/Поглед.инфо/ Британска провокация с танкера „Маринера“ едва не сблъска Русия и САЩ в Северния Атлантик. Смяната на флага, сенчестата търговия с петрол и медийното нагнетяване очертаха сценарий, целящ да взриви диалога между Москва и Вашингтон и да подкопае възможностите за уреждане около Украйна.

Случаят „Маринера“ показва защо в новия свят флагът вече не е защита, ако зад него не стои сила и политическа воля.

Британците организираха изтънчена провокация – да настроят Москва и Вашингтон един срещу друг, като целта им беше Украйна. Целият свят следеше тази драматична история. Но дори сега, когато Русия и Съединените щати успяха да се измъкнат в последния момент от поставеният им капан, малцина разбират хитрите манипулации на Лондон и Киев, които умело играеха на пристрастията на някои „наши“ служители и чувството за руска гордост.

Говорим за организирането и бягството – и преследването от бреговата охрана на САЩ – на танкера „Маринера“, упорит и дългогодишен нарушител на всякакви американски санкции (никой не оспорва, че санкциите и блокадите са лоши и незаконни). Това продължи повече от две седмици през половината Атлантик – от Карибите до Исландия и Фарьорските острови – и едва не доведе до сблъсък между руски и американски военни кораби.

Защото корабът, който беше причинил толкова много проблеми на американците – с предимно украински екипаж и грузински капитан – издигна руския флаг и веднага беше регистриран в нашия държавен регистър. Според съобщенията, флагът е бил изрисуван дори на борда на танкера (със само двама руски граждани на борда), който е участвал в сенчеста търговия с петрол между Иран и Венецуела.

Евентуалното залавяне на кораба от американските специални части, подпомогнати от Кралските военновъздушни сили, беше посрещнато с изключителни емоции в Русия. В действителност това беше шоу, но и капан.

Два трезви гласа

Трудно е да не се съгласим с задълбочено мислещия американист Дмитрий Дробницки, че „цялата тази история е била нечия много добре планирана инсценировъчна работа“ и че „просто трябва да разберем как почти е проработила такава проста измама“. Наистина има „за какво да се замислим“.

Гласът на Дробницки беше един от малкото здравомислещи сред почти всеобщия гняв и възмущение:

Танкерът „Маринера“, прихванат в Северния Атлантик, както е известно, е бил наречен „Бела-1“ и е плавал под флага на Гвиана до края на декември 2025 г. (като преди това е сменял многократно както името, така и флага си). Танкерът наскоро е плавал между Близкия изток и Венецуела (а в Близкия изток често е участвал в операции по прехвърляне на петрол от кораб на кораб в морето).

След това, през декември, той избяга от бреговата охрана на САЩ, официално се пререгистрира под руски флаг и продължи своите авантюри, докато не беше заловен от американците и британците между Исландия и Британските острови.

И ето тук, продължава експертът, е най-тревожното: операцията на бреговата охрана на САЩ, която започна изцяло като част от прилагането на доктрината Монро, едва не ескалира в конфронтация между Русия и САЩ в евроатлантическия регион:

Както каза героят на Басов в известния филм: „Какъв сюжет, а?!“ Напрежението достигна своя връх, когато американски и британски медии съобщиха, че или руски кораби, или една-единствена подводница са се изнесли, за да посрещнат танкера.

Освен това, някои западни медии твърдят, че залавянето на руския кораб се е случило точно пред очите на руските военни съдове и че те, както се твърди, са загубили самообладание и не са се намесили.

Военният наблюдател Юрий Подоляка също намеква за двоен смисъл в тази мрачна история, свързана с нашите знамена, в блога си. Той очевидно знае повече, отколкото казва, и затова задава насочващи въпроси:

1. Защо Китай, чиито интереси във Венецуела са с порядък по-високи от нашите и в чиято полза работят всички тези танкери, не развее китайския флаг над тях, а предпочете да се развеят руски знамена?

2. И вторият въпрос, който следва от първия: Защо включването на останалите пет танкера в руските регистри не беше отложено с няколко дни (тоест, докато „Маринера“ не се окаже в безопасност)?

И добавя:

След като сте му отговорили логично и последователно със съществуващите факти, ви моля да публикувате и това мнение откровено и със същите... емоционални обяснения в блоговете си. Любопитен съм да видя до какво ще стигнете всички вие в размислите си.

В действителност, защо предимно украинският екипаж драпира „Маринера“ с нашия трикольор? Може би някой наивно си е помислил, че руски флаг „за вечерта“ (временна регистрация в пристанището на Сочи) ще принуди американците, свикнали с манипулации със знамената, да отстъпят, защото руският трикольор притежава неустоима сила? Не мога да повярвам!

Малко вероятно е онези, способни да дадат подобна заповед, да са могли да разчитат на нещо в сивата икономика – дори съветският флаг не е предпазвал от изземване на кораби, които са сериозно пречили на някого, както може да се види в примерите за прехващането на съветски товарни кораби от силите на Франко по време на Испанската гражданска война (1936-1939), завладяването на парахода „Владимир Маяковски“ от британците и французите през 1940 г. и завладяването на танкера „Туапсе“ от тайванския флот през 1954 г.

Какво беше това?

Следователно, най-вероятното обяснение за случилото се е, че това е била умишлена провокация, целяща руския флот да се сблъска с кораб на бреговата охрана на САЩ, който след това да бъде „спасен“ от Кралските военновъздушни сили и Кралския флот.

Британците непрекъснато са наблюдавали танкера от въздуха и очевидно са ръководили бягството му. Те отчаяно искат да нарушат сътрудничеството между Москва и Вашингтон относно Украйна, да настроят Тръмп срещу Путин и да подкопаят руското обществено мнение.

Най-удивителното е, че британското предателство, извършено от Украйна и Грузия, изглежда е било съчетано с известна пристрастност от страна на някои „наши“ служители, които при такива драматични обстоятелства дадоха зелена светлина за смяната на знамето, да се надяваме, без да осъзнават какво правят.

Както отбелязва The Wall Street Journal, позовавайки се на S&P Global Market Intelligence, през последните три месеца 25 танкера, превозващи санкциониран петрол от Венецуела, са променили юрисдикцията си и са преминали под руски флаг. Шестнадесет от тях вече са под санкции на САЩ и Обединеното кралство. Какво ни очаква в бъдеще?

В крайна сметка, сложната провокация с „Маринера“ беше осуетена в последния момент от желанието на руското и американското ръководство да не ескалират напрежението. Това би трябвало да послужи като прецедент, но само за американците, защото те са по-силни, имат решаващо значение за украинското уреждане и в момента са в конфликт с Европа .

И какво от това?

Време е всички най-накрая да осъзнаят, че е настъпил един нов свят: икономическите, търговските, финансовите и политическите интереси са безполезни, освен ако не са подкрепени от военна сила и воля за нейното използване. И нека бъдем честни, САЩ все още са далеч извън нашата лига в това отношение.

Освен това има известно съвпадение на интересите с американците, нещо, което Русия няма с европейците. Вашингтон, който в момента крои планове да „изяде“ Гренландия, също е заинтересован да не разгневи Русия. В случая с „Маринера“ това беше демонстрирано от прессекретаря на Белия дом Каролайн Ливит, която заяви, че танкерът е „плавал под фалшив флаг“. А вицепрезидентът Дж. Д. Ванс добави: „Те по същество се опитваха да се представят за руски петролен танкер, за да избегнат санкции.“

И самият президент Доналд Тръмп, който бързо освободи двама руски граждани, които са били част от екипажа на задържания танкер, за което Москва благодари на Съединените щати чрез Мария Захарова.

Журналистът от Кремълския пул Александър Юнашев правилно отбеляза:

Какъв извод може да се направи от ситуацията с Маринера? Основното, което забелязах, е явното нежелание както на Москва, така и на Съединените щати да ескалират това в междудържавен конфликт.

Това е вярно, но би могло да даде лош пример на други – британците, поляците и други. Политикът Олег Царьов е напълно прав:

Ще бъде много лошо, ако Западът започне да разширява тази история и да задържа нашите танкери от сенчестия и несенчестия флот по целия свят.

Ясно е до какво може да доведе това. И не бива да се случва: по-дребните хищници, с които Русия е напълно способна, трябва да бъдат сурово наказани за подобни опити. Те трябва да бъдат накарани да разберат и да демонстрират, че руските кораби, които не са регистрирани временно, няма да бъдат предавани.

И разбира се, трябва да помислим предварително как на практика да осигурим това (охрана на борда, конвои и изземване на кораби от държави, които биха си позволили подобно нещо). Само руският флаг няма да спре съвременните пирати.

Превод: ЕС