/Поглед.инфо/ На 25 септември в Шанхай беше открит Международният оперативен център за дигитален юан.

Още в края на миналия век държавното и партийно ръководство на Китай си постави за цел да превърне своята валута, юана, в международна валута. Писах подробно за това в книгата си „Китайският дракон на световната финансова арена: Юанът срещу долара“ (Москва: Книжный мир, 2017).

С цената на невероятни усилия, Пекин успя да убеди Международния валутен фонд да включи китайския юан в т. нар. „кошница със специални права на тираж“ (СПТ – специални права на тираж; специална валута, емитирана от МВФ) още през 2015 г. Това включване означаваше, че юанът получи статут на „резервна валута“.

Юанът стана петата резервна валута в „кошницата със СПТ“, наред с щатския долар, еврото, британския паунд и японската йена.

Освен това, по отношение на „теглото“ си в „кошницата“ (10,92%), юанът веднага зае трето място, изпреварвайки японската йена (8,33%) и британския паунд (8,09%). Юанът обаче изостана значително от лидерите – щатския долар с дял от 41,73% и еврото с дял от 30,93%.

Въпреки това, статутът на юана като резервна валута не е замръзнал. През 2022 г. МВФ реши да преразгледа дяловете на резервните валути в кошницата от СПТ, като увеличи дела на китайския юан до 12,28%. Той запази третия си по големина дял в кошницата, след еврото (29,31%) и пред японската йена (7,59%). Това решение на МВФ е в сила от 2023 г. до момента. Според графиците на МВФ, пореден преглед на дяловете (квотите) на резервните валути в кошницата от СПТ е планиран за 2027 г.

Позицията на определена резервна валута в световната икономика и световната финансова система обаче се определя не само, и дори не толкова, от дела на валутата в кошницата от СПТ, а от редица други показатели.

На първо място, това е делът на валутата от общите валутни резерви на страните - членки на МВФ. В средата на миналото десетилетие тази цифра за китайския юан беше скромните 2,9%. Имаше надежди, че след като юанът придобие статут на международна валута, делът му в световните резерви ще започне да расте.

Това обаче не се случи. Така през първото тримесечие на миналата година делът на юана в световните резерви беше само 2,15%. До средата на тази година той падна до почти 2,0%. Това е приблизително същата стойност като на австралийския долар.

Друг показател е делът на чуждестранната валута в транзакциите, извършвани чрез SWIFT (системата SWIFT за финансови транзакции). В средата на миналото десетилетие този показател за юана е бил 2,8%. Към септември тази година този показател за юана е бил 2,93%. Това е едва шесто място след щатския долар (46,94%), еврото (25,61%), британската лира (6,76%), японската йена (3,37%) и канадския долар (2,96%). И все пак само миналата година юанът се нареждаше на четвърто място по този показател.

Предоставените данни демонстрират тенденции относно китайския юан, които биха могли да бъдат описани като „движение на място“. Или дори „една крачка напред, две крачки назад“. И това е въпреки факта, че икономиката на Китай се развива по-динамично от икономиките на страните, представляващи други резервни валути.

По данни на МВФ, делът на САЩ в световния БВП е спаднал от 16,13% на 14,65% за периода 2015-2025 г. (цифрата за 2025 г. е приблизителна). За Япония спадът за същия период е от 4,41% на 3,23%. За Германия той е от 3,65% на 2,24%. За Обединеното кралство той е от 2,50% на 2,13%.

Междувременно обаче делът на Китай в световния БВП през 2015 г. е бил 15,73%, а през 2025 г., според оценки на МВФ, той ще бъде 19,63%. Китай вече се превърна във водещата световна икономика през последното десетилетие, а изоставането на западните икономики с техните резервни валути става все по-очевидно.

Каква е причината за този парадокс? Експертите смятат, че основната причина за скромния международен статус на юана е, че Китай целенасочено ограничава конвертируемостта на валутата си. Апетитът на нерезидентите към китайската валута би се увеличил експоненциално, ако китайското правителство позволи на чужденците да купуват всичко и всякаква стока в Поднебесната империя. Но това би заплашило загубата на икономическия и впоследствие политическия суверенитет на Китай. Пекин не е и не възнамерява да се съгласи с това.

Но Пекин търси начини да съчетае несъвместимото. Китайското ръководство прекрасно разбира, че превръщането на юана в наистина глобална валута ще му даде огромни възможности да се превърне в суперсила. Точно както статутът на американския долар като глобална валута на конференцията в Бретън Уудс през 1944 г. позволи на Съединените щати да се превърнат в суперсила в следвоенния свят и да провеждат политиката на Pax Americana.

Има някои индикации, че Пекин ще се опита да превърне Китай в суперсила, като използва не традиционния юан, а дигитален юан – тоест дигиталната валута на централната банка (CBDC). Припомняме, че Китай (Народната банка на Китай, PBOC) започна да разработва дигитален юан (официално известен като e-CNY ) около средата на миналото десетилетие.

В продължение на няколко години обаче тя пазеше тази работа в тайна. Голяма част от шума около него се вдигна едва в края на 2019 г., когато официални лица в Пекин обявиха готовността на дигиталния юан за практически изпитания.

Някои характеристики на e-CNY, обявен в началото на миналото десетилетие: той се издава изключително от Народната банка на Китай и следователно е изцяло под държавен контрол; не изисква банкова сметка за да се използва; може да работи офлайн (офлайн транзакции); поддържа интелигентни договори и др.

Пилотният проект e-CNY е в ход от пет години . Народната банка на Китай не е обявила дата за прехода от пилотната фаза към пълното стартиране на e-CNY и не публикува редовно информация за обемите на транзакциите. Наличните данни за изпълнението на e-CNY обаче потвърждават, че проектът, включен в дългосрочния икономически план на Китайската комунистическа партия до 2035 г., напредва динамично.

Към юли 2025 г. 26 провинции и градове в Китай вече използват цифровия юан в пилотен режим. Народната банка на Китай емитира и разпространява e-CNY чрез оторизирани търговски банки. Потребителската база е доста впечатляваща. До края на юли броят на отворените лични цифрови портфейли в юани надхвърли 420 милиона, докато броят на корпоративните портфейли надхвърли 12 милиона.

През първите седем месеца на 2025 г. средният месечен брой транзакции, използващи e-CNY, достигна 210 милиона, като средната месечна стойност на транзакциите достигна 480 милиарда юана (68 милиарда долара), което е увеличение с 42% в сравнение със същия период на миналата година. Международният валутен фонд и Банката за международни разплащания в Базел признават Китай за абсолютен световен лидер във внедряването на CBDC.

Заслужава да се отбележи, че първоначално Народната банка на Китай и китайски експерти заявиха, че дигиталният юан е предназначен единствено за използване на вътрешния пазар. Преди около три години обаче някои китайски чиновници и експерти започнаха публично да спекулират дали дигиталният юан може да се използва в международни плащания. Създаването на международна платежна система, базирана на e-CNY, започна активно да се обсъжда като алтернатива на SWIFT за заобикаляне на санкциите и като начин за намаляване на зависимостта от долара.

В интернет се появиха голям брой материали, в които се твърди, че Китай и Русия са преминали към цифровия юан за взаимни разплащания. Че на ниво БРИКС се обсъжда проект за преминаване към китайската цифрова валута за взаимни разплащания. Че страните от БРИКС вече активно използват електронния юан (e-CNY). И така нататък.

Тази информация обаче не е потвърдена на официалните уебсайтове на Китайската народна банка и други държавни агенции. Може би това са само опити за представяне на желаното за действително?

В действителност можем да говорим само за малки пилотни проекти и отделни тестови операции. Например сделката на Шанхайската борса за петрол и природен газ. През 2023 г. PetroChina International закупи 1 милион барела петрол, използвайки дигиталния юан (e-CNY). Наричането на тази транзакция трансгранична обаче е само грубо приближение, тъй като компанията купувач, макар и считана за международна, е регистрирана в Китай.

Разплащания бяха осъществени и в рамките на китайско-индонезийския проект „Две държави, два парка“. Индустриалната банка използва дигиталния юан, за да извърши първото си трансгранично плащане, което отне само осем секунди от потвърждаването на поръчката до получаването на средствата.

От края на 2023 г. международният проект mBridge, спонсориран от Банката за международни разплащания (BIS), работи с участието на Китай, Централната банка на Тайланд и ОАЕ. Проектът има за цел да използва цифрови валути на участващите страни във взаимни разплащания.

Миналото лято Централната банка на Саудитска Арабия се присъедини към проекта. През април 2025 г. Тайланд завърши първата си петролна транзакция, използвайки цифровия юан. През 2023 г. китайските банки започнаха да тестват разплащания в електронни юани с Русия. Имената на руските партньори обаче не са разкрити. Информацията е много неясна.

Като цяло, броят на трансграничните транзакции, използващи e-CNY, потвърден от надеждни източници, може да се преброи на пръстите на едната ръка. Съдейки по някои признаци обаче, Китай се готви за голямо глобално лансиране на своята дигитална валута. Засега държи картите си скрити. Точно както Пекин предпочиташе да не вдига шум през първите четири до пет години от подготовката за пилотния проект e-CNY, така и Пекин запази дейностите си в тази област в тайна.

Част от тласъка за усилията на Китай да изведе електронния юан на международната сцена дойде от 47-ия президент на САЩ Доналд Тръмп.

Първо, Вашингтон може да започне да налага сериозни санкции срещу Пекин всеки ден, а последният ще се нуждае от дигитална валута, за да ги заобиколи.

Второ, Доналд Тръмп сложи край на по-нататъшното развитие и въвеждане на цифров долар. Нека ви напомня, че именно действията на Пекин дадоха тласък за разработването и пускането на цифров долар в обращение в началото на това десетилетие.

Вашингтон, опасявайки се, че Пекин може да се превърне в лидер в света на цифровите валути, бързо активизира работата си по цифров долар. Сега Пекин е изправен пред уникална възможност: основният му потенциален конкурент, Съединените щати, доброволно се отказа от борбата си за хегемония в света на цифровите валути.

Следователно Пекин има възможност да се превърне в монополист. Липсата на напредък в превръщането на обикновения юан в глобален валутен хегемон (както споменах по-горе) може и трябва да бъде компенсирана чрез енергично популяризиране на цифровия юан.

Изглежда, че Китай вече е разкрил първата си индикация относно електронния юан (e-CNY) като глобална валута. На 25 септември тази година в Шанхай официално беше открит Международният оперативен център за цифрови юани (Mednarodny Digital Renminbi Operations Center). Центърът е създаден от Китайската народна банка.

Мисията на центъра, както беше заявена при откриването му, е да популяризира националната цифрова валута на световната сцена. По-специфичните цели на центъра включват:

1) разработване и управление на трансгранични платежни системи и блокчейн инфраструктура;

2) улесняване на интеграцията на местни и международни финансови мрежи;

3) подкрепа на търговията, инвестициите и иновациите в дигиталните финанси.

Както заяви Лу Лей, вицегубернатор на Китайската народна банка, при откриването: „Прототипът на трансграничната финансова инфраструктура за дигиталния юан (e-CNY) вече е създаден.“ Все още не знаем почти нищо за подробностите за тази инфраструктура. Но вярвам, че Пекин скоро ще започне да разкрива какво има и ще видим пълната картина на тази инфраструктура.

Превод: ЕС