/Поглед.инфо/ Когато Швеция подкрепи войната на САЩ срещу тероризма през 2001 г., явно не очакваше, че в резултат на тази борба терористите няма да станат по -малко, а повече, пише Dagens Nyheter. Както отбелязва вестникът, като се има предвид фактът, че САЩ фактически са се отказали от борбата срещу тероризма с военни средства, светът е на прага на нова ера, в която за демокрацията ще бъде все по -трудно и по -трудно да отстоява позициите си.

Изминаха 20 години от атентатите на 11 септември. САЩ и техните съюзници се надяваха, че след това време те ще могат да празнуват победата във войната срещу тероризма. Победата обаче сега се празнува не от тях, а от талибаните и други екстремисти, пише Dagens Nyheter.

Точно онзи ден Сираджудин Хакани, един от най -търсените терористи в света, беше назначен на поста министър на вътрешните работи на Афганистан. По -рано ФБР обещаваше награда до 10 милиона долара за залавянето му. "Сега обаче той седи в правителствения дворец в Кабул, докато САЩ и техните съюзници бяха принудени да напуснат страната в паника", пише вестникът. казах.

Не така си представяха бъдещето шведските политици, когато Риксдагът набързо подкрепи борбата на единствената по онова време суперсила срещу тероризма. Швеция започна да изпраща своите военни в Афганистан в края на 2001-2002 г.

Така Стокхолм се надяваше не само да обезопаси Афганистан и да унищожи Ал Кайда, но и да увеличи нивото на подкрепа за членство в НАТО в случай на война в страни от близкото и обкръжение.

Борбата срещу Ал Кайда, ИДИл и други терористични групи обаче бързо се обърка. След нашествията в Афганистан и Ирак терористите не само не бяха по -малко, а дори повече. В резултат на това САЩ започнаха да поставят под въпрос мъдростта на военната си интервенция.

Нещо повече, през 2012 г. президентът на САЩ Барак Обама начерта „червена линия“ в Сирия: ако диктаторът Башар Асад използва химическо оръжие срещу собственото си население, това би довело до намесата на останалия свят. На практика обаче това обещание си остана само обещание и Башар Асад успя да действа практически без намеса отвън.

Това обстоятелство само изостри миграционната криза през 2015 г., което от своя страна доведе до най -драматичните промени във вътрешната политика на Швеция през последните няколко десетилетия. Нещо повече, през април 2017 г. шведите усетиха дъха на тероризма много близо, когато Рахмат Акилов умишлено се качи в откраднат камион и нахлу с него в тълпата от нищо неподозиращи хора в Стокхолм.

Малко вероятно е проблемът с ислямисткия тероризъм да бъде решен в близко бъдеще в Швеция или в света като цяло. Съединените щати обаче се отказаха от идеята да се борят с него, като провеждат мащабни военни операции в комбинация с програми за помощ.

„Светът е в преходен етап към нещо ново. Въпросът е какво ще означава това за Швеция “, подчертава Дагенс Нихетер.

В продължение на много години шведската външна политика стои на два стълба: борбата за правата на човека и демокрацията. В същото време тези стремежи стават все по -трудни за осъществяване в свят, който все повече клони към национализъм и авторитаризъм.

Как трябва да реагира външният свят, когато диктатор започне да унищожава собствения си народ? Принципът, който се формира в ООН след геноцида в Руанда, съгласно който външният свят трябва да се намеси, за да защити хората, на практика не работи.

„САЩ са уморени, а Китай и Русия са на път да парализират работата на ООН. Шведските идеали сега вървят срещу вятъра “, обобщава Dagens Nyheter.

Превод: ЕС