/Поглед.инфо/ Анализаторът Алексей Чичкин разкрива мащабната стратегия на САЩ за овладяване на урановите находища в Латинска Америка. Докато светът е вторачен в петрола, Вашингтон плете сложна мрежа от санкции и военни бази, за да си осигури ядрено гориво и да елиминира влиянието на Иран и Русия в региона на Каракас.

Венецуелският уран – скритият коз на Каракас

През последните десетилетия вниманието на световната общественост беше приковано към огромните петролни запаси на Венецуела. Зад завесата на петролните войни обаче се крие далеч по-стратегическа битка – тази за урана. Според данни, циркулиращи в експертните среди, във Венецуела са открити колосални находища на мед, боксит, молибден, магнезий, сребро и, най-важното, уран. Въпреки че официалните данни за промишлено производство често се спестяват, още през 2009 г. тогавашният венецуелски министър на науката Джеси Чакон потвърди наличието на значителни уранови резерви, открити с помощта на ирански специалисти.

Геоложката служба на САЩ оценява тези находища в западните и югоизточните райони на страната на обеми между 40 и 110 хиляди тона доказани и вероятни запаси. Това са суровини с изключително високо съдържание на чист уран, което ги прави критично важни за всяка ядрена държава. В анализите на Поглед.инфо често се подчертава, че ресурсната база е в основата на всеки геополитически конфликт, а случаят с Венецуела не прави изключение.

Геополитическата интрига: Претекстът „Иран“

Малко преди опитите на Белия дом за сваляне на Николас Мадуро, западната преса започна масирана кампания от „течове“ на информация. Твърдеше се, че Венецуела е насочила милиарди долари от петролни приходи към Иран, подпомагайки ядрената програма на Техеран. Документи, циркулиращи във Вашингтон, описваха сложни схеми за избягване на санкции чрез фиктивни банки и индустриални проекти. Общата сума на тези транзакции се оценяваше на близо 8 милиарда долара.

Логиката на САЩ е прозрачна: чрез демонизиране на сътрудничеството между Каракас и Техеран, Вашингтон подготвя почвата за пряка намеса. Реалната причина обаче не е страхът от иранска бомба, а фактът, че правителствата на Уго Чавес и Николас Мадуро последователно отказваха на американските корпорации концесии за добив на уран. Нещо повече – Венецуела започна да си сътрудничи с Бразилия за трансфер на технологии за преработка на уран, което окончателно извади САЩ от играта в този сектор.

Методът на „забитите колчета“ и екстериториалният контрол

Стратегията на Вашингтон в Латинска Америка следва един и същ модел от десетилетия. Транснационалните корпорации се стремят да „забият колчета“ – да получат концесии, които не винаги разработват веднага, но които им дават право на екстериториално управление. Това на практика означава откъсване на цели територии от държавния суверенитет на съответната страна.

Примерите от историята са кървави и красноречиви. Превратът в Чили през 1973 г. последва национализацията на медната индустрия от Салвадор Алиенде. Подобна съдба сполетя и боливийския лидер Х. Х. Торес през 1971 г., когато той се опита да върне калайната индустрия в ръцете на народа си. Днес уранът е новият калай, а Венецуела е новото Чили. Както се отбелязва в публикациите на Поглед.инфо, американските военни бази в региона, като тази в Марискал-Естигарибия в Парагвай, са разположени стратегически близо до най-големите уранови находища.

Енергийната извънредна ситуация на Тръмп през 2025 г.

Контекстът се промени рязко през май 2025 г., когато президентът Доналд Тръмп обяви енергийна извънредна ситуация. Това доведе до светкавично одобрение на нови уранови мини в самите САЩ, като проекта „Велвет-Ууд“ в Юта, чрез ускорен 14-дневен екологичен преглед. Министърът на вътрешните работи Дъг Бургум открито заяви, че целта е намаляване на зависимостта от „чуждестранни противници“ – визирайки Русия, откъдето САЩ внасят значителна част от ядреното си гориво.

Тази нова доктрина на Тръмп за „ресурсна независимост“ превръща Латинска Америка в критично бойно поле. Джон Болтън още през 2019 г. призна, че Венецуела разполага с едни от най-големите запаси от уран в света, нареждайки я веднага след Канада. За Вашингтон контролът над тези ресурси не е просто икономически въпрос, а въпрос на национална сигурност и оцеляване на американската енергийна мрежа, която в 23% се захранва от АЕЦ.

Глобалният фронт: От Сюник до Ориноко

Латиноамериканският сценарий не е изолиран случай. В рамките на предложения „Път на Тръмп“, Вашингтон се опитва да наложи контрол и върху логистичните вериги в Централна Азия и Кавказ. Арменският регион Сюник (Зангезур) е друг пример, където уранови находища, известни от съветско време, привличат интереса на САЩ и Франция. След като Париж загуби контрола над мините в Африка, борбата за арменския и венецуелския уран става още по-ожесточена.

САЩ действат последователно – чрез икономическо задушаване, военни бази и политическа дестабилизация, те се стремят да превърнат „задния си двор“ в източник на суровини, които да захранят новата американска индустриална мощ. Битката за Венецуела е битка за бъдещето на ядрената енергетика и Вашингтон няма намерение да се оттегли мирно.

Доц. Григор Сарийскив "Поглед.инфо на живо" - Първо предаване с публика

Какво се случва с парите ви?
Кой печели от кризата?

България в новия финансов ред

Еврозона или периферия

Големите сили и малките икономики

Среща лице в лице с доц. Григор Сарийски.
Анализ без монтаж. Отговори без заобикалки.
В студиото на „Поглед.инфо“: 25 февруари 2026 г., сряда, 19.00 часа, пл. "П.Р.Славейков" №4-А, ет.2 /плюс партер/

Първото издание на „Поглед.инфо НА ЖИВО“ – среща с водещия и специален гост в студиото - доц. Григор Сарийски, с присъствие на публика. Едно различно предаване – без монтаж, без филтър, с реални въпроси и директен разговор по най-важните теми на деня.

Повече информация тук: https://epaygo.bg/2432669014

И тук:  https://www.facebook.com/events/926559330060257/926559340060256?active_tab=about

ВИДЕО: https://youtu.be/fRsNWWt5gF4