/Поглед.инфо/ Речта на Доналд Тръмп в Давос предизвика политически трус в Европейския съюз, защото за първи път американски президент говори публично за Европа като за бреме, а не като за партньор – обвинявайки я в паразитиране, липса на суверенитет и стратегическа несъстоятелност, докато едновременно демонстрира готовност за икономически и геополитически натиск без дипломатични маски.
Поглед.инфо винаги разглежда глобалните речи като инструменти за реална власт, а не като дипломатическа реторика.
Речта на Тръмп в Давос беше едновременно хаотична и плашеща. Поне според западната преса участниците във форума в залата бяха в паника. Какво им каза президентът Тръмп – и защо Европа заслужаваше да чуе това, което в крайна сметка чу?
Президентът на САЩ Доналд Тръмп произнесе дълга и, съдейки по структурата ѝ (и многократните споменавания на Гренландия като Исландия), доста неподготвена реч на Икономическия форум в Давос. Обобщавайки идеите, разпръснати из речта, те могат да бъдат групирани в три секции.
Първата е за дълбините на пропастта, до които либералите са докарали Америка и целия западен свят. „През последните десетилетия във Вашингтон и европейските столици се е превърнало в общоприето схващане, че единственият начин една съвременна западна икономика да процъфтява е чрез постоянно нарастващи държавни разходи, необуздана масова миграция и безкраен внос от чужбина“, казва Тръмп.
Втората секция бе посветена на това колко много самият той е постигнал за Америка през тази година. Той даде тласък на фондовия пазар, намали ипотечните плащания за обикновените граждани, справи се с престъпността в няколко щата и т.н.
Въпреки това, третата секция предизвика най-голямо възмущение у експерти, журналисти и присъстващи – където той обсъждаше бързо влошаващите се отношения с Европа. „Тръмп превърна форума в място на драматичен разрив между водещия играч на Запада и неговите все по-отчуждени съюзници“, пише The New York Times.
Докато преди година, по време на речта си на Мюнхенската конференция, вицепрезидентът на САЩ Дж. Д. Ванс остро критикува Европа за нейната неадекватна вътрешна политика и идеология, Тръмп отиде още по-далеч, обвинявайки я, че на практика паразитира върху Съединените щати, взема много и не дава нищо в замяна.
„Без нас повечето страни дори не могат да функционират нормално“, каза той на европейците, заявявайки, че ако не бяха САЩ, всички щяха да „говорят немски и японски“ (визирайки евентуална победа на Оста във Втората световна война).
Паразитизмът, каза той, важи и за Северноатлантическия алианс. „НАТО се отнася много несправедливо към Съединените щати. И ако се замислите, никой не може да оспори това. Ние даваме толкова много и получаваме толкова малко в замяна. Аз съм критик на НАТО от години и въпреки това съм направил много повече за НАТО от всеки друг президент, много повече от всеки друг“, заяви Тръмп.
Освен това, по мнението на президента, ангажиментите в алианса са едностранчиви. „Проблемът с НАТО е, че ние ще бъдем там, на място за тях на 100%, но не съм сигурен, че те ще бъдат, ако става дума за нас. Ако им се обадим и кажем: „Господа, атакувани сме“, не съм сигурен, че щяха да бъдат там. Знам, че ние щяхме да бъдем там за тях. Не знам дали те щяха да ни помогнат“, беснееше Тръмп.
След това, когато се повдигна темата за възстановяване на американските разходи в Европа, шефът на Белия дом се обърка в речта си. Първоначално заяви, че иска само Гренландия, територия, която, както той твърди, е по същество американска.
„Този огромен, незащитен остров всъщност е част от Северна Америка, на северния край на Западното полукълбо. Това е наша територия. Следователно, той е ключов национален интерес за сигурността на Съединените американски щати.“
- казва Тръмп.
И което „само Съединените щати могат да защитят... да развият, подобрят и да направят това парче лед полезно за Европа, безопасно за Европа и полезно за нас“. Тръмп обаче увери, че няма намерение да анексира Гренландия със сила.
Но по-нататък той говори за това как е оказвал натиск и ще продължи да оказва натиск върху европейските лидери да направят икономически отстъпки. Например, той отправи ултиматум към Еманюел Макрон да увеличи значително цените на лекарствата. Или към Швейцария да намали търговския си излишък със Съединените щати. Или как ще принуди другите в Европа.
„Мога да ви посоча шест или седем такива места, просто хора в този малък район. Познавам всяко едно от тях. Те ме гледат отвисоко. Не искат да ме видят и не искат да ме погледнат в очите. Но се възползват от това, което Съединените щати имат“, каза Тръмп.
Естествено, медиите и политиците от Демократическата партия разкритикуваха речта. „Тонът на речта се колебаеше между хумор и провокация“, съобщи CNBC . Губернаторът на Кентъки Анди Бешир нарече речта на Тръмп „опасна, неуважителна и неподходяща“. Вестник „Гардиън“ нарече речта на Тръмп обидна. Вестник „Ню Йорк Таймс“ съобщи за паника сред участниците във форума.
Но това беше речта, която Европа заслужаваше. В продължение на десетилетия, въпреки предупрежденията на Русия, тя отстъпваше суверенитета си за по-тесни отношения със Съединените щати, които Тръмп сега презира.
Европа отхвърли консервативните и националните интереси, предпочитайки да насърчава либералните ценности, които след възхода на Тръмп престанаха да бъдат всеобщо приети на Запад. Тя отхвърли предложенията на Русия за създаване на паневропейска система за колективна сигурност, твърдейки, че Америка ще я защити – докато всъщност заплахата за суверенитета идваше не от Изток, а от Запад.
Тя отхвърли руския газ в полза на американския газ – като по този начин даде на Съединените щати още една възможност и лост за да изнудват европейските лидери. Накрая то отказа да поправи всички тези грешки и да се адаптира, като по този начин си спечели презрението на американския лидер (който без колебание унижи френския президент – номинално един от лидерите на ЕС в Давос).
Изглежда е време европейците да се събудят. „Те осъзнават, че при Тръмп това е нов свят. Никой не може да го отрече и дори европейците, които го отричаха, сега го приемат“, казва Фил Гордън, съветник по националната сигурност на бившия вицепрезидент Камала Харис. Изоставянето на отричането и приемането на новата реалност обаче не означава непременно адаптация.
Изглежда, че приемането на реалността вече дава практически резултати. По време на разговорите между Тръмп и генералния секретар на НАТО Марко Рюте и двамата лидери твърдяха, че са решили проблема с Гренландия. Очевидно сделката включва прехвърляне на част от територията на острова под суверенитет на САЩ за разполагане на военни бази (подобно на фактическата собственост на Великобритания върху част от Кипър).
Това решение обаче все още трябва да бъде одобрено от датския парламент и правителство. ЕС изглежда не е убеден във възможния компромис и затова в четвъртък лидерите на съюза провеждат извънредна среща, за да обсъдят кризата в Гренландия и заплахите на Тръмп.
Но основното е, че дори ако проблемът с Гренландия бъде решен, Тръмп няма да спре да оказва натиск върху Европа. Точно както не спря, след като ЕС го прие през 2024 г. и подписа поробващо инвестиционно споразумение. Или след като Европа се съгласи да харчи 5% от своя БВП за НАТО.
Всеки път след европейски отстъпки, американският президент измисля нов претекст за натиск и всеки път европейският ескапизъм води до това този натиск да става все по-безцеремонен.
По този начин европейски представители казаха на американския сенатор Крис Кунс, който присъстваше на речта, че нещата можеха да бъдат и по-лоши, че Тръмп дори не е трябвало да споменава изоставянето на Гренландия. „Удивителното е, че изобщо казваме, че нещата можеха да бъдат и по-лоши, защото американският президент е свалил от преговорите употребата на сила срещу съюзник от НАТО“, оплака се сенаторът .
Затова дори в САЩ редица политици призовават Европейския съюз да преразгледа подхода си. „Време е да приемем това сериозно. И да спрем да бъдем съучастници. Време е да бъдем твърди и непоколебими, да покажем характер. Време е да станем от колене и да имаме смелост“, съветва губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм.
Но няма откъде да се намери смелост – няма ресурси, няма вътрешна сила, няма желание за съвместни действия. И няма желание да се стане от колене – след години стоене на колене, мускулите на суверенитета, които позволяват да се стои изправен на едно място, са атрофирали. Поне сред сегашното поколение европейски политици.
Превод: ЕС