/Поглед.инфо/ Сърбия води преговори за членство в ЕС от 2014 г., но за момента е съгласувала само две глави. Пречка за напредъка на Белград е неговата позиция по Косово и икономическите проблеми на страната.

„Ние трябва да виждаме в Европейския съюз сериозен партньор, а не касичка с пари. Тогава всичко ще бъде добре: заплатите и пенсиите ще са по-високи, нивото на безработица ще е по-ниско, ще има работни места. Ние трябва да постигнем това сами, а не да го получим от ЕС“, заяви в интервю за ДВ министърът на държавното и местното самоуправление на Сърбия Ана Брнабич.

В действителност пътят на Сърбия в ЕС е много по-трънлив. На 3 март външният министър на ЕС говори в сръбския парламент за необходимостта от сближаване на страната с Евросъюза. Тя не успя да започне речта си веднага: беше заглушена от хора на депутатите националисти, обявяващи се срещу членството в организацията. Те скандираха: „Сърбия, Русия – не се нуждаем от никакъв съюз“, други - „Сърбия не вярвай на Брюксел!“

Косово и симпатиите към Русия

От 2014 г., когато Белград започна преговорите за влизане в ЕС, бяха отворени само 8 от 35-те преговорни глави, а затворени само 2 – засягащи науката и културата. С тези темпове Сърбия ще влезе в ЕС не по-рано от 2025-2030 г., макар Белград да се надява това да стане през 2020 г. До тогава трябва да се постигне споразумение по една от най-важните точки – нормализирането на отношенията с Косово.

През 2008 г. тази бивша южна сръбска провинция с преобладаващо албанско население обяви своята независимост, която веднага признаха САЩ и 23 от 27 страни-членки на ЕС. А Москва, напротив, използва правото си на вето и до ден-днешен пречи на приемането на Косово в организацията. Подобно дърпане на въже между Изтока и Запада играе ключова роля в политиката на сръбските власти по отношение на Косово. Белград многократно е демонстрирал своите проруски позиции.

През 2014 г. руският президент Владимир Путин посети военния парад в Сърбия, в края на 2016 г. Москва обеща да даде на Сърбия 6 изтребителя и бронирана техника. В същото време Сърбия отказва да подкрепя санкциите, наложени от ЕС на Русия заради украинския конфликт.

Заради руската подкрепа мнозинството членки на ЕС се дразнят от сръбската политика спрямо Косово. Въпреки това под ръководството на Брюксел сръбските и косовските власти водят преговори за нормализирането на отношенията, макар че те възприемат ситуацията по коренно противоположен начин. Докато за Белград „самопровъзгласената държавност на Косово“, просто не съществува, за Прищина признаването на независимостта от Сърбия е една от главните цели на преговорите.

Катастрофално икономическо положение

Брюксел и Москва са постоянни величини във външнополитическото позициониране на Сърбия с нейния национал-консервативен премиер Александър Вучич.

Но неприемането на независимостта на Косово и отношението към Русия без всякакви съмнение остава сериозна пречка по пътя на влизането на страната в ЕС. По време на преговорите тази тема неминуемо ще изплува – най-късно при откриването на статия 31 от съвместната външна политика и политика на сигурността.

Към външнополитическите проблеми на Сърбия се добавя и лошото състояние на нейната икономика. Експертът от берлинския фонд „Наука и политика“ Душан Релич отдавна предупреждава, че икономическото положение на шест страни от Западните Балкани – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Сърбия и Черна гора – катастрофално. Те не могат самостоятелно да постигнат съществен икономически растеж.

“Според изчисленията на Световната банка, дори ако тези страни имат годишен растеж от 6%, те биха достигнали средните показатели за ЕС чак през 2035 г. и то при условие, че в ЕС напълно отсъства икономически растеж“, обяснява Релич. Предложението на експертите незабавно да се открие достъпа на тези страни до фондовете на ЕС за момента не намира отклик нито в Брюксел, нито в Берлин.

Съюз на взаимни интереси?

В последния доклад на Европейската комисия за Сърбия са отбелязани и други проблеми по пътя на страната към ЕС – например, отсъствието на прогрес в сферата на свободата на словото и борбата с корупцията. Въпреки това в ЕС хвалят Белград за опитите да проведе реформи, които, впрочем, се придружават с дипломатически завоалирана критика. Сръбските власти и ЕС формират съюз на взаимни интереси. Брюксел се нуждае от стабилност на Балканите.

За момента сръбският премиер и кандидат за президентския пост Александър Вучич е без конкуренция, демонстрира готовност за преговори по Косово, води приемлива миграционна политика и без умора повтаря „повече никаква война“. Според европейските власти той не е користен автократ. Официален Белград, на свой ред, разглежда членството в ЕС като политическа цел, с която сърбите свързват смътната надежда за по-добър живот. /ДВ