/Поглед.инфо/ Наскоро в интернет-сайта “War on the Rocks” беше публикувана любопитна статия „Европейската сигурност в криза: какво да очакваме, ако САЩ напуснат НАТО“. За какво е писано в този материал и какво може да се каже по въпроса?

Политически командно-щабни диванни учения

Автори на материала за “War on the Rocks” са Лиана Фикс, програмен директор по международни въпроси в Берлинския офис на Körber-Stiftung (германски нестопански мозъчен тръст, специализиран главно по Източна Европа) и д-р Бастиан Гигерич, директор по отбраната в Международния институт за стратегически изследвания (IISS, известен с издавания справочник Military Balance, за съжаление много некомпетентен, особено във връзка с руските въоръжени сили, между другото, той ръководи екипа, който съставя този Military Balance). Тези две организации преди време проведоха своеобразна командно-щабна игра или по-скоро политическа игра на тема какво би се случило, ако САЩ си съберат багажа от НАТО и изведат войските си от Европа, на прощаване изпочупвайки чиниите.

Струва ви се нереалистично? Живеем във време, в което много неща станаха реалност. Преди около 6 години кои вярваха в предстоящото завръщане на Крим? А в гражданската война в Украйна? А в евентуалното излизане на Турция от НАТО и на Великобритания от ЕС? Така е и с изтеглянето на САЩ от НАТО. Освен това, г-н Тръмп, както New York Times писа по-рано тази година, няколко пъти вече е обсъждал със своите съветници и военни излизането от НАТО през последната година. Конгресът дори издаде закон в подкрепа на НАТО, който забрани да се харчат пари за дейности за изтегляне на САЩ от НАТО и войските от Европа. Това обаче не е панацея и историята със „стената на Тръмп“, за която Конгресът също не даде пари, е пример. И така, каква игра е това, как ще завърши и какво да се каже по този въпрос?

У дома. Време е за прибиране

Играта се проведе това лято в Берлин с участието на пет експертни групи от САЩ, Великобритания, Германия, Франция и (внезапно) Полша. След преизбирането си през февруари 2021 г. Доналд Тръмп, като смаже Байдън на изборите, ще обяви, че поради нежеланието на европейските държанки да правят и да плащат каквото и да е, разчитайки на задграничното “татенце”, САЩ напускат съюза и спешно изтеглят войските си от Европа. Първо отлита авиацията, след това се извеждат тактическите ядрени бомби B61, частите на ПВО и ПРО и всичко останало.

След това, според сценария, след кратко време възниква криза в Западните Балкани, където в една от страните на Алианса настъпва „проруски преврат“. Очевидно имат предвид историята за опита за преврат в Черна гора, уж вдъхновен от „офицери от ГРУ“ - история на нивото на легендите за „Петров и Боширов“ и „Новичок”, който всъщност е 4-8 пъти по-отровно от VX/VR и няма противоотрова, но не можа да убие двама души с конски дози. Според сценария Русия подкрепя този преврат и дори организира блокада от силите на своя флот на подходите към тази страна. Не е ясно защо морска блокада, да не би страната от смаленото НАТО да е на остров?

Пета статия, която никой да не прилага

Някои експертни групи, участващи в играта, очакваха да се приложи Чл. 5 от устава на Алианса за колективна защита, но вместо това се съгласяват да приложат единствено член 4, който предвижда консултации със заплашена държава и предоставяне на косвена помощ. Експертните групи отбелязаха, че без гаранции за сигурност от САЩ „доверието в член 5 и задълженията за взаимна отбрана са съмнителни“. Тоест, никой няма да се бори за никого. Впрочем в НАТО и Съединените щати има големи съмнения, че всички с радост ще тръгнат на война с такъв страховит враг като Русия. Включително и самите САЩ - те не за първи път зарязват своите съюзници.

Обмислен е и сценарият за разполагане от Русия в западната част на Южна Корея на наземни ракети с обхват до 4500 км (очевидно, става дума за нещо като ракета „Калибър-М“, която сега е подложена на изпитания за прехвърляне на сушата, което може да се направи доста лесно). Отбелязва се, че с оглед на неразвитостта на европейската система за противовъздушна отбрана тази заплаха за Европа „сериозно и трайно“, в контекста на изтеглянето на американските части, представлява заплаха за самото съществуване на Европа. Вярно е, че веднага възникват въпроси към организаторите на играта.

И ако имаше американски части за противовъздушна отбрана и противоракетна отбрана, те биха ли защитили от тази заплаха? Малко вероятно е, особено като се имат предвид ниските бойни качества на системата за ПВО “Пейтриът,” дори и в най-новите си версии, демонстрирани в Йемен (разбира се, можете да обвините саудитците за всичко, но това не е напълно вярно). И фактът, че нито театралната отбранителна система THAAD, нито дори “Aegis Ashore”могат да помогнат с противоракетните си системи. И защо наземната крилата ракета всява такъв смут, докато многочислените и множащи се като гъби след дъжд носители на крилати ракети с морско или въздушно базиране не представляват заплаха за Европа? А и защо само крилати ракети? В крайна сметка има и ракетни системи “Искандер-М”. И накрая, има хиперзвукови ракети, „Кинжал“, например. Те не са ли заплаха за Европа? Между другото, американците също не са лекарство за тази заплаха - те няма с какво да им се противопоставят, но присъствието на техните части в страните автоматично ги превръщат в цел за различни оръжия, включително термоядрени. Лекарството тук може да бъде едно - да не се водят по командите на Вашингтон и да поддържат добри отношения с Русия. И тогава заплахата не би била заплаха. Но това очевидно е твърде сложно. По-лесно е да се действа по добре известната приказка, че европейците имат странна традиция - веднъж на сто години да се съберат и да се изправят срещу Русия. Само че в наше време всичко това ще завърши фатално.

По някаква причина по време на играта беше установено, че изтеглянето на САЩ от НАТО и евакуацията на войските представляват заплаха за съществуването, особено за Германия. Трудно е да се разбере защо това е така . Германия не граничи с Русия. Германия не заема откровено страхливи, враждебни и истерични позиции по отношение на Русия, като балтийските държави или поляците. И тя не се опитва като тях да си търси сама проблема - все още не са забравили какво стана миналия път. Като цяло, въпреки че Германия е принудена да следва Съединените щати и да действа в ущърб на собствените си интереси по отношение на Русия, тя заема относително неутрална позиция и не е ясно как Русия я “заплашва”. Или пък всички или никой! Като цяло, ако ни нападнат, няма значение колко европейски държави ще се изпепелят с ядрени оръжия - 1 или 20. А и не са ни нужни никакви Германия или Полша. Освен като купувачи на газ, петрол и други стоки и като търговски партньори.

Орел, рак и щука решиха да играят на съюз ...

Германският експертен екип предложи да се проучат възможностите на френско-германския договор от Аахен, подписан в началото на 2019 г. от Меркел и Макрон, и да поискат Франция и Великобритания да "разширят" своите "ядрени чадъри" до други европейски страни. Съгласно това споразумение ФРГ и Франция се задължават да предоставят всяка помощ, включително военни средства, в случай на въоръжено нападение върху техните суверенни територии. То беше критикувано както от американските „атлантисти“, така и от редица европейски страни, особено сред новите членове на ЕС и НАТО. Като, защо е това споразумение, ако има НАТО? Вярно, не е много ясно как да се „разширят чадърите“ на Франция и Англия. Последната има малък и неразвит потенциал; няма термоядрени оръжия като клас, а носителите ѝ, меко казано, не са изцяло британски. И те напускат ЕС и не е сигурно че ще останат в НАТО с напускането на САЩ.

Франция се справя по-добре, но нейната стратегия за ядреното сдържане е планирана тя никога да не се окаже противник на Русия или Китай, което е написано черно на бяло в редица официални публикации по въпросите на сигурността. А също така тя е насочена към някакви относително малки неприемливи щети, които ядрените сили могат да нанесат, така че атаката срещу Франция просто да стане неизгодна. Но едно е Франция, а за цяла Европа такава цена може да е приемлива. А и, разполагайки с точно една стратегическа ядрена подводница на бойно дежурство, французите по принцип рискуват да останат без потенциал за ответен удар, ако тази лодка бъде проследена и потопена. Франция не иска да разшири ядрения си потенциал, а и не може и е малко вероятно да го поиска, дори ако германците или целият ЕС искат да платят. Така идеята за "разширяване на чадъра" може да бъде популяризирана само устно. Видите ли, сега Франция защитава цяла Европа с ядрени оръжия и е отговорна за това.

Изграждането на потенциала за ядрено сдържане в Германия по време на играта се счита за малко вероятно и ненужно поради вътрешно противопоставяне. Сякаш от вътрешната съпротива зависи нещо! Дори една високоразвита държава не винаги е в състояние да реши задачата за създаване на ядрени оръжия, това е изключително скъп проект и не е задача за Германия с нейния Бундесвер, който е състояние на ходещ мъртвец. В крайна сметка, тогава може да не останат достатъчно средства и жилища за брадати бежанци - и кой ще изнасилва немците по улиците на градовете за Нова година? Няма да има пари за решаването на други важни задачи, като например преобразуване на енергийния баланс в изключително скъпи и неефективни зелени технологии или „намаляване на емисиите на парникови газове“ (митът за глобалното затопляне няма как да се поддържа сам, необходимо стадото постоянно да се извежда на паша на полето с глупости).

А френският екип заяви същото нещо като Макрон, казвайки, че НАТО без САЩ е мъртво и ненужно и предложи един вид европейски модел на колективна отбрана, изграден върху система от двустранни споразумения. Освен това, както французите, така и всички останали европейски отбори от тази политическа игра в началото, когато САЩ обявиха оттеглянето си от НАТО, заеха изчаквателна позиция, целяща да убеди САЩ да се върнат в НАТО, предлагайки преди това немислими отстъпки (от търговията до енергетиката). Като цяло „върнете се, ще простим всичко“. Европейците започнаха да предприемат активни стъпки едва след като ситуацията със сигурността в сценария значително се влоши и когато стана ясно, че решението на САЩ за изтегляне на войските е необратимо и влакът напуска гарата. Преди това всички чакаха изведнъж господарят да размисли.

Британците заявиха, че ще останат в НАТО, само ако играят водеща роля в планирането и управлението му. Тоест, замяна на САЩ. Но британският военен потенциал може да се приема за значителен само от господата от тези две институции, които проведоха симулационната игра. За да претендират за трона, който все още не е изстинал, британците са най-малко слаби. Като цяло има неоправдано възраждане на имперските амбиции без особена подплата. Но поляците остават лоялни към господаря, дори ако панът остави ратаите си. Полският екип заяви, че не вярва в никакви европейски гаранции за сигурност и съвместни военни проекти, а иска да сключи двустранен военен договор със САЩ. Видите ли, Полша е на предна линия пред "руската агресия", има нужда от специален подход. Вижда се как са се били с танкови армии в продължение на 6 години, като са разбивали десетки дивизии във “Фейсбук”. По принцип това е въпрос не на политологията, а на медицината. И няма съмнение, че крещящите нови членове на НАТО могат да заемат подобна на полската позиция, което в крайна сметка би могло да доведе до формирането на „нео-НАТО“ от всички тези почти безполезни във военно отношение, изключително уязвими, но много гласовити, „токсични“ и „миризливи“ държави, начело със САЩ. Но дали САЩ ще се нуждаят от нещо подобно, ако напуснат НАТО?

Приказката е измислица, но намек в нея има

Авторите на статията пишат, че когато се мисли за по-широките последици от политическата игра, става ясно, че без гаранции за сигурността на САЩ, принципите на европейското единство и взаимната солидарност в отбраната бързо са поставени под въпрос и Европа е сериозно заплашена от разцепление на различни лагери (с неизбежното издигане на старите спорове). Европейците по принцип са готови да организират собствената си отбрана, но само на думи, защото нямат достатъчно военни възможности, както и твърдо желание. Всичко това възпрепятства значимите действия и води до бързото възникване на разцепление („НАТО без САЩ“). Това може да се случи и при условия, които не са свързани с изтеглянето на американските войски, като, например, намаляване на присъствието на европейските сили или желанието на САЩ наистина да защитят някого. Освен това самият Тръмп много уклончиво заяви на срещата на високо равнище на НАТО в Лондон, че е готов да защити определена държава, ако плаща добре - ако харчи пари за отбрана и закупува предимно американско оръжие на неистови цени. Тогава може и да я защитят. По този начин ангажиментите на САЩ ще изострят европейските разделения, на които вече сме свидетели.

Любопитно е, че всички игрови екипи отхвърлиха руските предложения за разрешаване на конфликти в замяна на отстъпки за сигурност, като, например, разработването на европейски договор за сигурност въз основа на предложения на Медведев от 2008 г. Това предполага, че Русия не се е считала за надежден доставчик на услуги за сигурност в Европа. Въпреки че участниците подозираха, че Германия може да се изкуши да води отделен диалог с Русия по този въпрос. Това обаче са експерти, а не политици и като цяло е известно каква гнила плява изпълва мозъците на представителите на „експертната“ общност на Запад. Политиците могат да се държат както по-разумно, така и по-неразумно.

Разбира се, това е просто игра, симулация, но голяма част от нея много прилича на реален сценарий на бъдещи събития.

Изолационизмът като нарастващо желание на обикновения американец

Междувременно в САЩ има все повече привърженици страната да напусне Алианса. Разбира се, в демократична империя на демократично награбеното чуждо знаят как да манипулират добре общественото мнение, но трябва да го вземат предвид, особено преди избори. И това е "гласът на народа" на САЩ.

Според анкетите обществената подкрепа на САЩ за НАТО намалява. Например, Марк Хана, старши сътрудник на Фондация Eurasia Group, казва:

За втора поредна година, когато респондентът е представен с хипотетичен сценарий за руска инвазия, да речем, на Естония, съюзник в НАТО, американците са много разделени по въпроса дали искат САЩ да предприемат ответни военни мерки. И това е след като на респондентите е напомнено за чл. 5 от Устава на НАТО, който задължава САЩ да реагират на подобна агресия и след като им е казано, че действията на САЩ може да са единственият начин за изтласкане на Русия назад “.

С други думи, дори формулирането на въпроса по такъв начин, че да предизвика положителен отговор и без да се споменава потенциалния ядрен риск, свързан с военното задължение на САЩ към съюзника по НАТО, проучването показва, че няма ясна обществена подкрепа за необходимостта от защита на съюзника на САЩ. Хана стига до следното заключение:

"С други думи, не само президентът Доналд Тръмп е скептичен към Северноатлантическия алианс. Към НАТО също е скептично настроен и американският народ. Доколкото американските граждани обикновено мислят за НАТО, те се съмняват дали задълженията си струват риска."

Ако на респондентите беше пряко казано за ядрения риск, щеше да има голяма вероятност анти-НАТО настроенията да се покачат дори още по-силно. И ако им се бе описала реалната ситуация, при която американците са или победени, или обменът на удари се извършва не на ниво термоядрено оръжие, а на ниво стратегически ядрени сили, желаещите биха намалели в пъти.

Така или иначе, но американските политици трябва да вземат предвид нарастващия изолационизъм в общественото съзнание. Фактът, че Тръмп се озова в Белия дом, е следствие от самия този изолационизъм. Друг въпрос е, че по време на първия си мандат той не успя да направи почти нищо от това, което обеща да направи, включително по изолационистката линия, всъщност загуби битката на „народа срещу дипломатите“, както го нарече руският президент Путин. Тоест „правителството в сянка на САЩ“, апаратната бюрокрация.

А какво ще направи Тръмп, печелейки повторно изборите, не го знае дори и той самият.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели