/Поглед.инфо/ Черно море все по-често се споменава като напълно вероятен театър на активни военни действия в случай на война между Запада и Русия. На този регион се отделя все по-голямо внимание.

Макар че много хора смятат, че е недостатъчно. На 23 юли Forbes публикува статия за това, че Черно море е бурето с барут, за което засега не се говори достатъчно. Авторът на статията отбелязва, че Черно море представлява най-важна зона за интересите на Румъния, Грузия, Украйна и, безусловно, на Русия, която гледа на тези топли води и на наличността на военноморска база в Севастопол като особено важни, ключови фактори за своята глобална морска експанзия. Предполага се, че цел за Русия представлява засилване на присъствието си и своето влияние в Средиземно море, в Персийския залив и в Атлантика. Без Крим глобалната тежест на Русия няма да бъде толкова пълна.

Поради това стремежът на Русия да контролира Черно море е логически разбираемо, но руската риторика, че действията на Русия имат отбранителен характер, предизвиква в автора на статията въпроси. Агресията на Русия и рязкото увеличаване на нейните сили в Черно море принуждава страните от региона да нервничат и да търсят пътища за противодействие. Макар военноморският флот на Русия да е несравним по мощ с ВМС на САЩ и едва ли ще постигнат в близките години равнището на съветските военноморски сили в Черно море, те са способни да ограничат свободата на действие на корабите на САЩ и НАТО, да влияят на плановете за тяхното придвижване, а също така рязко да увеличат американските разходи за противопоставяне в случай на начало на военни действия.

С увеличаването на своите сили, с приемането на въоръжение на ракети „Калибр“ Русия подава на Запада сигнал, че е готова да тръгне на открит конфликт, ако САЩ не намалят до минимум своята активност в Черно море. На свой ред Турция призовава САЩ и НАТО да не допуснат превръщането на Черно море в „руско езеро“, други страни от региона създават координация на действия, провеждат съвместни учения, активизират влизането на военни кораби в пристанищата на потенциални съюзници.

Русия обещава да предприеме „ответни мерки“ на появата на американски кораби, а някои представители на руския военнопромишлен комплекс заявяват, че САЩ подготвят страните около Черно море за война с Русия, което показва равнището на руската параноя. Всичко това напомня на автора на статията за поведението на Китай в Южно Китайско море.

Какво се предлага да бъде предприето в отговор на агресивните действия на Русия?

Първо, има предложение на Румъния за създаване на постоянен флот на НАТО в Черно море. По това предложение, огласено по време на срещата на върха на НАТО във Варшава, не бяха взети публични решения, а България като цяло се противопостави, което още веднъж показва нивото на влияние на русия и нейните възможности за енергиен шантаж към държавите край Черно море. Освен това състоянието на военноморските сили на източноевропейските страни е толкова плачевно, че за създаването на флот на НАТО в Черно море ще трябва да се разчита на Турция и на това, че Западна Европа ще участва активно в неговото създаване, което засега е малко вероятно.

Второ, страните от региона се опитват сами да координират действията си и да увеличават възможностите на своите флоти без да разчитат на НАТО. Турските кораби тази пролет бяха в пристанища на всички черноморски страни – с изключение на Русия, естествено, а Украйна и Турция планират създаването на съвместни производствени авиационни и военноморски проекти. Опасенията, че Русия може да претендира за установяване на контрол над Босфора по време на военни действия, принуждават САЩ и Европа да подкрепят турските стремежи.

Като цяло, отбелязва авторът на материала, въпросите за Черно море се простират далече извън баланса на силите в региона. Фактът, че НАТО и САЩ много говорят за сдържането на агресивните стремежи на Русия, но правят малко нещо конкретно, така и не са изработили от времето на края на студената война адекватен план за действия и нямат ясна стратегия по отношение на Русия, позволява на Путин успешно да маневрира, подкопавайки възможностите на страните от НАТО и дестабилизирайки страните, които не са в алианса. Авторът призовава Запада да не позволява на Путин да се сдобие с преимущество в Черно море.

Atlantic Council пише, че преживяванията на Румъния, Украйна и Турция са разбираеми, тъй като те не вярват, че Западът и НАТО ще им дойдат на помощ в случай на руска агресия, както Западът не им оказа подкрепа през 30-те години на миналия век, когато Германия и СССР започва своята експанзия. Между другото историята показва, че сътрудничеството между страните в региона на Черно море никога не е довеждало до осезаеми резултати, тъй като разликите в интересите на тези страни са твърде големи, и своята роля винаги е играла намесата на великите сили. Русия успешно влияе на България, която е против засилване на силите на НАТО в региона, а сега Русия се опитва да не допусне по-нататъшна интеграция на Гърция с ЕС и НАТО, създавайки свои зони за контрол над морското пространство на Сирия и Кавказ (Грузия), Турция поради диктаторските стремежи на Ердоган подкопава доверието в себе си като надежден военноморски партньор. Т.е. на русия се удаде успешно да разруши плановете за европейската интеграция на региона на Черно море и източната част на Средиземноморието. Авторът пита дали Западът има свое виждане как да не бъде допуснато това, така че хората от тази част на Европа да останат свободни от руския империализъм.

The Jamestown Foundation разглежда в детайли позициите на България, Румъния и Турция по засилване на силите на Запада в региона и отбелязва, че проруската позиция на министър-председателя на България силно се отличава от позициите на президента на страната, на министъра на отбраната и на министъра на външните работи, които се застъпват за засилването на НАТО в региона. Те смятат, че регионалните усилия (Румъния-България-Турция) са безплодни и ще бъдат от полза само за русия, а има смисъл за създаване на противотежест на руските стремежи именно под глобалния „чадър“ на НАТО. Заявлението на българския премиер за необходимостта от демилитаризиране на Черно море се възприема като чисто утопично и популистко. Както отбелязват неговите колеги, всеки може да мечтае за мир, но реалността е винаги различна.

The Foreign Policy Research Institute публикува обширен геополитически материал за промяната на динамиката на сигурността в Черно море. В допълнение към цитати на геополитици от последните векове (например, един цитат от британски адмирал Филип Колъмб от 1895 г., че на границата на Великобритания – това са бреговете на враговете й) и разсъжденията за това, че отначало на мястото на „дипломацията на канонерките“ дойде ерата на "дипломацията на крилатите ракети", а днес в Черно море всичко се върти около иранските балистични ракети и противоракетната отбрана, и основният проблем на Черно море е по-скоро не обсъжданото натрупване на военноморски сили в себе си, а въпросът за разполагането на обекти на противоракетната отбрана в Източна Европа и реакцията на Русия към него.

Авторът на статията, описвайки руските военноморски и стратегически планове, даже цитира писателя Исак Бабел, по-точно неговите думи: „На мен ми се струва: ще се протегнат руските хора на юг, към морето и слънцето. Протягането, между впрочем, е грешка. Домогването е от много векове. В неразрушимия стремеж към степите, даже може би към „кръста на Света София“, се крият най-важните пътища за Русия. Чувстват – трябва да се освежи кръвта. Става задушно.“ След което авторът в последния абзац на своя военно-политически материал напомня на читателите, че „Света София“ се намира в Истанубл.

….........

Иля Плеханов, inoСМИ.Ru

Москва / Русия