/Поглед.инфо/ Президентът на САЩ Доналд Тръмп отложи годишната среща на високо равнище на Г-7 от юни до септември.
Трудно е да се каже какво е причинило това решение. Дали вълната на пандемията с КОВИД-19, продължаваща в Съединените щати. Или нарастващата вълна от масови протести след жестокото убийство от полицията в Минеаполис на 46-годишния афроамериканец Джордж Флойд, заради което 45-тият президент трябваше да бъде евакуиран в специален бункер, за да се гарантира безопасността му от ядосаните "антифашисти", които бяха готови да щурмуват Белия дом. Или отказът на Ангела Меркел да присъства на срещата на Г-7 заради разногласията между Вашингтон и Берлин, включително по газопровода "Северен поток-2". Или неясно-доброжелателната реакция на Путин на поканата на американския му колега: би било хубаво, разбира се, но как е решено с вашето участие на предстоящия ни празник по случай 75-годишнината от Победата?
Най-вероятно, роля изигра не някой от тези фактори сам по себе си, а тяхната съвкупност като цяло. Какво означава това? Това означава, на първо място, че САЩ най-накрая са загубили безспорната и изцяло принадлежаща им роля на „глобален лидер“. В крайна сметка е ясно, че новият формат на Г-7, предложен от президента Тръмп, на който той покани Русия, Индия, Бразилия и Южна Африка, но не покани Китай (единственият член на БРИКС), трябва да бъде антикитайски.
Но този формат очевидно не се поддържа нито от горните страни, нито от някои доверени съюзници в Г-7 (Германия, например), нито от политическите сили в самите Съединени щати (тук прословутата „дълбока държава“ парадоксално изглежда съюзник на Пекин и стои на негова страна, организирайки протести срещу Тръмп).
Въпреки че фамилията на 45-ия американски президент автоматично се превежда от английски като "Коз" (има и други значения), самите Съединени щати очевидно са престанали да бъдат "асо", гарантиращо, че ще бие всички геополитически "карти" без изключение. А на международната арена все по-ясно се оформя коалиция - все още много разнородна и разнопосочна - която, въпреки това, вече лиши Вашингтон от свободата на действие, познато му през ерата на господството на „еднополюсния свят” на Пакс Американа. Дори всемогъщият долар в ръцете на Тръмп престана да бъде "вълшебна пръчица", която решава всякакви проблеми.
В живота си нюйоркският милиардер, който стана президент, е преминал през три процедури за фалит, след като всяка от тях се издига по-високо в пирамидата на американската йерархия. Но това са финансови фалити, от които е измъкнат със семейни връзки (една от по-големите сестри на Доналд е федерален съдия, а другата управлява клон на “Чейс Манхатън Банк” в Ню Йорк). Но сега говорим за коренно различен вид фалит: цивилизационен и геополитически. И не за компаниите на Тръмп, а за американските щати. В крайна сметка „къща, разделена в основата си, няма да устои“, казва евангелската мъдрост. И Тръмп по време на първия си мандат не успя да се измъкне от конфликта с "дълбоката държава". А и не е искал явно.
Вече е очевидно, че САЩ „потъват“ не просто в поредната криза, която ще надмине Великата депресия от 30-те години, но и в нова гражданска война, която ще надмине битката между Севера и Юга през първата половина на 1860-те. Това двойно, или по-скоро, като се вземе предвид неизбежният крах на „империята на долара“, е тройно изпитание, от което съвременна Америка ще бъде много трудно да излезе цяла и невредима. А за нейния президент да намери правилния път във вътрешната си и още повече във външната политика. Особено - предвид традиционните му диктаторски навици в отношенията с контрагентите.
Трябва ли Русия в тази ситуация да даде ръка на американския лидер? Разбира се, не за сметка на стратегическо партньорство с Китай, а в рамките на поддържането на „глобалния триъгълник на XXI век“? Най-вероятно да, но прилагането на този оптимален сценарий с всички сили се възпрепятства от “дълбоката държава”, която в такъв случай бързо ще загуби всичките си привилегии и активи. Дори и да успее да „скочи“ от долара в някаква алтернативна валута (или дори криптовалута).
Във всеки случай за Кремъл това, което се случва сега в Америка, не е бином на Нютон, което се потвърждава от редицата скорошни действия (както и бездействие) на руската страна. Включително - и взаимодействието с Белия дом.
Превод: В. Сергеев