/Поглед.инфо/ "Нито един терорист не се опитва да се представи за луд. Терористът вярва, че е носител на мисия, той носи послание, докато онзи, който минава за луд, разрушава посланието, което носи".
- Какви са критериите, които могат да накарат един психиатър да диагностицира, че един човек не е престъпник, което де факто го прави недосегаем за криминално наказание?
- Те са много стриктни. Накратко, трябва да се установи, че психичното заболяване, и нищо друго, обяснява преминаването към действие. За да се стигне до такава диагноза, трябва да се направи клиничен преглед, но и да се проучи медицинското досие на това лице, да се потърси евентуално предхождащо болестта състояние: ръководи ни комбинация от фактори. Липсата на наказателна отговорност е много рядка в сферата на тероризма. Ще добавя, тъй като съм бил експерт в много случаи, че нито един терорист не се опитва да се представи за луд. Терористът вярва, че е носител на мисия, той носи послание, докато онзи, който минава за луд, разрушава посланието, което носи.
- Според Министерството на вътрешните работи една трета от джихадистите имат психични смущения. Какво мислите за това?
- Това е в сърцевината на проблема. Не бива да се бърка доказаното психично заболяване (шизофрения, параноичен делириум и т.н.) с нарушенията, разстройствата на личността. Това, което е сигурно, е, че уравновесените хора, тези, които се чувстват добре в кожата си, щастливи са от съществуването си, нямат никаква причина да станат терористи. Но не бива да се бърка човека, който е бил веднъж в живота си на психиатър, с психично болния. Днес около 2 млн. французи се наблюдават в психиатрия, но те не са потенциални терористи!
- Разбирате ли призива на правителството към психиатрите?
- Държавата, която десетилетия наред пренебрегваше положението в затворите и в психиатриите, се събужда с махмурлук. Рискът е да загуби самообладание и да затъне в погрешен анализ на ролята на психичното заболяване в тероризма.
Психиатрията е изгубила много кръв, заради здравните политики през последните десетилетия. Би било катастрофа, ако държавата, за да се почувства по-добре и да успокои населението, наложи на психиатрите нови строги протоколи, универсален “начин на употреба”. Един пример: ако някой мой пациент, когото винаги съм виждал облечен по западен модел, пристигне някоя сутрин в отделението с чехли, няма да докладвам задължително на прокурора.
- Бихте ли казали, че медийното отразяване на ислямистките атентати кара някои хора да подражават на този дискурс и поведение?
- Очевидно е. Психичното заболяване е повлияно от духа на времето. В наши дни вече никой не се мисли за Наполеон. Често новините остават за психотиците последната връзка с външния свят, когато вече е загубен контактът с реалните ситуации. Освен това, тероризмът е полиморфен, променлив феномен, към който трябва да се адаптираме, за да го разберем. Един антрополог, Ралф Линтън, говореше за “модели на лошо поведение”, които са функция на епохата.
ДАЕШ (“Ислямска държава” - бел.ред.) призовава да се извършват ужасни дела: този призив, отправен чрез социалните мрежи, може да бъде възприет буквално от много хора, които, по различни причини, се поддават на една глобална мода, на речта на омразата и на вътрешното отчаяние. Свеждането на този феномен до неговото психиатрично измерение би било толкова абсурдно, колкото да се изключи разбирането от индивидуалното уравнение. Дилемата не е “луд или терорист”. Разбира се, един психично болен може да стане терорист. Но това не отнема нищо от ужасяващата сериозност на терористичните актове.
- Понякога говорите за “терористичното Еврика”: за какво става дума?
- Това е нещо различно от повече или по-малко спонтанното използване на джихад от един “невеж” индивид, за да прикрие своя провал. Това лице вярва, че превръща една вътрешна драма в героичен акт, меланхоличното самоубийство в апотеозен акт: той се превръща в “свръхмюсюлманин”, по израза на психоаналитика Фетхи Бенслама. Главното е да не се омаловажава потенциалната опасност на тези “никелирани крака”, защото да избиваш себеподобните си в името на ДАЕШ не изисква нито особена интелигентност, нито особена подготовка. Други ще си изградят терористична съдба. “Еврика” е този повратен момент, в който унижението, злобата на престъпника, на наркомана, се сблъскват с прозелитното послание на протестния ислям. Тогава субектът се превръща в клонинг, той мисли като всички останали, тъгувайки по самия себе си. Като цяло, обкръжението му го намира тогава за успокоен, по-малко агресивен, той спира да се дрогира или да краде: съдбата му е очертана, той ще изкупи първоначалния си, несретен живот. Спомнете си убиеца на австрийската императрица Сиси, Луиджи Лукени, който казал: “Исках да отмъстя за живота ми”.
- С какво изучаването на исляма тласка толкова хора по пътя на масовото убийство?
- Срещал съм много хора, заклещени от пропагандата на ДАЕШ: те нямат никакви истинска религиозна култура, само повтарят сурите като папагали. За тях перспективата на смъртта е централна; религията вече не е метафора, а реалност. Те твърдо вярват, че ангелите ще ги придружават до върха на рая, където ги очакват млади девици. Тази психологическа печалба напълно ни убягва, но не бива да губим от поглед, че тя съществува и тласка хората, лишени от солидни ориентири, да извършват възможно най-смъртоносните атентати.
Превод от френски: Галя Дачкова
________________
* Даниел Загюри, началник на психиатрично отделение в Сен Сен Дени, е един от най-уважаваните френски съдебни експерти. На базата на своя опит, той анализира пред “Фигаро” джихадисткия феномен.