/Поглед.инфо/ Неотдавнашният сблъсък на британския ескадрен миноносец с руските военно-морски сили в Черно море говори в много отношения за появата на нова „голяма игра“ в морето, подобна на конфронтацията между Руската и Британската империи през 19 век, пише за Bloomberg Джеймс Ставридис, бивш главнокомандващ на Олединените сили на НАТО в Европа,. По негово мнение, в тази ситуация е важен не толкова този конкретен сблъсък, колкото по-широката конфронтация между авторитарните сили и Запада, който е длъжен да защитава свободата на корабоплаването по целия свят.

За последен път Русия и Великобритания са в конфликт в Черно море по време на Кримската война в средата на 19 век. Възпят в прочутото стихотворение „Атака на леката бригада“ на Алфред Тенисън, конфликтът привнесе в бойните действия телеграфа, прехвърлянето на войски чрез железопътната мрежа и и морските снаряди с висока мощност, пише Джеймс Ставридис, бивш главнокомандващ на Съюзническите сили на НАТО в Европа, пише в статията му в Bloomberg.

Териториален спор, подобен на този, довел до Кримската война, се появи отново на първите страници на вестниците, когато Москва и Лондон се сблъскаха в Черно море край украинското крайбрежие миналата седмица и какво точно се случи там все още не е напълно изяснено.

На 23 юни Defender, един от най-модерните кораби на британския флот, плава през води, които Русия смята за свои, въз основа на факта, че „анексира“ Кримския полуостров през 2014 г.

Съгласно съобщенията на Москва, един от нейните военни катери е изстрелял предупредителни снаряди в посока на миноносеца, а руските самолети са хвърлили бомби до него. Впоследствие Великобритания отрече тази информация. „Това „бодене“ се случи недалеч от Севастопол - пристанище и военноморска база, които съм посещавал няколко пъти по времето, когато бях командващ на силите на НАТО в Европа“, отбелязва авторът.

Този инцидент става още по-забележителен, ако вземете предвид, че и двете страни са измислили противоречиви версии на събитията. В същото време руснаците докладваха достатъчно подробно за своите действия: според тях те са хвърлили четири бомби пред разрушителя от самолет Су-24. Ако това е вярно, тогава е поразително, че Русия е била готова да нанесе удар в непосредствена близост до военен кораб на страна, член на НАТО.

Що се отнася до британците, те просто заобиколиха този въпрос, а министърът на отбраната на тази страна Бен Уолъс заяви, че Defender е „извършвал обичайния преход от Одеса към Грузия през Черно море“. Съгласно съобщенията на британската преса обаче, британското правителство е било наясно, че Русия ще възприеме прехода на британския миноносец от украинското пристанище като провокация, при това показателен е факта, че самото предприятие е одобрено лично от премиера Борис Джонсън.

Коренът на конфликта в Черно море се крие в противоположните позиции на Великобритания и Русия относно „нахлуването“ и „анексирането“ на Крим. Следователно Лондон все още вярва, че териториалните води край бреговете на Крим принадлежат на Украйна и на тази основа е упражнил правото си на невинно преминаване в съответствие с Конвенцията на ООН по морско право.

Всичко това служи като основа за зараждащата се „голяма игра“ в морето - модерна версия на единствената, общо взето краткотрайна конфронтация между Британската и Руската империи през 19 век, при която авторитарните държави се намесват в разрешения транзит на военни кораби съгласно международното право.

Освен това тук е важен не толкова балансът на силите в Черно море, а по-широкият принцип на свобода на корабоплаването. Ставридис казва, че е интервюирал няколко висши американски и британски военноморски офицери за възгледите им за инцидента и за подобни сблъсъци между Вашингтон и Пекин в Южнокитайско море. Обикновено тези хора вярват, че в бъдеще ще станем свидетели на увеличен брой подобни сблъсъци между Запада и авторитарни играчи като Китай и Русия.

В този контекст Великобритания, която остава втората най-мощна морска сила в света, изпрати силна ударна група в западната част на Тихия океан. Там тя ще се присъедини към флотите от САЩ, Франция, Австралия и Германия, патрулиращи, за да се осигури свобода на корабоплаването. Възможно е впоследствие тези правомощия да се прехвърлят за извършване на подобни операции в други спорни води.

Въпреки че Съединените щати не са подписали Конвенцията на ООН по морско право - което не е особено мъдро от тяхна страна - тя по същество отговаря на всички нейни разпоредби. Този изчерпателен документ, договорен в началото на 80-те години, осигурява свобода на корабоплаването и от него сега зависи цялата световна икономика. Следователно защитата на този договор, дори в Черно море или в Южнокитайско море, е изключително полезна за световния ред.

Превод: ЕС