/Поглед.инфо/ В своя нов анализ за Поглед.инфо експертът Леонид Савин разкрива скритите икономически мотиви зад заканите на Доналд Тръмп за държавен преврат в Куба. Докато Вашингтон използва идеологически лозунги, истинската битка е за контрол над стратегическите ресурси като никел, кобалт и енергийна инфраструктура, които са критични за оцеляването на американската индустрия.

Новата вълна на неоимпериализма и краят на 2026 година

Обявеното намерение на президента на САЩ Доналд Тръмп за извършване на държавен преврат в Куба до края на 2026 г. не е просто поредната реторична атака. То бе придружено от драстични ограничителни мерки, включително пълна забрана на полетите от САЩ до Острова на свободата. Тези действия се разглеждат от Хавана и международната общност като груба намеса в суверенните дела на една държава и симптом за агонията на американския неоимпериализъм.

Анализаторите на Поглед.инфо подчертават, че контекстът на тази агресия е изключително тревожен. Тя идва на фона на ескалиращото напрежение в региона, включително събитията около Венецуела и заплахите към Иран. Държавният секретар Марко Рубио, известен със своята лична неприязън към кубинския революционен модел, е сред основните двигатели на тази политика. За Вашингтон поражението в Залива на свинете през 1961 г. остава незатворена рана, а желанието за реванш днес се трансформира в икономически натиск за обезщетения към някогашните олигарси, чиято собственост бе национализирана.

Бизнес логиката на Тръмп: Кои кубински активи са под прицел

Зад политическата фасада стои бизнесменът Тръмп, който вижда в Куба апетитни активи, които Вашингтон би искал да контролира. На първо място е туристическият сектор, който е основен генератор на валутни приходи за кубинската хазна. Но по-важни в дългосрочен план са минното дело, химическата промишленост и стратегическите енергийни обекти.

В материала за Поглед.инфо се посочва, че Куба, въпреки блокадата, успява да модернизира своята тежка индустрия чрез международни партньорства. Пример за това е стоманодобивният завод „Хосе Марти“ (Антилана де Асеро). През май 2023 г. там стартира първата фаза на производство с руска електродъгова пещ. Капацитетът на това съоръжение е между 220 000 и 230 000 тона течна стомана годишно. Фактът, че модернизацията на този сектор в Хавана се осъществява с руски заеми и технологии, вбесява Вашингтон, тъй като директно засяга геополитическите интереси на Русия в Карибския басейн.

Битката за никел и кобалт: Суровините на бъдещето

Най-голямата икономическа награда обаче са находищата на никел и кобалт. Куба е на пето място в света по запаси от никел и на трето по запаси от кобалт – метали, които са жизненоважни за модерните технологии, електромобилите и научноинтензивното производство.

Основният играч в този сектор е държавната компания Cubaníquel, която управлява заводите „Командант Педро Сото Алба“ и „Командант Ернесто Че Гевара“. Първият завод има историческа стойност – през 1960 г. американските му собственици напускат страната, отказвайки да плащат данъци, но кубинските инженери успяват да възстановят производството сами само за една година. Днес там успешно оперира съвместно предприятие с канадската Sherritt International.

Геополитическият шахмат между САЩ, Канада и Китай

Ситуацията се усложнява от обтегнатите отношения между САЩ и Канада. Близо половината от вноса на никел в САЩ идва именно от Канада. През 2025 г. премиерът на Онтарио Дъг Форд предупреди, че ако Тръмп наложи нови мита, Канада може да спре износа на електроенергия и никел за съседните щати.

В същото време Китай засилва присъствието си в региона. Тръмп вече заплаши със 100% мита, ако Канада подпише ново търговско споразумение с Пекин. Въпросът, който стои пред Белия дом, е критичен: откъде САЩ ще си набавят необходимия никел, ако конфликтът с Отава ескалира? Куба се оказва най-логичният, макар и „недостъпен“ поради собствените им санкции, източник.

Ценовата криза и интересът към кубинските находища

Цената на суровините прави Куба още по-привлекателна. Само за година никелът поскъпна с 15%, а кобалтът – с невероятните 160%. Дори Монетният двор на САЩ търси начини да намали разходите за сечене на монети, тъй като стойността на металите в 5-центовата монета почти се е удвоила.

Докато други потенциални находища, като тези в Гренландия, тепърва изискват проучвания и огромни инвестиции, кубинските ресурси са добре проучени и в експлоатация. По данни на кубинските власти, при сегашните темпове страната разполага с никел за поне още 20 години интензивен износ. Това превръща Острова в стратегическа цел номер едно за американския индустриален комплекс.

Енергийният възел и рафинерията в Сиенфуегос

Освен рудите, САЩ имат интерес и към енергийната инфраструктура. Комплексът от рафинерии в Сиенфуегос, плод на сътрудничеството между Уго Чавес и Фидел Кастро, е проектиран като енергиен център за целия Карибски регион. Въпреки че в момента е в неактивен стадий, потенциалът му е огромен.

Както подчертават в редакцията на Поглед.инфо, цялата агресивна риторика за „комунистическата заплаха“ е само параван. Истинската цел на Вашингтон е да сложи ръка върху ресурсите на Куба, за да подсигури собственото си технологично превъзходство и да елиминира влиянието на Русия и Китай в региона.

Какво мислите: възможно ли е Куба да устои на този нов натиск без подкрепата на големите евразийски сили? Споделете в коментарите!