/Поглед.инфо/ На 28 ноември 2018 г. в Украйна за 30 дни е въведено военно положение. Формалното е въведено за месец, но забавянето в утвърждаването на закона доведе до там, че то ще действа едва 28 дни, до 26 декември 2018 г. Режимът на военно положение е ограничен и териториално: само в десет украински области, разположени около границата с Русия, Молдова и Приднестровието, а също така тези на брега на Черно и Азовско море.

Военното положение, според украинските закони, предвижда ограничаването на редица конституционни права на гражданите, в това число и на свободата на предвижването, избора на жителство, разпореждане над собствеността, правото на предприемаческа дейност и труд, свобода на волеизразяването или гласуването, а също така налага ограничения (достигащи до пълна забрана) за провеждането на масови акции, събрания, демонстрации и прочее форми на публично масово взаимодействие между гражданите.

Но реалността на въведеното с настоящия указ военно положение вече показва, че то фактически е компромис между ясните положения в закона за военното положение и явното желание на настоящите власти да получат „полубременна” война, особено ако тя не доведе до истинско военно положение и мобилизация на страната. Фактически единствените наистина пострадали от това въвеждане са мъжете-граждани на Руската федерация на възраст между 14 и 60 години – в този случай те няма как да попаднат в Украйна, освен при редица детайлно уговорени случаи, например смъртта на близък им човек.

В частност Петро Порошенко в своето пояснение към указа заяви, че „за обикновения гражданин животът съвършено не се променя. Ако успеем да не допуснем нахлуване на руските въоръжени сили на нашата територия, то ние не планираме да ограничаваме никакви конституционни права и свободи на гражданите”.

Наистина, отвъд пределите на тази „повдигаща духа” реч остават многократните приказки за „руските войски” в Донбас, както и за фактическото разполагане на руската армия и черноморски флот в Крим, който Украйна и досега смята за свой. Остава неизвестно дали Порошенко има предвид, че положението във връзка с това украинско разбиране на конфликта е вече въведено, или че ще трябва да почака „руските танкове” на улиците на Киев.

Оказва се, че военното положение прилича на усмивката на Чеширския котарак: то съществува само по себе си, извън истинската реалност на съвременна Украйна, която е загрижена от всичко останало: от ниските заплати, пенсии и студените украински домове до напълно простия въпрос „Накъде?”. Накъде за работа или далеч от този кошмар, ако сте се замислили сериозно за коледна ваканция!

Военното положение „виси във въздуха” но не обвързва с нищо особено украинските граждани. Засега нищо не се е променило в такива чувствителни неща като влизането и излизането от определени населени места, достъпа до алкохол, транспорта за простите граждани.

Украинските военни, изглежда и самите те не искат да воюват, разбират цялата безперспективност на подобна задача. Но политиците все пак искат да постигнат тази „нова война с Русия”, затова и им се налага да се трудят усърдно.

Може да се каже, че за момента Украйна е застинала в нерешителност, подобно на момиче, попаднало в неловко положение. Бременно ли е то от една страна, или не? Или просто така изглежда? Съдейки по всичко са решили да постъпят традиционно: да се огледат, да видят как ще реагира организмът след месец. Тогава вече всичко ще бъде ясно: или вече „сериозно и задълго” или просто така – леко са се объркали.

Нали едно нещо е съвършено ясно: никаква сериозна война или дори икономическа криза, провокирана от нейното очакване, бременна Украйна няма да издържи. Така че истинското военно положение няма как да се задържи за дълго време. А в настоящия си увеселителен вариант на „войната с Русия” Украйна и без това вече се намира вече четвърта година.

Превод: В.Сергеев