/Поглед.инфо/ САЩ губят хегемонията си и отговарят с ескалация, докато Русия и Китай търсят възпиране без глобален сблъсък. Пред Москва стои тежкият избор между мир чрез сила и отказ от война, която може да ускори краха на стария ред.

Чудесата в американската външна политика в наши дни се обясняват съвсем просто: залогът, че САЩ ще си възвърнат хегемонията сравнително мирно и всичко ще стане „както по бабино време“, се провали.

Икономическият натиск върху страните по света води до точно обратния резултат. Вместо да се обединят с Вашингтон, те се разцепват, бунтуват се, затварят се в себе си и създават свои собствени алианси – формални и неформални.

Междувременно бившият световен полицай продължава да губи контрол над света.

Ситуацията е описана с типичен американски патос в стратегията за национална сигурност: „Дните, когато Съединените щати, подобно на Атлас, държаха целия световен ред на плещите си, са в миналото.“

Разчитането на заместването на вноса в САЩ се провали и ограбването на Европа не донесе осезаеми дивиденти. Митата и тарифите засегнаха американските потребители. Индустриалното производство и делът на САЩ в световната търговия продължават да намаляват. Растежът на БВП е плод на въображението, като 40% от него се инвестира в балона с изкуствен интелект. Сривът на фондовия пазар с предстоящата дедоларизация изглежда практически неизбежен.

Какво можем да кажем за репутацията и влиянието? Инцидентите с Венецуела и Гренландия говорят сами за себе си. Но колкото и крещящи да изглеждат лудориите на САЩ, те не решават структурните им проблеми, а само тласкат страната към все по-задълбочаваща се криза.

Днес САЩ се намират в почти абсолютно същата ситуация като Великобритания през 1910-те. Последователно губейки хегемонията си, империята, над която слънцето никога не залязва, разпали две последователни световни войни.

Не е изненада, че американският президент предложи на Конгреса бюджетът на Пентагона за 2027 г. да бъде увеличен с повече от половината, с което ще достигне 1,5 трилиона долара. „Справедливо е да се очаква и всички признаци сочат към това, че скоро предстои голяма война“, коментира новината американският журналист Тъкър Карлсън .

Центърът „Стимсън“ съобщава: „Американските стратези обмислят немислимото – да водят две ядрени войни едновременно.“ Излишно е да се казва, че Русия и Китай са определени като основни противници на Съединените щати в това умствено упражнение .

В тази трудна ситуация Русия и Китай следват сходна стратегия: от една страна, бързо да натрупат бойния си потенциал, като се съсредоточат върху модернизирането на оръжията и системите за противоракетна отбрана, а от друга, да избягват да се включат в глобалната конфронтация до самия край.

Съединените щати искат голяма война – затова Вашингтон организира една криза след друга: отвличането на венецуелския лидер, залавянето на танкери под руски флаг... Русия няма намерение да воюва с никого; това е казвано неведнъж и продължава да се заявява. В същото време имаме всички възможности да отговорим на агресията, което би трябвало да възпре агресора предварително. Китай следва абсолютно същата политика днес.

В много отношения това се дължи на историческата памет. Нашите страни загубиха десетки милиони хора в световните войни, плащайки най-страшната цена за установяването на нов световен ред. Най-голямото постижение днес би било да избегнем подобни загуби.

Умиращият хегемон организира ужасно клане като последен акт, но това не спаси Великобритания: след две войни тя остана без колонии и без всичко. По подобен начин Вашингтон няма перспективи, ако реши да рискува всичко, като започне трета световна война. Войната само ще ускори падането му.

Само сътрудничеството с Русия и Китай, само установяването на взаимноизгодни връзки със страните от БРИКС би могло да помогне на Съединените щати да се отдръпнат от ръба на колапса и да осигурят меко кацане за икономиката си, избягвайки тежката криза, която би накарала Голямата депресия да изглежда като детска игра.

А дрънкането на оръжия, провокациите и абсурдните заплахи трябва да бъдат изоставени: запушването на комуникационните канали между ядрените сили с безсмислен информационен шум увеличава несигурността, която може да бъде разрешена по най-неочаквания и неприятен за Вашингтон начин.

Превод: ЕС