/Поглед.инфо/ Посещението на Башар Асад в Русия трудно може да се нарече обикновено: въпреки че сирийският президент не е бил в Москва само от година и половина, през това време световната ситуация се промени много. Нашата специална операция в Украйна, изострянето на китайско-американските отношения - всичко това доведе до там, че Близкият изток, който от десетилетия беше в центъра на вниманието на световната общност като най-горещия регион в света, започна да избледнява на втори фон. Ако не на трети: най-горещият регион стана Европа, най-голямата концентрация на нарастващи противоречия на суперсилите е в тихоокеанския регион. Но при всичко това за Сирия точно сегашното време може да се нарече повратна точка - най-накрая се намери изход от 12-годишните сътресения.
Защото едновременно с посещението на Асад в Москва в руската столица се събраха заместник-министрите на външните работи на четири държави - Русия, Сирия, Иран и Турция. За следващата седмица е насрочена среща на външните министри на тези страни.
Тристранният така наречен “Астанински формат” за сирийското уреждане действа от няколко години, но в него не беше включена самата Сирия, срещу чието участие Турция възрази. Интересите на Дамаск всъщност бяха представени от Москва и Техеран, което, разбира се, не допринесе за движението към нормализиране на сирийско-турските отношения. И без това не е възможно пълноценно сирийско уреждане, защото общото минало не си е отишло и фактът, че Сирия е била част от Османската империя в продължение на векове, определя много.
Ердоган, разбира се, не е халифът на всички вярващи, но влиянието на Турция върху съседната държава е огромно. След началото на гражданската война в Сирия Ердоган прокле Асад и заложи на неговото сваляне, което не се случи благодарение на Иран и Русия. И след 12 години най-накрая дойде моментът Анкара да признае очевидното: Асад няма да си ходи - трябва да се споразумеем как да живеят по-нататък. Но Турция контролира част от северните райони на Сирия, в самата Турция има милиони сирийски бежанци, самоуправляващите се кюрдски региони от сирийската страна на границата са категорично неприемливи за Турция, тоест проблемите между двете страни са огромни и сложни. Да не говорим, че не само САЩ, но и различни арабски и европейски страни подкрепят противниците на Асад както в многомилионната сирийска емиграция, така и на самата сирийска територия (примерът с американската подкрепа за кюрдите е само най-забележителният) . Тоест плетеницата от противоречия около и вътре в Сирия е толкова сложна, че изглежда са необходими някакви свръхчовешки усилия, за да се излезе от сегашната безизходица.
През изминалата година обаче нещата се промениха по-осезаемо. Първо, наближава краят на изолацията на Сирия в арабския свят. Преди година Асад посети ОАЕ за първи път от началото на гражданската война, а миналия месец отиде в Оман. След скорошното земетресение египетският външен министър посети Дамаск, също за първи път от 2011 г. Тоест движението към връщането на Сирия в арабския свят е започнало – и вече можем да кажем, че в обозримо бъдеще то ще доведе до възстановяване на членството на страната в Арабската лига.
Второ, позицията на Турция се промени. Първо бяха възобновени контактите - включително официални - чрез ръководството на специалните служби, след това започнаха срещи на силите за сигурност на двете страни, а преди няколко месеца Ердоган каза, че не изключва възможността за среща с Асад. Тогава Турция се съгласи на четиристранен формат на преговори с участието на сирийските власти – и сега можем да се надяваме, че след победата на Ердоган на президентските избори през май ще започне реална подготовка за срещата му със сирийския президент. То няма да доведе до решаване на всички турско-сирийски проблеми, но след него ще се затвори най-трудната страница в отношенията между двете съседни държави.
Трето, саудитско-иранското помирение започна, което несъмнено ще има положително въздействие върху перспективите за възстановяване на Сирия. Необходими са десетки милиарди долари - и ако богатите арабски страни спрат да гледат на Иран като на заплаха за собствената си сигурност, а на Сирия като на иранско владение, тогава ще бъде много по-лесно да се договорят за необходимите инвестиции.
Четвърто, началото на нормализирането на сирийско-турските и саудитско-иранските отношения намалява значението на американското военно присъствие в Сирия. Въпреки че Съединените щати държат няколкостотин свои войници в три сирийски провинции (кюрдска и петролна), способността им да влияят на ситуацията (тоест, грубо казано, да пречат на събирането на Сирия под управлението на Асад) ще отслабне след възобновяването на преките контакти и началото на преговорите по кюрдския проблем между Дамаск и Анкара.
Сложната, мултиетническа и многорелигиозна Сирия вече живееше в трудна среда: враждебен Израел на запад, сложни отношения с Йордания на юг, влиянието и неофициалните териториални претенции на северния съсед на Турция. След началото на "арабската пролет" спокойствието в Сирия не можа да се запази не толкова поради вътрешни проблеми, колкото поради разпадането на съседен Ирак (благодарение на американската намеса), а през последните години и съседен Ливан е потънал в блатото на разцепление и криза.
Русия и Сирия са стари съюзници от 60-те години на миналия век и особено след като Хафез Асад, бащата на настоящия президент, дойде на власт през 1970 г. През 2015 г. ние спасихме Асад: нашият наистина „ограничен контингент“ премахна заплахата от падането на Дамаск, а след това, заедно с иранците, помогна на сирийските власти да си върнат контрола над по-голямата част от страната. Възстановяването на сирийската държавност и икономика, завръщането на бежанците и установяването на нормален живот в една от ключовите и най-важни страни на арабския свят ще бъде знак за обръщането на целия регион към нов живот - и Влиянието на Русия върху ситуацията в Сирия, както и около нея, далеч надхвърля чисто сирийското уреждане. Говори се за значителната активна роля на страната ни в региона на Близкия изток - и така се възприема от целия арабски, а следователно и от милиард и половина ислямския свят. И това е стратегически не по-малко важно от нашите бази в Хмеймим и Тартус.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?