/Поглед.инфо/ Британците гласуваха за Брекзит, без да мислят за неговите последствия, каза в интервю за Le Monde, бившият британски представител в ЕС, Иван Роджърс. Въпреки това, като се има предвид, че Обединеното кралство никога не е имало същите чувства към ЕС, както страните от континентална Европа, няма причина да се смята, че при други обстоятелства резултатът от референдума ще бъде различен, подчертава експертът.

Бившият британски премиер Дейвид Камерън поема риска да проведе референдум през 2016 г., защото е убеден, че "хвърляйки се в битка" ще я спечели, признава в интервю за Le Monde бившият съветник на премиер-министрите Дейвид Камерън и Тони Блеър по европейските въпроси и постоянен представител на Великобритания в ЕС до януари 2017 г., Иван Роджърс.

В началото на кампанията, предшестваща референдума, Камерън осъзна, че отстъпките, получени от Брюксел (например намаляването на обезщетенията за мигранти от ЕС във Великобритания), изглеждат неразбираеми за широката общественост, затова той предпочете да се съсредоточи върху отрицателните последици от Брекзит върху икономиката на страната. Опонентите на Камерън обаче го обвиняваха в сплашване на населението и заявяваха, че „Обединеното кралство може да получи всичко, което иска от ЕС, за да продължи да се възползва от предимствата на единния пазар, дори след излизането, без да плаща нищо и да не се подчинява на европейските правила”, спомня си Роджърс.

При това експертът не бърза да заяви, че изборът на британците щеше бъде различен, ако те бяха по-добре информирани. Според него евроскептицизмът във Великобритания е бил силен още след присъединяването на страната към ЕИС през 1973 година. „Нашите политически елити никога не са влагали в него толкова, колкото немците или французите. Европейският съюз винаги е бил представян на британската общественост като проект, насочен към улесняване на търговията”, обяснява събеседникът на изданието.

След като Камерън подаде оставка след резултатите от референдума, този пост беше „случайно“ зает от Тереза Мей след „самоотстраняването“ на други кандидати в най-трудния момент в историята на страната от времето на Чърчил, подчертава Роджърс. „Опитът й като министър на вътрешните работи ограничаваше разбирането й за дейността (на длъжност министър-председател. - ИноТВ) от такива области като сигурността и имиграцията. Струваше й се, че на същото основание е възможно да се решават въпроси на икономиката и единния пазар”, отбелязва бившият дипломат. Според Роджърс той е бил единственият, който е предупредил Мей през есента на 2016 г., че след напускането на ЕС, Великобритания ще загуби достъпа до единния пазар, докато други членове на обкръжението й я убеждават, че страната може да продължи да се ползва от неговите предимства.

Както твърди бившият представител на Обединеното кралство в ЕС той е загубил поста си през 2017 г. поради опитите да обясни, че търговските преговори с ЕС ще бъдат по-трудни отколкото са си представяли министрите Борис Джонсън, Дейвид Дейвис и Лиъм Фокс, което е било приравнявано към "богохулство в църквата".

Според убеждението на Роджърс "министър-председателят не разбира европейския начин на мислене", тъй като не комуникира с континенталните партньори толкова често, колкото нейните предшественици през 90-те години. Оттогава мисленето на политическата класа на Великобритания става все „по-провинциално и островно“, сигурен е събеседникът на Le Monde. "Ние разбираме повече от това, което се случва в САЩ, отколкото в Брюксел или Париж", признава бившият дипломат.

По негово убеждение, този проблем се корени във времената на финансовата криза от 2008 г. и на последвалия след това период на бюджетни икономии. Тогава се появи идеята, че „безотговорните елити на глобализацията, по-специално тези в Брюксел, вземат решения, без да имат представа за живота на обикновените хора“. В допълнение, неприемането на ЕС стана реакция на годините на управлението на Тони Блеър, когато имиджът на „модерния, европейски и отворен свят на Обединеното кралство“ приключи заедно с войната в Ирак.

В същото време, от страна на европейците, преговорите за Брекзит бяха внимателно обмислен и успешен опит да се натика Великобритания в „капан“, отбелязва Роджърс. ЕС вложи в подписаното съглашение толкова голям натиск, че в крайна сметка то може да се разпадне на прах, предупреждава експертът. "Тези преговори могат да се превърнат в катастрофа, включително и от гледна точка на европейците", отбелязва събеседникът на изданието.

В същото време Тереза Мей демонстрира неспособността си да обясни на британската общественост необходимостта да се направи труден избор на всеки етап от реализацията на Брекзит, дори в моменти, когато тя все още имаше такава възможност, отбелязва авторът. Резултатите от този подход са катастрофални – съглашението с ЕС беше “унищожено” от Консервативната партия на следващия ден след подписването му само защото министър-председателят се опираше на предупреждението, че хаосът ще бъде алтернатива на нейното решение.

Роджърс се страхува, че именно тази липса на „педагогика“ от страна на Мей подхранва гнева на гражданите, принуждава хората в отдалечените райони да искат по-бързото излизане от ЕС, дори и без споразумение. При това той се съмнява, че вторият референдум ще бъде решение на проблема, тъй като при липса на обяснения и в резултат на пропаганда от страна на десни радикали като Найджъл Фараж, резултатът му може да бъде идентичен с първия.

Експертът сравнява Брекзит с „революция, поглъщаща своите деца“. От негова гледна точка настроенията на британците стават все по-радикални. „Хората, които преди Брекзит мечтаеха за статут, сравним със статута на Швейцария, днес възприемат този статут като предателство на Брекзит“, отбелязва събеседникът на вестника.

През 2016 г. привържениците на Брекзит победиха, защото никой не ги принуждаваше да публикуват своите цели за напускане на ЕС. Ако това би станало, неизбежно биха възникнали противоречия и те биха загубили гласовете си, сигурен е Роджърс. Противниците на ЕС успяха да обединят два противоборстващи сегмента: тези, които смятат свободния пазар за заплаха, и поддръжниците на глобализацията: „всички те смятат за предатели хората като мен, които обясняват, че Брекзит не се случва със щракане на пръстите”, заключава бившият дипломат.

Превод: М.Желязкова