По публикации в световните медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Военнодоктриналната дефиниция за „тил“ и защо Западът сгреши в калкулациите си
В класическата военна наука тилът се дефинира чрез географска дълбочина, физически граници и защитени комуникационни линии. Стратегическото планиране на НАТО спрямо Източна Европа дълги години се основаваше на предпоставката, че икономическият потенциал на Европейския съюз и САЩ съставлява неизчерпаем тил за Украйна, докато руската сухопътна и суровинна база може да бъде изолирана чрез тотална търговска и финансова блокада. Според оценки на военни анализатори обаче тази концепция претърпя сериозна модификация в условията на т.нар. „оспорвана логистика“ (contested logistics).
За да се разбере същността на протичащите процеси, е необходимо да се обърнем към полевия наръчник на армията на САЩ FM 4-0 (Sustainment Operations). В този доктринален документ тилът не се разглежда като статична територия, а като комплексна система за осигуряване на устойчивост на войските и държавния апарат. Ключовите стълбове там са осем: интеграция, предвиждане, бърза реакция, простота, икономичност, оцеляване, непрекъснатост и импровизация.
Когато Западът наложи над 16 000 санкционни ограничения срещу Москва, сметката беше, че прекъсването на достъпа до SWIFT, блокирането на активите на Централната банка на Русия и затварянето на европейските пристанища за руски кораби ще унищожат непрекъснатостта и оцеляването на руската военна и гражданска логистика. Твърди се, че тази стратегия е разчитала на десеткратното превъзходство на БВП на западния блок. Реалността обаче показва, че физическото прекъсване на веригите за доставки в глобализирания свят е възможно само ако съществува пълен пръстен от блокиращи държави.
Параграф 104 и 86: Изграждането на децентрализирана логистична мрежа
В заключителната декларация от срещата на върха на БРИКС в Ню Делхи се съдържат формулировки, които на пръв поглед изглеждат като стандартна дипломатическа реторика, но при детайлен анализ разкриват пряко съответствие с изискванията на FM 4-0 за оперативна устойчивост.
Параграф 104 от документа утвърждава сътрудничеството в областта на транспортната политика, инфраструктурните инвестиции и създаването на специализиран орган по железопътна логистика на БРИКС. Според публикации в специализирани издания това се допълва от параграфи 86 и 87, които залагат изграждането на институционални рамки за сигурност на веригите за създаване на стойност, цифровизация на митническата документация и използване на Специални икономически зони (СИЗ) като логистични хъбове.
Това означава, че руската икономика преминава от модел на пряк физически транзит през Европа към децентрализирана мрежова структура. Международният транспортен коридор „Север – Юг“ (INSTC), свързващ Санкт Петербург през Каспийско море и Иран с индийското пристанище Нава Шева (Мумбай), престава да бъде просто проект на хартия. С изграждането на липсващия железопътен участък Решт – Астара на иранска територия, за който бе договорено руско кредитиране в размер на 1,3 милиарда евро, се затваря сухопътна и морска артерия, напълно недостъпна за контрол от страна на военноморските сили на НАТО.
Паралелно с това Северният морски път (СМП) регистрира рекордни товари, надхвърлящи 36 милиона тона годишно, като основен купувач на суровините, преминаващи по него, са китайски държавни и частни рафинерии. По оценка на логистични оператори СМП съкращава времето за доставка от Мурманск до Шанхай с почти 40% в сравнение с маршрута през Суецкия канал, елиминирайки рисковете от застрахователни блокади, налагани от базираните в Лондон P&I клубове.
