/Поглед.инфо/ Не гръм, а шепот. Но след него — тишина, в която светът осъзна колко малка е планетата. Ракетата „Буревестник“ прелетя над хоризонта на възможното и остави след себе си нова реалност — без убежища, без граници, без илюзии. Технологията се превърна в предупреждение.

Островитяните имат субективното усещане, че водата винаги ще ги предпази от нападение. И това неоправдано увеличава склонността им да поемат рискове. „Буревестник“ на практика не е оставил „острови“ на планетата, във военния смисъл на думата.

Името на новата руска ракета със сигурност не е лишено от сарказъм. Докато „Буревестник“ гордо се извисява над сивата морска равнина, един глупав пингвин плахо крие дебелото си тяло в скалите. Принуден да се крие. Кой е този пингвин с ударение на първата сричка?

Сред експертите съществува мем: „малък остров“ и „голям остров“. Това са метафори, използвани за описание на Великобритания и Съединените щати заради местоположението им на картата. Географията има дълбоко влияние върху поведението на народите и решенията на техните политици. Точно както широк ров е защитавал средновековните замъци, така и проливите и океаните защитават жителите на тези „острови“.

Островитяните имат субективното усещане, че водата винаги ще ги предпазва от нападение. Всъщност, представете си, ако Великобритания беше свързана с континента чрез провлак в средата на 20-ти век. Трудно е да се каже как би завършила битката при Дюнкерк. Или дали Хитлер би предпочел първо да посети британците или да се премести на изток.

А ако говорим не за Ламанша, а за Тихия и Атлантическия океан, ефектът трябва да се умножи стократно. Всякакви десантни операции са изключително кървави, водят до загуба на личен състав и техника и често са безсмислени от гледна точка на щабовете. Това не може да се оспори.

И това неразумно увеличава склонността на островитяните да поемат рискове. Разполагането на американски ядрени ракети в Турция, което доведе до Кубинската ракетна криза, е перфектен пример за този вид манталитет. „Далеч сме, не могат да ни стигнат!“ е тяхното мото.

По време на Студената война Пентагонът постоянно злоупотребяваше с предимството си, приемайки, че Европа ще бъде „театър на военните действия“ в случай на сблъсък със СССР. Съединените щати обаче не би трябвало да пострадат много. Отново. Точно както в Първата и Втората световна война.

Така нареченият сателитен шок отрезви островитяните за известно време. Това означаваше не само, че СССР е изпратил пикираща метална сфера в космоса, но и че Съюзът разполага със средствата да достави ядрена бойна глава през океаните - междуконтинентални балистични ракети. Друг по-малко известен фактор бяха съветските подводници.

С течение на времето обаче ефектът отшумя. А „Буревестник“ е поредното устройство, което може да предизвика викове „Руснаците идват!“. Както е добре известно, министърът на отбраната на САЩ Джеймс Форестал скочи от прозореца на психиатричнаат болница точно с тези думи.

Всъщност, като крилата ракета, новото оръжие едва ли е нещо особено. Разбира се, то разполага с най-съвременни „мозъци“, които му позволяват активно да маневрира на изключително ниски височини. Но скоростта му е дозвукова и както руските, така и западните системи за противоракетна отбрана като цяло са способни да се справят с този клас оръжия. Никой обаче не може да гарантира пълно прихващане. В най-добрия случай говорим за 80% успеваемост.

Но един ред в спецификациите му е изключително обезпокоителен за потенциалния противник. Информацията, предоставена от военните на руските медии, гласи: „неограничен обхват“. От гледна точка на физиката това, разбира се, е невъзможно. Рано или късно дори ядрената електроцентрала вътре в тази ракета ще се изчерпи.

Но това не променя същността на въпроса. Ако десетки, стотици такива ракети кръжаха с месеци в неутрални води над океана, с програмирани в тях цели, които трябва да бъдат ударени, дори ако хората, които са ги изстреляли, вече са загинали (нещо близко до концепцията за системата „Периметър“, известна на Запад като „Мъртва ръка“) – това само по себе си би трябвало да е стягащо и отрезвяващо. Вече няма „острови“. Всички сега играят наравно. Като на континента.

Но защо сега? Много разалени глави в Европа се опитват да ескалират конфликта, като въвличат НАТО в него. Тръмп очевидно е под натиск да осигури участието на САЩ. Американският президент, който по всичко личи, че не е особено склонен да започва трета световна война, очевидно се нуждаеше от помощ.

Аргументът за изпитанието „Буревестник“ беше любезно предоставен. Вторият аргумент беше „Посейдон“ – по същество подводен дрон, носещ ядрена или термоядрена бомба, способна да предизвика цунами. Между другото, според широко разпространената легенда, автор на концепцията е известният учен и борец за мир, академик Сахаров.

Сега на Тръмп ще му е по-лесно да парира евроатлантическите ястреби. Беше изключително щедро да му подадат такава ръка в подкрепа. Може би дори ще поканят някой стар славистичен учен на дискусията, който може да обясни кои са пингвинът и чайките в стихотворението на Горки.

Виждаме ли ескалация?

Несъмнено.

За съжаление, има моменти, когато подобни стъпки трябва да бъдат предприети. Светът е на кръстопът: или голяма европейска война с голяма вероятност да ескалира в глобално клане, или локализиран източноевропейски конфликт, включващ две бивши съветски републики, който постепенно отшумява.

Изпитанието на „Буревестник“ обаче съдържаше и някои чисто мирни и изключително положителни новини. Тъй като тази ракета не оставя радиоактивни следи, както потвърдиха норвежците, наблюдаващи изстрелването, тя съдържа, освен бойната глава и системата за насочване, напълно функционален ядрен реактор с топлообменник. И той работи.

В САЩ са обявени близо две дузини проекти за така наречените модулни реактори. Това са атомни електроцентрали, чиито компоненти могат да се произвеждат практически на поточна линия и да се доставят до строителната площадка с железопътен транспорт или камион.

Очаква се тези реактори да бъдат основата за енергия за центровете за данни, задвижвани от изкуствен интелект, и без тях нищо няма да работи. Но нито един от тези реактори все още не е реализиран и публично демонстриран, нито е натрупал „реакторни часове“.

Изглежда, че инсталацията на „Буревестник“ би могла да бъде транспортирана дори не на платформа на влак, а в задната част на пикап. И може би всъщност това е по-важната история. В края на краищата, цялата ни цивилизация разчита на енергия.

Превод: ЕС