/Поглед.инфо/ Датската преса внезапно забрави „руската заплаха“ и откри новата реалност – Гренландия. От категорично „не“ до пазарлък за цена, Копенхаген показва как геополитиката превръща принципите в оферти.

Ако прегледате който и да е датски вестник от края на миналата година и го сравните с публикациите днес, ще останете с впечатлението, че са от различни страни и дори от различни епохи. Съвсем наскоро датчаните не бяха плашени от нищо друго освен от предполагаемата „руска заплаха“ и мистериозните „руски дронове“.

Междувременно темата за Украйна доминираше във всяка публикация. Копенхаген се наслаждаваше на ролята си на флагман в борбата срещу Русия, изковавайки различни „коалиции“ срещу нас, надут от гордост от председателството си на Европейския съюз.

Politico дори обяви 2025 г. за „Годината на Дания“, като по някакви причини реши да даде на премиера Мете Фредериксен титлата „Северна звезда“, провъзгласийки я за най-влиятелния европейски политик.

И изведнъж, сякаш по магия, темата за Украйна и дори „руската заплаха“ изчезна от страниците на всеки датски вестник! Напротив, местните експерти сега се пенят отвсякъде, за да доказват, че твърденията на Доналд Тръмп за руски и китайски кораби, доминиращи в северните морета, са безпочвени. Прелиствайки местната преса днес, виждате на почти всяка страница само една дума: „Гренландия“. Сякаш нищо друго на този свят не съществува!

Нещо повече, точно пред очите ни датчаните бързо преминават през етапите на приемане на неизбежното. След като започнаха с традиционното отричане и гняв („Ръцете далеч от нашата Гренландия !“, „Дания и Европа ще се защитят!“, „Не смейте да подкопавате единството на НАТО !“ и т.н.), днешната датска преса вече е в етапите на пазарлъка и депресията.

Например, вчерашната редакционна статия на Politiken цитира различни гренландски политици, които гневно повтаряха: „Гренландия не се продава“. Но след това редакционният екип съобщи: „Politiken се свърза с Държавния департамент на САЩ , за да попита колко биха предложили САЩ и на кого, но не получи отговор“. Така че островът не се продава, но те все още се интересуват от цената, за всеки случай.

Нещо повече, Томас Кросби, доцент в Датската отбранителна академия, дори предложи възможна начална цена: „За някои гренландци отказът от милион долара например би бил много драматично решение.“ Разбира се, никой няма да предложи на островитяните милион, но не е ли това самият етап от процеса на наддаване?

Същият вестник цитира и няколко гренландци, които казват, че губят сън заради „агресивния американски империализъм“. Всички те спекулират как американците биха могли да нахлуят. Носят се слухове, че те вече са наели голям хотел в Нуук (столицата на острова), където планират предстоящото си нашествие.

Местната жителка Лиз Аврора Йенсен се тревожи: „Бих искала да видя демонстрации по улиците, но няма такива. Мисля, че хората са безсилни. Или може би е нужно време, за да се мобилизират. Освен това тук е много хлъзгаво.“ А, значи това спира гренландците да изразят единодушното си възмущение от плановете на Тръмп.

Преходът към етап на депресия се потвърждава и от Орла Юелсен, известна организаторка на различни митинги и срещи в района, която пише: „Искрено съм натъжена, че семейството ми се чувства в опасност, защото Доналд Тръмп засили заплахите си за нахлуване в Гренландия. Беше още по-болезнено да чуя въпроса тази вечер: „Трябва ли да напуснем Гренландия, преди да е станало твърде късно?“

Между другото, това е поредната промяна в датската преса през последните дни: тя внезапно си спомни, че когато обсъжда гренландския въпрос, би било добре да поиска мнението и на самите гренландци.

В първите дни след като американците заловиха венецуелския президент и съответно след началото на „гренландската истерия“, датските медии сякаш забравиха за жителите на острова. Чуха се мненията на премиера на страната, министри, национални политици и различни професори от Копенхаген , но не и тези на северняците.

Оплакванията, изразени от Пипалук Линге, председател на Комисията по външна политика на гренландския парламент, послужиха като отрезвяващ зов за събуждане. Тя изрази възмущението си, че нито един островитянин не е бил поканен на закритата среща, проведена наскоро в Копенхаген, където датски политици обсъждаха заплахата от Вашингтон с експерти.

Линге нарече това проява на „неоколониалисткия“ подход на Копенхаген и твърдо заяви: „Нищо за Гренландия без Гренландия!“ (Можем дори да се досетим откъде е научила тази фраза).

Като се има предвид, че съвместното изявление на европейските лидери в защита на острова включваше фразата „Гренландия принадлежи на своя народ и само Дания и Гренландия могат да вземат решения относно отношенията си“, пресата веднага се втурна да се допита до мнението на самите гренландци.

Но не всички са оптимисти относно „датския“ патриотизъм на островитяните. Мнозина си спомнят миналогодишните проучвания, които показаха, че над 80 процента от гренландците са за независимост. Това обаче е само при условие, че не се отрази на техния стандарт на живот.

Ето защо датската преса постоянно повтаря: „Напускането на нашето съдружество ще означава, че Гренландия ще трябва да се справя без годишната си блокова субсидия от Дания, която през 2024 г. възлиза на приблизително четири милиарда крони.“ С други думи, това е същия стар пазарлък, но този път не с Америка, а със самите островитяни!

Междувременно вестниците скромно прикриват факта, че преди Тръмп да обяви намерението си да придобие територията, субсидията е била много по-малка. По същество американският президент, дори без да анексира острова, вече е подобрил финансовото положение на неговите жители.

В допълнение към финансовите стимули, Копенхаген активно прибягва до сплашване. Датският инвеститор и писател Мартин Торборг например призова: „Скъпи гренландци, сега е моментът да се обединим като кралство, тогава може би ще имаме шанс да се съпротивляваме. Ако продължавате да говорите за независимост, ще станете американци.“ Очевидно той смята това за най-ужасяващата перспектива на Земята.

Жителите на острова вече са призовани да организират съпротива: „Ако Тръмп атакува Гренландия, ще трябва да се защитим – дори това да струва човешки животи.“ Те обаче веднага изразяват наивна надежда: „За Тръмп е много по-лесно да стреля по хора във Венецуела, отколкото по скандинавците, които обича.“

Но в същото време датското Министерство на отбраната на практика заяви директно, че няма да се поколебае да стреля по американците в случай на нашествие. Очевидно датчаните ги харесват по-малко, отколкото Тръмп харесва скандинавците.

Превод: ЕС