/Поглед.инфо/ В Германия и САЩ предупреждават за растящата заплаха от популярността на радикалния ислям в балканските държави.

Тенденцията за присъединяване на джихадисти от Балканите към терористичната организация „Ислямска държава“ /ИД/ и други радикални групи, воюващи в Сирия, почти изчезна. Това твърдят представители от Босна и Херцеговина и Албания на конференция посветена на борбата с тероризма, организирана от ОССЕ.

В редиците на ИД се сражават няколко хиляди ислямисти от Балканите, но през последните две години са известни само единични случаи, когато вербувани от джихадистите местни жители заминават за зоните на бойни действия в Близкия изток. В същото време в балканските страни има достатъчно големи групи от радикали, чиито редици се попълват от завръщащи се от Сирия. Те представляват заплаха за сигурността, смятат, наблюдателите.

Заплахата от радикалния ислям

„Това явление не е изчезнало. Организационната структура на салафитските, джихадистките и ислямистки екстремисти на Балканите не е променена. Сега те са се фокусирали върху определени страни и върху целия регион като цяло“, предупреждава експертът от Австрийския института за международна политика Ведран Джихич пред ДВ. Според неговите оценки между 30 и 40% от заминалите от Косово и Босна да воюват в Сирия са били убити или са останали в Близкия изток. Около 150 човека са се върнали в Босна и Херцеговина, около 120 – в Косово.

За това че „завърналите“ се представляват заплаха напомнят и от Вашингтон. Заместник-помощникът на държавния секретар на САЩ Хойт Брайън Ий заяви на 17 май на заседание на подкомитета по въпросите на Европа, Евразия и възникващите заплахи, че по този въпрос „трябва да се прави повече“. Заради завръщането на радикализираните граждани правителствата на балканските страни са обезпокоени от възможния бум на насилието, нетърпимостта и екстремизма в региона, които също така могат да се разпространят на север и на запад, предупреди Хойт Ий.

В същото време германското правителство отбелязва друг проблем, който може да усили радикализацията на мюсюлманското население на Балканите – растящото влияние на Саудитска Арабия и другите арабски държави. „Саудитските мисионерски организации проявяват активност в Косово и разпространяват там уахабитската версия на исляма, изпращайки в страната свои проповедници“, се казва в отговор на депутатски въпрос в Бундестага.

Разпространението на идеите на салафизма

Фундаменталисткият салафизъм, както и други радикални клонове на исляма, за пръв път се появява на Балканите – заедно със спонсорираните от Рияд проповедници и джамии в Босна и Косово – по време на войните в бивша Югославия /1991-1999/. През последното десетилетие тази идеология получи още по-широко разпространение заради плачевната икономическа и социална ситуация в региона и отсъствието на перспективи пред младото поколение. В шестте балкански държави /Албания, Босна, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора/ равнището на безработицата сред младите надхвърля 50%, а средната заплата е в диапазона от 300 евро.

Балканските мюсюлмани се смятат за една от най-умерените мюсюлмански общности в света, тъй като радикалните интерпретации на исляма остават чужди за мнозинството от местното население. Въпреки това балканските държави с мюсюлмански мнозинства /Косово, Албания и Босна/ много често се разглеждат от анализаторите като благодатна почва за религиозните фанатици и насилствения екстремизъм. Съседните Македония, Сърбия и Черна гора също не могат да се похвалят с устойчивост по този проблем.

Изследователят Владо Азинович отбелязва, че радикализацията в региона се е случила преди всичко в контекста на войнствения салафизъм. „Всъщност основната цел на войнстващия салафизъм в региона е откъсването на босненците и албанците от тяхната етническа идентичност, за която е характерна вековната традиция на толерантност, и вкарването им в измамната глобалната общност – умма, в която определяща е религиозната идентичност“, отбелязва Азинович.

Въпросът с радикализацията е свързан със социално-икономическото развитие на страните

Експертът по Балканите Гордън Бердос сравни днешната ситуация на Балканите с периода на Ваймарската република в Германия /1920-1933/. „Ние имаме работа с държави със слаби демократични институции, с намиращи се в упадък икономики и високо равнище на недоволство на населението“, уточни анализаторът.

Продължителният социално-икономически спад и процъфтяваща корупция в съвкупност със заплахите за сигурността и слабите държавни институции могат да подтикнат още повече хора към радикалните движения, предупреди Бердос.

Ведран Джихич не смята, че настоящата обстановка на Балканите трябва да предизвиква голяма тревога, но все пак съществуващите тревожни сигнали трябва да се вземат сериозно. „Това явление ще придружава развитието на балканските страни през следващите години и десетилетия. Също така е ясно, че ислямът на Балканите вече няма да е същият като този, който беше през миналия век“, констатира експертът.

Според него отговорът на въпроса за възможното усилване на радикализацията на местното мюсюлманско население ще зависи от по-нататъшното развитие на самите държави. „Ако проблемите със сигурността, нестабилността и икономическите трудности продължат да нарастват, тогава и това явление ще продължи да се усилва“, обобщава Джихич.

Сараево / Босна и Херцеговина