/Поглед.инфо/ Тогава, през лятото на 1982 г. лошото ми чувство за ориентация свърши отлична работа. С приятеля и колегата Иво Гарвалов, кореспондент на Комитета за телевизия и радио, се прибирахме в Ливан след обиколка по Светите земи. Предложих му и той прие да не се връщаме по същия път, западно от Кинеретското езеро, а да го заобиколим от Изток.
Фиатчето се заизкачва все по нависоко, отдясно се появиха телени заграждения, проумяхме, че това е границата с Йордания и отиваме дявол знае къде. Но продължихме. Накрая, излязохме на плато, Голанското плато, където бяха приседнали група младежи, край тях лежаха лопати, кирки, мотики. Оказа се, че са от новите заселници, дошли от Съветския съюз, Брежнев беше разрешил масово изселване. Заговорихме ги, били от близкия кибуц. Кибуците са наследство от първите заселници: кооперативни стопанства, изградени горе долу по комунистическия принцип:”От всекиго според способностите, всекиму според нуждите”.
Долу, под нас като на длан се ширеше Галилея, Северен Израел. А част от Голан, където се намирахме в момента, беше окупирана от Израел в резултат на войната с арабите през 1967 г. Поприказвахме с новите познати, те хванаха мотиките, а ние продължихме към Ливан. Бяхме единствените не само журналисти, но и българи стъпили на окупираната част от възвишенията. Много години по-късно израелските домакини заведоха там българския премиер Филип Димитров, който по начало не знаеше на кой свят живее, та последва сериозен дипломатически скандал с арабите: министър председателят на България официално посещава окупирана арабска територия.
Година по-късно пак попаднах на Голанските възвишения, но от сирийската страна на временната демаркационна линия: снимахме филм за БНТ. В селцето в подножието на планината Хермон ни чакаха строени на мегдана селските първенци. Поразговорихме се, после ни заведоха до демаркационната линия, където точно в този ден /какъв журналистически късмет!/се провеждаше среща между роднини друзи - едните отсам, другите оттатък линията. Да ти се скъса сърцето. Общуването се осъществуваше с мегафони. Разменяха информация: кой умрял, на кого се родило момче, каква ще е реколтата...
Тези дни, по време на срещата с израелския премиер Нетаняху, американският президент Тръмп подписа указ, с който обяви, че САЩ официално признават суверенитета на Израел върху Голанските възвишения отнети от Сирия през 1947 г. Последва гневна реакция на арабските държави, редица международни организации също посочиха, че това нарушава множество решения, посочващи неправомерността на израелската окупация на Голан.
Сегашните събития ме връщат 38 години назад, когато един предшественик на Тръмп, президентът Рейгън, наложи ембарго на доставката на самолети F 16, като наказание за приет от израелския Кнесет закон, обявяващ анексия на Голан. Последва бурна реакция на тогавашния израелски премиер Менахем Бегин. Едно човече, не повече от метър и петдесет, разноглед с многодиоптрови очила, предаваха изявлението му по израелската телевизия, която безпроблемно се гледаше в Бейрут, където бях кореспондент на „Работтническо дело” по онова време:
„Да не сме ви васално правителство, да не сме бананова република. Да не сме 14-годишни тийнейджъри, които ако не слушкат ги биете по пръстите, редеше Бегин...Еврейският народ преживя 3700 години без комюникетата на САЩ, ще преживее още 3 700. /Става дума за комюникето, с което Вашингтон наказва Израел да не получи въпросните самолети/. А и тогава, в 1981 г., както и десетилетия преди това, та и до днес, Израел е най-големият бенефициент на безвъзмездна американска помощ от милиарди долари ежегодно.
Политиците се сменят, често се мени и политиката, какъвто е случаят с „наказанието” на Израел от Роналд Рейгън отпреди почти четири десетилетия и сегашния обрат при президентстването на Тръмп, който, да не забравяме, неотдавна премести посолството на САЩ от Тел Авив в Ерусалим, т.е. призна го за столица на държавата Израел.
Политическите карти се прекрояват /практиката не е непозната и за България/, остава географията. Голанските възвишения все така ще се извисяват над Северна Галилея. И с риск да ми се разсърдят моите арабски приятели, ще си позволя една прогноза: Израел няма да отстъпи Голанските възвишения докато на Земята не се установи веднъж завинаги вечен мир и братство между народите. Защото с очите си съм се уверил, че от Голан с право мерене може да бъде бомбардирано и унищожено всяко селище в Северен Израел.