/Поглед.инфо/ В Беларус пуснаха всички руснаци задържани по време на протестите. Все пак руското посолство в Минск продължава да проверява дали наистина всички руснаци са пуснати на свобода. Това заяви за ТАСС прессекретарят на дипломатическата мисия Алексей Маскалев. На 24-ти август Александър Лукашенко проведе отново разговор по телефона с Владимир Путин. Двамата лидери обсъдиха ситуацията в Беларус и се договориха, че белоруси ще участват в изпитанията на ваксината за коронавируса. Наблюдателят Максим Юсин счита, че Москва много бавно, но методично постига целите си на беларуско направление.
Две седмици след началото на беларуската криза, когато острата й фаза премина и противопоставянето стана позиционно, настана време за отчитане на предварителните резултати.
Основният от тях на този етап е, че ситуацията се развива според сценария на Москва и курсът на събитията отговаря на интересите й.
Силовият сценарий за смяна на властта, който се оказа маловероятен, днес е практически изключен. Силоваците демонстрираха вярност към Александър Лукашенко, а митингуващите за разлика от киевския "майдан" през 2014-та, бяха настроени миролюбиво - не горят губи, омоновците с редки изключения не биват нападани, никой не се готви за улични боеве.
Съмнителният спектакъл, разиграван от Лукашенко, който се изкара като Салвадор Алиенде и позираше пред камерите с автомат не трябва да ни заблуждава.
За разлика от Чили, в Беларус няма и не се предвижда да има генерал Пиночет и никой не се е събрал да щурмува президентския дворец. Минск в 2020-та не прилича на Киев шест години по-рано.
В беларуската столица не е нито стотникът Парасюк и неговите снайпери, нито националистите от Лвов и Тернопол, готови за бой.
Още едно отличие е слабостта на беларуската опозиция и отсъствието й сред редовете на хората, способни да вземат властта, ако тя падне от ръцете на Лукашенко.
В Киев такива имаше достатъчно - бивши министри, бивши премиери, действащи депутати от парламента и олигарси. В Беларус Лукашенко толкова е прочистил политическото поле, изтръгвайки от корен всички потенциални опоненти, че не трябва да се изненадваме, че създаденият от противниците му Координационен съвет на опозицията изглежда толкова неубедителен и се държи толкова неотличимо.
Тези хора не са в състояние да вземат властта със сила, даже по-зле, те не си и поставят такава задача. И видимо изпускат инициативата.
За Москва стабилизирането на беларуската ситуация е добра новина. Смяна на властта по киевски сценарий за нея би била геополитически кошмар.
Но тук има един важен нюанс.
Лукашенко стабилизира ситуацията, но излезе от кризата отслабен и изолиран.
Неговата обърканост и неадекватно поведение се изразиха поне във факта, че участващаше в спектакъла наречен защита на президентския дворец, който не бе щурмуван от никой, и където той даже привлече 15-годишния си син Коля, въоръжен с автомат, шлем и бронежилетка.
В един момент Лукашенко явно се почувства неуверен, осъзнавайко колко далеч е стигнала кризата и колко голямо е недоволството в обществото, както и колко лоши са отношенията със Запада. И единственият от изход от ситуацията за натикания в ъгала президент бе да се обърне за помощ към Кремъл.
Антируската реторика, толкова ярко видима в Минск в навечерието на изборите свърши, арестуваните бойци от руското ЧВК, които бяха обвинени в опит за преврат, бяха пуснати, а вместо да се бие с предполагаемата руска намеса, Лукашенко праща войски на полската граница, имитирайки този път интервенция от Варшава.
Показателния бяха и двата безуспешни опита за свързване с Лукашенко, които бяха предприети от Ангела Меркел. Беларуският президент не пожела да говори нито с германския канцлер, нито с когото и да било от западните лидери, делегирайки това си право на Владимир Путин.
И президентът на Русия обсъди беларуската ситуация, както с Меркел, така и с френския си колега Еманюел Макрон и председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, а също и финландският президент Саули Ниинистьо.
С други думи, съдбата на Беларус Западът решава с Путин, което безусловно съкращава свободата на действие на Лукашенко за бъдещи преговори с Кремъл относно правилата на функциониране на Съюзната държава. Едва ли на тези преговори беларуският лидер ще се държи капризно като на предишните.
Логично е да се предположи, че Путин е обсъдил със западните си колеги и пътят на изход от политическата криза, в която сега се намира Беларус.
От гледна точка на Европейския съюз, Лукашенко си остава законният президент до 5-ти ноември, когато изтича предишният му мандат. А след това новият му мандат няма да бъде признат нито от Европа, нито от САЩ.
Той разбира се може да управлява страната си и без признание от Запада, както Николас Мадуро във венецуела, но за държава в центъра на Европа това е крайно неудобна и противоестествена ситуация.
Изходът би могъл да бъде ускоряване на обявената от самия Лукашенко политическа реформа, преразпределение на пълномощията в полза на парламента, провеждане на нови избори, в т.ч. и парламентарни, в които биха могли да участват всички политици - и участвалите на настоящите и седящите в затворите, и изгонените от страната.
И в новата политическа конфигурация Москва, която има огромно влияние на беларуската икономика и политика ще получи шанс да обезпечи идването на власт на нови хора, които от една страна няма да провокират антагонизъм от собствения си народ, а от друга страна биха провеждали предсказуема, прагматична и конструктивна политика за Русия, без да се опитват да я шантажират, провокират или да се сближават със Запада, както правеше в последните години Лукашенко.
А в очакване на тези избори е много важно да се съблюдава балансът, да се спазва дистанция с Лукашенко, да не се солидиразира с неговата политика, ако той още един път реши да използва палката, а силоваците отново започнат несъразмерно да използват сила срещу мирните протестиращи.
Не трябва в беларуското общество да се създава впечатлението, че Русия безусловно поддържа дискредитиралия се президент, както и че сляпо вярва, че 80 % са гласували за него, както му приписаха от ЦИК.
Превод: СМ