/Поглед.инфо/ Уникалната съдба на Темелко Нешков и неговата борба за свободна Македония оживява в книгата му "ДОСИЕ - Югославия срещу душата на Македония". Досие, измъкнато не от архивите на българските тайни комунистически служби, а от архива на УДБА - от архива на всемогъщата Държавна сигурност на бивша Югославия.
На премиерата на книгата, която се състоя в столичната зала Art Hall, присъстваха вицепрезидентът Маргарита Попова, представители на българския духовен и обществен елит, учени, политици, министри, заместник-министри, бизнесмени и финансисти, бивши български дипломати в Македония и другите балкански страни, чуждестранни дипломати, както и много обикновени български граждани, предаде репортер на БГНЕС.
“Точно преди две години, на 9 декември 2014 г., в тази сграда представихме мемоарно-автобиографичната книга на Темелко Нешков „Раздяла няма – Македония срещу македонизма”. Тази книга ни приобщи към съдбата на един човек, дръзнал да се противопостави на Титовите проекти за Македония след Втората световна война. Тази вечер представяме книга, също засягаща дълбоко личността на Темелко Нешков. Но този път това е неговата личност, преценена през погледа на новите властници в Македония, техните методи и средства да пречупят волята на всички, които бяха твърдо против връщането на Македония в Югославия и срещу голямата хирургическа операция за смяната на националния код на хората там“, заяви журналистът и голям познавач на Македония Иван Николов, чието издателство „Свети Климент Охридски“ издаде и двете книги.
Той благодари на всички, които направиха възможно това досие да види бял свят. “Факт, от който произлизат няколко политически послания, но които се събират в една точка, точката на необходимостта от по-мъдри и по-достойни взаимоотношения между нашите две държави”, подчерта Иван Николов. Той посочи, че обвиненията срещу Темелко Нешков, които откриваме в наличните материали, съставящи досието му, очертават ясно три основни направления, по които служителите на УДБА воюват на живот и смърт. Това са: 1. Масовото българско съзнание на хората в Македония; 2. Придобиващата все повече митични черти личност на Иван Михайлов, като ръководител на тайнствената ВМРО; 3. Делото на Методи Шаторов – Шарло като партиен функционер с ярък български профил, срещу което също се води неистова борба в Македония.
“Тези три смъртни гряха са събрани като във фокус в личността и поведението на Темелко Нешков, твърдо отстояващ възгледите си и като българин, и като следовник на идеите на Иван Михайлов и на Методи Шаторов – Шарло”, заяви Иван Николов. Според него недопустимо е след повече от 70 години все още да не е посочено поразителното родство между победения нацизъм „държавотворният” македонизъм.
„Оттук идва и нашата отговорност пред идващите поколения да ги запознаем с тези, които не се предадоха, не предадоха и другарите си и извървяха своя път на достойни люде, съхранили морала, волята и високия дух на предците си. Един от тези люде е Темелко Нешков, чието досие вече може да достигне до всеки, който би желал да научи повече за драмата на народа ни“, заяви Иван Николов.
“Книги, базирани на безспорни факти, като тези, написани за живота на Темелко Нешков, могат наистина да помогнат за решаването на историческите недоразумения и насърчаването на добри отношения между Македония и България. Ако хората в Република Македония искат да се срещнат с роднините си, те не трябва да пътуват до Афганистан в търсене на потомците на Александър Велики. Всичко, което трябва да направят, е да пътуват до България”. Това заяви професорът от Бостънския университет и член на Македонската патриотична организация /МПО/ Любомир Тодоров.
Двете книги, в които е документиран животът на Темелко Нешков, описват едни и същи събития, подобни хора и приличащи си ситуации, но все пак те са много различни. “Първата книга е написана от жертвата, докато втората е написана от тиранина. Първата книга, наречена "Раздяла няма: Македония срещу македонизма", е една автобиография, представяща събитията, както са видени през очите на автора - по начина, по който са били записани в неговите спомени. Втората книга, наречена "Югославия срещу душата на Македония", представя едни и същи събития, гледани през очите на агентите на УДБА, както те са ги записали в секретното му политическо досие”, каза проф. Тодоров и добави: „Докато Темелко Нешков пише спомени си с надеждата, че колкото е възможно повече хора ще ги прочетат и ще научат за неговата вяра, живот и борба, югославската Държавна сигурност, пише неговото досие с дълбокото убеждение, че никое лице няма да го чете освен агентите на УДБА“.
Темелко Нешков не става част от системата, наложена с жестокост и кръв след 1944 г., а избира път, който е в съответствие с неговите етични, морални и патриотични ценности и принципи. “Силата, която го накара да направи това, е същата сила, заради която бойците от Илинден се присъединиха към групите в планините за бунта срещу османците, същата сила, заради която Тодор Александров се биеше срещу сръбската окупация на Вардарска Македония. Тази сила е любовта към Македония и гордостта и желанието да запази българо-македонското си наследство”, подчерта професор Любомир Тодоров.
След Втората световна война официалната държавна идеология, въведена в Югославска Македония, се основава на македонизма, доктрина, приета от Комунистическия интернационал през 1934 г., и наложена на всички комунистически движения и държави след 1944 г. “За много македонци като Темелко принципите на македонизма са не само безпочвени и измамни, но също така и тесногръди и нетолерантни, тъй като изискват безспорно и пълно денонсиране на македоно-българското наследство и на идеала за независима македонска държава”, заяви професор Тодоров.
През 1947 г. затворите в югославска Македония са били пълни с хора от повечето патриотични семейства, които също така често са били сред най-образованите, опитни и културни интелектуалци, с които Македония е разполагала по това време.
“Израстването, образованието и зрелостта на Темелко Нешков са в резултат на престоя му затвора, където той е бил заобиколен ден и нощ през първите 8 години от най-смелите и образованите, най-ярките и най-умните хора в Югославска Македония. В затвора Темелко успява да потвърди старата максима, че колкото по-образован е македонецът, толкова по-горд е с българското си наследство. Той също така стана свидетел на феномена с обратен знак - колкото по-малко образовани са македонците, толкова по-възприемчиви и наивни стават те към фалшивите и неоснователни теории за македонското наследство”, каза професорът от Бостънския университет.
В края на 70-те години Темелко Нешков и семейството му намират спасение в Белгия. Но УДБА не действа само в границите на Югославия. Нейната международна мрежа от агенти преследва емигранти по целия свят и действа против тях. “УДБА беше истинска международна терористична организация, която активно насърчаваше държавния тероризъм, подобно на това, което правеха мнозинството от организации на държавната сигурност в социалистическите страни от Източна Европа. “Всички тези развития са допринесли Темелко Нешков вече да не се чувства сигурен в Брюксел. Той си спомни съвета на покойния му баща и поиска българското гражданство, след като семейството му отново се събра в Белгия”, заяви професор Тодоров.
Въпреки трудните периоди, животът на Темелко Нешков има своя щастлив край. Той съумя да види краха на комунизма, разпадането на Югославия и създаването на независимата държава Македония. Вярно е, че някой неща в Република Македония днес не са в съответствие с първоначалните идеи на ВМРО. Преди 25 години Вардарска Македания бе извадена от Югославия, но и до наши дни те все още не могат да извадят Югославия от Вардарска Македония.
“Темелко Нешков живя през много дълги и трудни години на наказание, без да извърши никакво престъпление. Но има едно нещо по-лошо от наказание без престъпление - и то е ненаказано престъпление. Публикуването на тайни досиета, като това на Темелко Нешков, е първата стъпка към търсене на отговорност на агентите от УДБА чрез разкриване на техните действия и роли в унищожаването на живота на много семейства. Ако тази книга предизвиква у тях, дори най-малкото чувство на срам или покаяние, тя е постигнала своята мисия“, подчерта проф. Тодоров.