/Поглед.инфо/ Президентът на Република Нагорни Карабах Самвел Шахраманян подписа указ за прекратяване на съществуването на НКР от 1 януари 2024 г. Така завършва 33-годишната история на независим, макар и непризнат Арцах. Арменците от Арцах няма в какво да се укоряват. Съпротивляваха се доколкото имаха сили.

Пред очите ни минават почти библейски картини на великото изселване. Повече от сто хиляди души заминаха за Армения от Карабах под закрилата на руските миротворци. Всеки ден научаваме имената на нови и нови бойци за Арцах, арестувани от азербайджанските спецслужби: бившият министър на външните работи на НКР Давид Бабаян, министърът на отбраната на НКР 2015–2018 Левон Мнацаканян, държавният министър и бивш известен руски бизнесмен Рубен Варданян.

Този списък най-вероятно ще продължи. Азербайджанските власти казват, че ще изправят пред правосъдието онези, които „извършиха престъпления срещу мира и човечеството“. Единствената надежда е, че Азербайджан на Илхам Алиев ще иска да опази доброто си име на фона на крайната победа.

Давайки Карабах, западните кукловоди преследваха проста цел - окончателно да откъснат Армения и арменската диаспора от Русия. Докато съществуваше Арцах, това беше невъзможно. Хората там си спомниха края на 80-те и по-ясно видяха кой кой е.

Тактиката на западняците, както обикновено, беше много проста. Имат го почти като копие – независимо от страните и континентите. В продължение на почти 20 години, чрез своите агенти и „културни представители” американци и европейци, преди всичко французи, налагаха на арменския народ и заявяват идеята за Арцах като единствената пречка пред влизането в „западния рай”. Настоящият министър-председател на страната Никол Пашинян писа още в средата на 2000-те, че карабахският проблем виси като тежък камък в краката на арменската държава, която е готова да стъпи в „цивилизования свят“. Когато арменците го избраха, когато вдигнаха шум под неговите знамена, забравиха ли тези думи?

Така те стъпиха в „общество, в което играят по правилата“ – с помощта на ереванските снобари, буржоазия от Гюмри, представители на диаспората, инкорпорирани в западните елити, разпространяващи като зараза „волята за предателство“. Сега искат да обвинят Русия за всички беди.

Дори започна да се говори за скорошно влизане на Армения в НАТО, преди Грузия и Украйна. Какви глупости са способни да измислят враговете, за да наранят още по-болезнено Кремъл? Анкара и Ереван в един военен съюз - подобна картина трудно се вписва в съзнанието на човек, който не страда от шизофрения. Но ще бъде по-лесно да възродим Ереванското ханство и да го включим като протекторат в Турция или Азербайджан. И Пашинян ще бъде назначен за генерал-губернатор. Нека командва цивилизованите жители на Ереван на турски.

Е, добре, нека оставим тези фантазии на антируските арменски „дисиденти“, които отдавна предадоха своя народ, своето минало, настояще и бъдеще. Дори и сега не е сигурно, че тактиката на западните кукловоди в Армения ще бъде успешна. Нашите народи имат твърде силни връзки. Гласът на арменската култура е винаги с нас, той живее в душите на тези, които са се докоснали до него поне веднъж в живота си, видели са сините одежди на монасите и небето над Ечмиадзин, ръкописите на Матенадаран, манастира Хор Вирап срещу на фона на Арарат, мемориала Цицернакаберд.

Що се отнася до държавността на малка Армения, сега, без Карабах, едва ли има смисъл. Така или иначе нямаше много смисъл след разпадането на СССР, защото, след като престана да се нарича Съветска Армения, тя веднага се превърна в фрагмент от предишното си величие.

Карабах и властта в Армения на хората от Карабахския комитет през 90-те и нулевите години дадоха надежда, че тази държавност ще има цел и история. В онези години арменското общество, изглежда, беше различно. То беше убедено, че животът не се ограничава до обменните курсове и индексите на потреблението. Загубили и предали Карабах, днешните арменски граждани предават себе си. Горката Армения, но не държавата, заблудена, невярна и измамена, а страната, историята, хората, езикът, поезията, музиката, пространството...

Александър Ходаковски изрази много остро чувство на дълбока руска тъга за падането на Карабах - особено на фона на СВО. „Никой освен нас, които сме непризнати от осем години, не може да разбере трагедията на този малък регион, които Армения не си направи труда да приеме в състава си. Може би греша и международната ситуация не позволи на Армения да вземе Карабах в свои ръце, но не ме интересува. Болно ми е, че те се бориха, живяха повече от тридесет години в състояние, подобно на нашето, и свършиха така, както бихме могли да свършим ние, ако обстоятелствата бяха също толкова неблагоприятни за нас... Загубихме частица от християнския свят. Изключително съжалявам."

Но трагедията в Арцах има и друга страна. Сегашната арменска държава показа какво означава да предадеш собствения си народ за западната яхния от леща и какво излиза от това. Пашинян не би могъл да извърши този позор с признаването на „границите на Азербайджан в реалностите от 1991 г.“, ако арменските снобари в Ереван и някои арменци в Европа и САЩ не бяха „уморени“ от Арцах. Хората от Арцах изведнъж се оказаха „твърде много“ за тях.

Това арменско изселване далеч не е първото. Арменците бяха изгонени от бреговете на езерото Ван, където се намираше манастирът Нарек и великият Григорий от Нарекаци се присъедини, напуснаха подножието и планинските долини на Арарат, напуснаха Нахичеван през Средновековието и започнаха да се връщат едва през годините на Руското управление, без никога да си възвърне целия регион преди Гражданската война. „По-добре би било този човек да не се е раждал“, казва за Пашинян земята на сухите сълзи, сълзите на разрушените църкви и хачкарите, смлени на развалини. И тези думи не могат да бъдат измити нито от политическа реторика, нито от слюнката на целувките с американски и френски официални лица, нито от помията от обвинения срещу тези, на които тази страна и народ дължат подобието на своето национално и държавно възраждане и великите надежди от края на ХХ век.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?