска изпълнение на исканията на албанските партии. Особено по въпроса за двуезичността, което лидерът на СДСМ беше обещал още в предизборната си кампания, за да спечели гласове на албанците. Едва ли като акцентира върху въвеждането на албанския език като официален из цялата територия на Македония, Груевски внушава страх от разпад сред обществеността. Може би се надява по този начин да печели дивиденти за политическо бъдеще. По-скоро ножът е опрял до кокъла и той си дава сметка за последствията, лични, партийни и държавни.

Противоречията в Македония, намесата на външни сили и натиска от страна на заинтересовани съседи и геополитически играчи от години създават ситуация на несигурност и изправят често страната пред кризи и сътресения. Лозунгите на протестиращите тези дни са „Да запазим Македония цяла“ и това вече не е само патриотарско внушение.Липсата на разбирателство между политическия елит, затварянето на очите на политическите лидери за опасностите, които идваха отвън, пътеките, които направиха до чуждите посолства в Скопие, издигането на личния просперитет пред интересите на страната са онези рискови условия, които дестабилизираха Македония и имат отражение върху сигурността на региона. Днес Могерини казва, че „работя, за да видя как всеки един от партньорите тук напредва по пътя към ЕС и да подчертая, че мога да гарантирам, че процесът ще бъде необратим“. Допълва, че „регионалното сътрудничество и добросъседските отношения остават важни в този контекст“. От своя страна Държавният департамент заявява, че „САЩ призовават лидерите в Македония да сформират ново правителство, без по-нататъшно забавяне и всичко това да бъде в съответствие с Конституцията и стремежите на страната за членство в ЕС и НАТО“. Някак в сянка остават информациите колко пъти Али Ахмети например посещава американското посолство в Скопие и колко дълго продължават визитите му там. Бързо се забравиха и онези непрецизирани изказвания на американски конгресмен, който предложи разделяне на Македония, за да се излезе от политическата криза и да се реши окончателно въпроса с де-факто съществуващото разделение по етно-религиозен признак. В такава обстановка никак не е изненадващо, че президентът Иванов е решил да не връчва мандат на Зоран Заев за съставяне на правителство, защото има опасения за стабилността на държавата. Протестите, определени от някои като „по-рехави“ от предишните, сигурно ще продължат. Въпросът е какво следва. Има ли изход? Позиция на България? Едва ли ще има нещо конкретно в момента, защото нашата външна политика към Западните Балкани и специално Македония се свежда напоследък до стандартното „подкрепяме евроатлантическата ориентация и пътя към ЕС“. Така и не съумяхме да намерим своята ниша в балканската политика, да отстояваме свои интереси без намеса във вътрешни работи, да преодолеем страха, че може да ни обвинят в пристрастие и задкулисие, както и да улучваме момента, когато ни подават ръка или ни предлагат изгодно сътрудничество. Дори коридор 8 не успяхме да отстоим, а той ни гарантираше пряка ж.п, магистрална и газова връзка Бургас-София- Скопие- Вльора т.е. Европа, но не през Белград или Букурещ. Нали Македония беше наша историческа кауза и болка? Сега само за съвместно честване на общи празници и общи исторически герои ли ще се борим? Те на нашите герои отдавна изградиха внушителни паметници. Творяха идентичност, но се спънаха в албански фактор. А той е не само в Македония. Ние какво можем да предложим?

Възможно е в Македония да има нови избори. Избори ще има и у нас. Ще има в Сърбия. Другият въпрос е ще си научат ли урока балканските лидери, за да могат да си съдействат като при Вишеградската четворка, когато става дума за регионални интереси и политики. Няма друг изход, когато на мода отново е „разделяй и владей“.