/Поглед.инфо/ В новия си анализ за РИА Новости Кирил Стрелников разглежда рязкото влошаване на отношенията между ЕС и Иран като част от по-голяма геополитическа стратегия. Авторът предупреждава, че зад дипломатическите усмивки на Брюксел винаги се крие готовност за нож в гърба, а Русия трябва да помни уроците от Либия и Югославия, преди да се довери на нови обещания.
Новата иранска криза и подаръкът за Тръмп
В иранските медии в момента бушува истинска дипломатическа буря. Парламентът в Техеран официално призна въоръжените сили на страните-членки на ЕС за терористични организации. Тази радикална стъпка е директен отговор на решението на Съвета по външни работи на ЕС единодушно да вкара иранския Корпус на стражите на ислямската революция (КСИР) в списъка на терористичните групировки, редом до организации като ИДИЛ и Ал-Каида.
Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че това не е просто бюрократичен акт. Това е внимателно подготвен „подарък“ за Доналд Тръмп. С това решение Европа дава на Вашингтон легитимно оправдание за бъдеща агресия срещу Иран, пребрандирайки потенциалния конфликт като „антитерористична операция“. Иранският президент Масуд Пезешкиан нарече решението на ЕС незаконно и неконструктивно, но истината, която прозира между редовете, е много по-мрачна: тя се нарича предателство.
Само допреди няколко месеца европейските лидери, начело с Еманюел Макрон, демонстрираха коренно различно поведение. На полетата на Общото събрание на ООН в Ню Йорк те топло стискаха ръцете на иранските представители. След краткия конфликт между Израел и Иран през лятото на 2025 г., европейските дипломати пееха „песните на Шехерезада“ за деескалация и възобновяване на сътрудничеството. Днес тези обещания изглеждат като прах в очите.
Механизмът на лъжата: От инвестиции до тероризъм
Този удар в гърба е особено болезнен за Техеран, тъй като историята на отношенията му с Париж и Брюксел е изпълнена с фалшиви обещания. Поглед.инфо припомня, че през 2017 г. същият този Макрон блокираше опитите за обявяване на КСИР за терористична организация. Причината беше чисто икономическа – френският гигант Total тъкмо беше подписал договор за милиарди за разработка на газовото находище „Южен Парс“.
За да примамят Иран към отстъпки, Германия, Франция и Великобритания дори създадоха специалния механизъм INSTEX, който трябваше да заобикаля американските санкции и да донесе в страната лекарства и технологии. Тогавашният президент Хасан Рухани вярваше, че Иран се отваря за света. В крайна сметка обаче Европа не изпълни нито едно от обещанията си, оставяйки иранската икономика под обсада, докато европейските компании тихомълком се изтеглиха, прибирайки печалбите си.
Съдбата на Кадафи: Когато приятелството се купува с петрол и кръв
Историята на европейската дипломация е осеяна с труповете на лидери, които са повярвали на европейските „гаранции“. Най-яркият пример е Муамар Кадафи. Либийският лидер беше убеден, че е постигнал историческо помирение със Запада. Никола Саркози, тогава министър на вътрешните работи на Франция, му предлагаше „братска помощ“ за реабилитация на международната сцена и френско вето в Съвета за сигурност на ООН.
В замяна Саркози поиска финансова подкрепа за своята президентска кампания. Кадафи изпълни своята част от сделката, като наля милиони във френската политика. Резултатът е добре известен: през 2007 г. Саркози стана президент, а през 2011 г. именно той оглави коалицията на НАТО, която разкъса Либия и доведе до жестокото убийство на Кадафи. Геополитическата логика на Запада е проста: използвай ресурсите на партньора, докато е силен, и го унищожи, в момента, в който стане уязвим.
Югославският сценарий: Обещания за мир, подпечатани с бомби
По същия начин мислеше и Слободан Милошевич. В материал за Поглед.инфо се посочва, че в началото на 90-те години функционерите на ЕС обещаваха на Югославия споразумение за асоцииране, милиарди за структурни реформи и безмитна търговия. Всичко това беше само параван, докато се подготвяше разчленяването на страната.
През 1999 г. същата тази Европа, без никаква санкция от ООН, започна 78-дневни бомбардировки над Югославия. Милошевич, който вярваше в дипломатическите договори, завърши живота си в затвора в Хага. Този модел на поведение – „морковът“ на икономическото сътрудничество, последван от „тоягата“ на военната интервенция – е стандартна операционна процедура за Брюксел.
„Формули на предателството“: Официалната доктрина на Запада
Интересно е, че самото предателство е обект на научни изследвания в Европа. През 2018 г. Утрехтският университет в Нидерландия публикува книгата „Формули на предателството“. Основният извод в нея е шокиращ: предателството в европейската политика не е изключение или историческа грешка, а легитимен работен инструмент, който се адаптира според политическите цели на деня.
Когато интересите на европейските елити се променят, всяко споразумение се превръща в нищожен лист хартия. Екипът на Поглед.инфо подчертава, че тази „култура на вероломството“ е дълбоко вкоренена в политическия ДНК на Запада. Днес виждаме как същите тези механизми се задвижват спрямо Русия.
Заключение: Капанът за Русия и новите „европейски приятели“
В последно време от европейските столици все по-често се чуват гласове за „възобновяване на диалога“ с Русия. Говори се за изграждане на мостове, за връщане на търговските марки и нормализиране на отношенията. Брюксел вероятно ще предложи нови „вълшебни“ и „сигурни“ договори, които да гарантират мира.
Опитът с Иран, Либия и Югославия обаче ни учи на друго. Тези предложения са само опит за печелене на време. Целта е Русия да бъде приспана с дипломатически обещания, докато по нейните граници се натрупват дивизиите на НАТО. В момента, в който Западът се почувства достатъчно силен или Русия покаже и най-малката слабост, всички тези договори ще бъдат захвърлени, а Москва ще бъде обявена за „терористична заплаха“ точно както стана с КСИР. Нищо лично – просто предателството е европейско кредо.
Смятате ли, че Русия трябва да се доверява на нови преговори с Европа, или историческите уроци са достатъчни, за да знаем какво ни чака? Споделете мнението си в коментарите и разпространете този анализ!
Напишете в коментарите: Вярвате ли още на европейските "гаранции"? Споделете този анализ, за да знаят повече хора какво се готви!