/Поглед.инфо/ Когато един посланик в София и то на велика държава като Франция казва в интервю от преди дни /БНТ, „Панорама“/, че „не разбирам усложненото разбиране на историята“ и „тенденцията да се преувеличават измеренията на турското робство в България“, няма как да не се направи отново извод, че Европа остава вярна на собственото си късогледство по отношение на Балканите, в частност България.
И не става дума за „на чужд гръб и 100 тояги са малко“, а защото веднага идва на ум мисълта, че този аршин, с който Западът мери в случая Балканите, някак не приляга на действителността и е най-малкото непознаване в дълбочина на проблемите. По този начин се извършваше и онзи износ на демокрация, който срина държави с вековна история, проблемни и различни, но и богати на ресурси, с добър пазар за внос на западни стоки. Някои в тази връзка заговориха за неоколониализъм, а други непрекъснато подчертават нарастването на евро скептичните настроения по отношение на ЕС. В крайна сметка въпросът е спорен и става дума за гледна точка /за идеологии вече не се говори/, но що се отнася до Балканите, за да не се повтори случая с Близкия изток, констатациите трябва да започват с добро познаване на настроенията в региона и волята на народите там. Защото иначе ще се стига до откровения като „гражданите в Черна гора не бяха напълно единни, но видяхме, че правителството за кратко време присъедини страната към Северноатлантическия пакт“/ Хойт Брайън Ий в Белград/. Редно е отново да се припомни, бе регионът на Балканския полуостров исторически е бил възприеман като терен за влияние с търговско-икономически цели или като буфер за преодоляване опасности от чужди нашественици. Но той е достатъчно стар, достатъчно страдал, воювал помежду си и срещу поробители, че историята е не само в кръвта му, тя е в основата на съществуването на балканските държави и народи. Тя е коренът, който крепи балканското дърво на живота. Въпросът днес е това дърво да не хвърля сянка върху съседски отношения, да съхрани граденото с векове културно-историческо наследство на всички, които са останали на този европейски полуостров и да следва път към стандарт, който имат онези, които сега „съветват страните от региона“, както се изразява същият американският дипломат Хойт Брайън Ий. Общоизвестно е, че той е смятан за ключова фигура на американската политика за Балканите. Всъщност по-различното днес е, че САЩ проявяват през последните десетилетия особен интерес към Балканите, част от който е предполагаемо посещение на държавния секретар Тилърсън през септември в Скопие. Матю Нимиц, посредникът за името на Македония от американска страна, кръстосва между македонската столица и Атина, макар и вече не с конкретно предложение, но с надежда за решение чрез натиск, за да се излезе от задръстената ситуация с името и се отвори път за членство в НАТО на Македония. На 2 август вицепрезидентът на САЩ, Майк Пенс, ще участва в Подгорица, Черна Гора, заедно с ръководителите на Македония /съорганизатор/, Албания, Черна Гора, Хърватия, Босна и Херцеговина на форум „Адриатическа карта“, а самият г-н Ий кръстосва Балканите още от времето на Дейтънското споразумение и войните в бивша СФРЮ, има роля както за спирането през м. март на проекта за създаване на собствена косовска армия, така и за връчването на мандат на Зоран Заев за съставяне на коалиционно правителство, след невъзможността управлявалия 10 години Никола Груевски да го направи. Независимо, че спечели с малко изборите на 11 декември и определено, казват, бил готов да приеме и исканията от т.н. „албанска платформа“. Висш американски представител участва и на форума на Процеса за сътрудничество на страните от Югоизточна Европа в Дубровник,Хърватия, където тази година и нашият премиер имаше изказване. Американските представители не пропускат и срещите на форума „Бърдо-Бриони“, на който Западните Балкани стиковат мнения по ключови въпроси за региона. Не пропускат да посещават и Белград, защото сръбската външна политика е многопосочна и никога не е забравяла да следи с подчертан интерес събитията на Балканите, особено в страните от бивша СФРЮ. Едва ли Сърбия се е отказала от влияния и стари връзки, да не говорим за позицията й относно Косово. И винаги е подчертавала особените отношения с Москва, приятелски, сърдечни и придружени от руски инвестиции, заеми и военни доставки. Въпреки изявите в това отношение на новата премиерка на страната, която в интервю посочи, че между Москва и ЕС Сърбия предпочита Брюксел. Гневът на Кремъл е разбираем по този повод и не е изненада, че посланикът на Москва в Белград привика за обяснение премиерката. По традиция обяснението е „грешка в превода“. В същото време преговорите за членство в ЕС продължават, глави се отварят, но за НАТО изобщо не става въпрос на този етап. Видно е, че има доста работа за геополитическите играчи та този терен. От което и ситуацията на Балканите е тревожно-напрегната, меко казано.
Не може да се отрече, че регионът е на мода сред големите. Дали защото наистина Русия се „опитва да блокира отделните балкански държави“ и „не работи за интересите на страните от региона“ /изказване на г-н Хойт Брайън Ий в Белград преди дни/ или бизнесът на арабски шейхове от Саудитска Арабия и построените от тях в Босна и Херцеговина стотици забележителни къщи за собствено ползване в горещите месеци от годината, както и десетките офис-сгради в Сараево, да не говорим за джамии и училища, тревожат геополитически играчи поради заемане на територии, които са считали за свой приоритет, не е ясно на този етап. Сигурно и заявяваните нееднократно от страна на Турция амбиции за влияние на Балканите посредством населението, което изповядва мюсюлманска религия, имат значение за новата визия на ЕС и САЩ за региона. Турските инвестиции в Косово, Македония, Албания и най-вече Босна и Херцеговина никак не са малко. На фона на всеобщата бедност, населението приема безропотно всеки нов път, безплатно училище с религиозна насоченост, болница с полумесеца отгоре, а жените масово се забраждат. Без значение дали всичко това се осъществява с пари от Саудитска Арабия или Турция.
Редица наблюдатели обаче са убедени, че по- скоро става въпрос за геополитика, при която Балканите се възприемат от САЩ като онзи стратегически пояс, който ще увеличи натиска върху Русия чрез обграждането й от всички страни с натовски съюзници. Регионът се явява лъч от една стратегия, която обхваща съюз между три морета- Балтийско, Адриатическо и Черно море и която оформя „нова структура на Европа“. Балканите са една част от свързващо звено. Но главната роля е за Полша. Не е случайно, че точно там се състоя /в навечерието на срещата на Г-20/ и срещата на върха „Три морета“, в която участва и президентът Тръмп. Заявява се, че ще се създаде „мрежа от икономически артерии, в т.ч. тръбопроводи, електропроводи, ж.п. и автомобилни пътища, телекомуникационни линии, които ще мобилизират икономическия потенциал на региона, в който живеят 105 млн души“. Твърди се, че този проект е „крайъгълен камък по пътя към създаване на единна и свободна Европа и на трансатлантическия съюз“, но кой знае защо някои анализатори правят връзка с обявения през май в Пекин китайски проект „Един пояс-един път“, с инвестициите, които прави Китай в страните от Централна и Източна Европа, в частност Балканите, и търсенето на начин да се спре приобщаването на Европа към Азия, ако изобщо има такова. Всяко оглеждане на Изток се възприема като предателство към единството на евро-атлантизма, каквото и друго да се говори. Ако трябва и втечнен газ ще се внася от САЩ, но тръбопроводи от Русия или проекти с милиарден мащаб от Китай не са препоръчителни. Русия трябва да увеличава разходи и да няма приходи, а Китай да се сдържа от геополитически инвестиции. Във Варшава президентът Тръмп в откровена антируска реч заяви, че „настояваме Русия да преустанови дестабилизиращите си действия в Украйна и да се откаже от подкрепата за режимите в Сирия и Иран. Призоваваме Русия да се присъедини към общността на отговорните нации в борбата срещу общите врагове и защита на нашата цивилизация“. Путин пък в Хамбург отговори, че „няма натовски съюзници, има васали“, което не попречи да си хортуват повече от 2 часа двамата големи на геополитическата сцена и да съберат погледите на де-що има политици и коментатори по цял свят. Измъкване от клещите на битката за надмощие няма как да се получи. Защото става въпрос не само за различни гледни точки, нито за идеологии. Дали се е получила особена химия между Тръмп и Путин, дали са импровизирали, дали се били непринудени и искрени, дали са защитили мъжкото в себе си и са демонстрирали световно лидерство в крайна сметка няма значение за същността на политиките на САЩ и Русия. Те си остават с политики и стратегии в защита на собствени интереси и икономически придобивки. И двете империи всъщност остават верни на лозунга „Америка/Русия над всичко“. Били са и съюзници и са се разбрали в Ялта преди края на Втората световна война като са си поделили света. Не им е за първи път да намерят пресечни точки в противоречивите си дългосрочни стратегии. За нас остава да съумеем да следим с разбиране посоките на ветровете, които ще духат и от Вашингтон, и от Москва. Няма да му е лесно и на Брюксел, защото оформянето на различни зони, подсъюзи на територията на ЕС като „Вишеградска четворка“ или „Три морета“ не е нищо друго, освен признак за разединение, който едва ли ще се преодолее с „Европа на две скорости“ или „Берлински процес“ за Балканите. Отделно са кризите с мигрантите и терористичните атаки на европейска земя.
Именно затова обръщането на нашите приоритети във външната политика към Балканите е крачка към практичност на принципа „всяка жаба да си знае гьола“. Стига ни на този етап драмата с Македония и ситуацията при съседна Турция. Без да се подценяват протичащите в региона процеси, където ролята на Белград някак остава в сянка за София. Както остана незабелязано и едно изказване на румънския президент на пресконференцията след срещата му с нашия президент Радев, когато заявява, че „очаква румъноговорящата общност в България да получи по-широк достъп до образование на своя майчин език“. Само за такова малцинство и език у нас не бяхме чували напоследък.
А за Македония се налага малко да ограничим звука на фанфарите, защото правителството на Зоран Заев има толкова проблеми и „съветници“, че едва ли ще успее да реализира всичките си обещания в срок. Програмата му за реформи, изразена с плана „3-6-9“, който представлява срокове за изпълнение на поставените цели има вероятност да бъде успешно спъвана от опозицията в лицето на ВМРО-ДПМНЕ, която също водеше преговори с България относно подписване на Договора за добросъседство и участваше в оповестените напоследък 11 кръга преговори на експертно ниво между двете страни. Ще бъде успех, ако евроатлантическата насоченост на Скопие, която наистина минава през София, бъде придружена от отказ от антибългарска реторика и да съблюдава условията от подписаната през 1999г Съвместна декларация между двете страни. Това включва и въпроса с конституционните езици, на които може да се подписват договори и всякакви споразумения. Поднасянето на цветя на общи исторически дати и исторически личности няма да засегне суверенитета, независимостта и стабилността на Македония. Интересите на България са точно такива- единна, независима и териториално цяла Македония, която няма да е нов повод за братоубийствени битки в региона. Преди време Анкара заяви, че приоритет за Турция е да държи пулса на ръката българска, защото това налагат интересите й. Опитната турска дипломация знае как да защитава интереси. Нашите пък налагат да държим и пулса на Македония, за да не ни растат проблемите. Все пак 1.5 млн наследници на бежанци от днешните земи на Македония, включително от Егейска Македония, живеят тук. Остава да се разбере в детайли кой какви условия поставя, за да „дава подкрепа, окуражава и ако е необходимо да дава съвети“, както се изразява г-н Хойт Брайън Ий. Този път ако не успеем, цитираните по-горе думи на Путин в Хамбург може да се окажат самата истина.