/Поглед.инфо/ Човешката лава залива изложението на Панaира на книгата в НДК. Никола Клюсев е седнал в кафенето встрани от гъмжилото, нищо от историческата му личност не се набива на очи. Незабележим с изискания си сив костюм, замислен и самотен, по-скоро прилича на Пол Елюар от прочутата снимка на парижкия тротоар. Вече знам, че това е последното му идване в България, която обичаше така искрено и сърдечно.

Месец преди това на редовната есенна сесия в Кърджали му връчихме годишната награда на Академията за европейска култура „Орфеева лира” за значителния му принос в духовната култура на Европа. Големият писател, моралистът, страдалецът от лагера в Голи Оток, първият министър-председател на независима Македония, председател на парламента, министър на отбраната след промените, член на Македонската академия на науките и изкуствата, прие отличието подчертано скромно, с признателност. Знаеше, че го обичаме, и ни се радваше. Някъде посред веселието рече: „Само поезията ме спаси, това е истината!”, а поетът и преводъчът Иван Есенски додаде: „Вие си живейте с числата, мене стиховете ме спасиха!” „Кой е това?” – учуди се Никола Клюсев и като разбра, че стиховете са на Владимир Башев, рече през смях: „А ти, Иване, все подпитваш едно ли сме – българи и македонци. Сега стана ли ти ясно как е?!”

След поредното литературно четене по време на есенната сесия на Академията за европейска култура „Орфеева лира” прибирайки се в хотела, крачим в топлата нощ по кърджалийските улици, а около нас се сипе златото на есента и ни отрупва с духовни почести. Пред нас маршалски крачат Никола Клюсев и Кольо Георгиев. И на двамата се е паднала рядката дарба на житейското и творческото дълголетие – достойно отстоявана на различни места, но по едно и също време с цената на години страдания и борби. Защото нищо освен нея – дарбата да обичаш – не е в състояние да опази човешкото и преведе човека през мрака.

Никола Клюсев се отдалечи със спокойни крачки завинаги от нас – с оная мъдра бащинска усмивка, която ни казва: „Аз свърших каквото трябва, ваш ред е да продължите светлината!”

Сърцата ни се свиват, но знаем, че там винаги ще е светло от стъпките, които големият човек и творец остави.

Никола Клюсев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели