/Поглед.инфо/ Докато светът е прикован от войната срещу Иран и новата буря в Близкия изток, съдбата на Украйна започва да се решава в сянка. Телефонният разговор между Доналд Тръмп и Владимир Путин, сигналите от Кремъл за ново настъпление и отчаяният апел на Зеленски „не ни забравяйте“ показват, че войната навлиза в най-опасната си фаза – фазата, в която една държава може да бъде притисната не само на фронта, а и в голямата геополитическа игра. Докато Европа изглежда безгласна, а Вашингтон разпределя вниманието си между две войни, Москва усеща стратегическия момент и усилва натиска върху Киев.
Поглед.инфо винаги разглежда големите геополитически сблъсъци като част от дълбоката трансформация на световния ред.

Когато вниманието на света се премести

Войните понякога се решават не само на фронтовата линия, а в един много по-тих и почти незабележим момент – когато светът започне да гледа другаде. Точно в такава точка се намира днес Украйна. Не защото бойните действия са спрели, не защото фронтовете са изчезнали, а защото глобалната политика започва да се пренарежда около нов център на напрежение – Близкия изток и войната срещу Иран.

Това пренареждане не е просто медиен ефект. То е геополитическо преразпределение на вниманието, на ресурсите и на стратегическите приоритети на Запада. В рамките на няколко дни световният дневен ред се измести: цените на петрола, Ормузкият пролив, израелско-иранската конфронтация, американските бази в региона, възможността за регионална война. Всичко това внезапно започна да заема централно място в западната политика.

И точно в този момент президентът на Украйна започна да говори по начин, който издава тревога. Зеленски започна да отправя апел, който звучи почти като предупреждение: „не забравяйте Украйна“.

Тази фраза има огромно политическо значение. Тя означава, че Киев усеща как центърът на световното внимание започва да се измества. А в геополитиката вниманието е ресурс. Когато една война престане да бъде първият приоритет на великите сили, тя неизбежно започва да се превръща в проблем, който трябва да бъде „уреден“, „замразен“ или „затворен“.

Именно в тази атмосфера прозвучаха и думите на Юрий Ушаков след телефонния разговор между Доналд Тръмп и Владимир Путин. Кремъл даде да се разбере, че руската армия ще продължи настъпателните действия, а самата динамика на фронта трябва да подтикне Киев към преговори. Това изречение не е просто информация за хода на войната. То е политическо послание.

Москва вижда момент, който смята за благоприятен.

Благоприятен, защото Западът е разсеян. Благоприятен, защото американската политика се оказва между две кризи – украинската и близкоизточната. Благоприятен, защото Европа изглежда парализирана и неспособна да предложи собствена стратегия.

И ако руската армия действително започне нов етап на настъпателни операции, това няма да бъде само военен ход. Това ще бъде стратегически натиск, чиято цел е да принуди Киев към нова политическа реалност.

Киев не е просто географска точка на картата. Той е символ на украинската държавност, историческо ядро на страната и политически център, без който украинската държава трудно може да съществува в сегашния си вид. Затова всяко движение на руските сили в тази посока автоматично поставя въпроса, който доскоро изглеждаше почти табу: колко дълго може да продължи тази война и как ще изглежда Украйна след нея.

И точно тук започва истинската геополитическа драма.

Защото войната срещу Иран променя не само Близкия изток. Тя променя йерархията на западните страхове и интереси.

За Вашингтон Иран означава риск за глобалния енергиен пазар, за съюзниците в региона и за самата американска военна инфраструктура. Това е конфликт, който може да взриви половината Близък изток.

В този контекст Украйна започва постепенно да се превръща от най-голямата криза на Запада в една от няколкото големи кризи.

И тази промяна се усеща най-силно именно в Киев.

Стратегията на Москва – война на изтощението

За да се разбере какво се случва с Украйна днес, трябва да се погледне отвъд фронтовите линии и ежедневните сводки за боевете. Истинската картина се разкрива едва когато се види дългата стратегическа логика на Москва, защото Кремъл никога не е възприемал тази война като кратък военен епизод. За Русия това е исторически конфликт, част от много по-голямо противопоставяне със Запада, което според руските стратези определя бъдещето на международната система.

От самото начало Москва изгради стратегия, основана на времето като основно оръжие. В руската военна и политическа традиция търпението винаги е било решаващ фактор. Руската държава е преживявала войни, които са продължавали десетилетия, и тази историческа памет формира особен тип стратегическо мислене – мислене, което не търси бързи победи, а постепенно изтощение на противника.

Именно затова руската стратегия в Украйна се развива не като серия от зрелищни операции, а като бавна, но системна война на износване. Москва се стреми да унищожава не само военния потенциал на Украйна, но и нейната икономическа инфраструктура, нейната демографска устойчивост и, най-важното – политическата воля на Запада да продължи да поддържа Киев.

В тази логика всяко събитие, което отвлича вниманието на западните столици, автоматично работи в полза на Русия.

Затова войната срещу Иран се оказа неочакван стратегически подарък за Кремъл. Тя не е резултат от руска инициатива, но нейният ефект върху глобалната политика е изключително удобен за Москва. Когато Вашингтон трябва едновременно да управлява кризата в Близкия изток и войната в Украйна, неизбежно възниква дилемата на ресурсите.

Американската военна мощ е огромна, но тя не е безкрайна. Военните доставки, политическата енергия, дипломатическото внимание – всичко това трябва да бъде разпределяно. А когато една суперсила започне да води няколко конфликта едновременно, тя неизбежно започва да търси начини за стабилизиране на някой от фронтовете.

Москва разбира тази логика много добре.

Именно затова Кремъл не бърза. Русия не се стреми към драматичен пробив, който да реши войната за няколко седмици. Вместо това тя изгражда постепенно стратегическо притискане, което комбинира военни операции, икономически натиск и психологическо въздействие върху украинското общество.

Всеки километър, завоюван на фронта, има не само военна, но и политическа стойност. Той изпраща сигнал към Запада, че войната не може да бъде спечелена лесно.

И именно тук се появява истинската цел на руската стратегия.

Москва се стреми да достигне момент, в който украинската държава ще бъде принудена да преговаря не от позиция на надежда, а от позиция на изтощение. Това означава не просто териториални отстъпки, а фундаментална промяна в геополитическата роля на страната.

В Кремъл ясно разбират, че дори да не контролират цяла Украйна, те могат да постигнат своята основна цел – да превърнат страната в държава, която вече не представлява стратегическа заплаха за Русия и не може да бъде използвана като инструмент на западната политика.

Именно затова всяко отслабване на западната подкрепа е ключово за Москва.

Когато Зеленски предупреждава, че Украйна не трябва да бъде забравена, той всъщност говори за най-големия страх на Киев – че войната може постепенно да се превърне в периферна тема за Запада.

А ако това се случи, тогава балансът на силите на фронта може да се промени много по-бързо, отколкото мнозина в Европа и Америка са готови да признаят.

Това е дългата игра на Кремъл.

И днес, на фона на новата война в Близкия изток, тази игра започва да изглежда все по-опасно ефективна.

Европа – континентът, който се оказа без воля

Най-парадоксалният и в същото време най-тревожният елемент от днешната геополитическа картина е почти пълното отсъствие на Европа като стратегически субект в развитието на кризите, които разтърсват света. Ако се върнем само няколко години назад, ще си припомним с какъв патос европейските лидери говореха за историческа мисия, за нова архитектура на сигурността, за решителна защита на демократичните ценности и за ролята на Европа като глобален политически център, способен да определя бъдещето на континента и дори на света. Тогава изглеждаше, че Европейският съюз постепенно ще се превърне в сила, която може да балансира между великите играчи и да формулира собствена стратегическа линия. Днес обаче тази амбиция изглежда като далечен спомен, защото реалността на последните години показа нещо съвсем различно – Европа се оказа едновременно икономически уязвима, политически разделена и стратегически зависима от решенията, които се вземат извън континента.

Тази зависимост се проявява особено ясно именно в украинската криза. Когато войната започна, европейските столици обещаха решителна подкрепа за Киев, обещаха нова енергийна независимост и обещаха, че Европа ще бъде единна в защитата на своята сигурност. Но колкото повече конфликтът се проточваше, толкова по-видими ставаха вътрешните противоречия. Германия започна да усеща тежестта на икономическите последици, Франция се оказа въвлечена във вътрешни политически сътресения, а южните европейски държави все по-често започнаха да се тревожат от нови енергийни и социални сътресения. Така постепенно се оформи ситуация, в която Европа продължава да говори за стратегическа решителност, но все по-трудно формулира ясна и самостоятелна политика.

Войната срещу Иран само оголи тази слабост. Докато Вашингтон започна активно да изгражда своята стратегия за Близкия изток, а Москва внимателно наблюдаваше развитието на ситуацията и изчисляваше новите възможности, европейските лидери отново се оказаха в ролята на наблюдатели на решения, взети другаде. Това не е просто дипломатически детайл, а дълбока промяна в самата структура на международната политика, защото Европа, която в продължение на столетия определяше съдбата на световните конфликти, днес трудно успява да превърне своята икономическа мощ в реално политическо влияние.

Именно тук се крие един от най-големите проблеми за Украйна. Киев разчита не само на военна помощ, но и на политическа подкрепа, която да гарантира, че страната няма да бъде оставена сама в най-трудния момент от този конфликт. Но когато Европа не успява да формулира ясна стратегическа позиция, украинската държава неизбежно се оказва все по-зависима от решенията на Вашингтон. А американската политика днес е поставена в ситуация, в която трябва да управлява няколко големи кризи едновременно – войната в Украйна, новата конфронтация в Близкия изток и нарастващото напрежение с Китай.

Тази комбинация от конфликти създава риск от стратегическо претоварване, при което вниманието и ресурсите на Съединените щати започват да се разпределят между различни геополитически фронтове. В подобна ситуация винаги съществува опасността една от кризите постепенно да бъде изтласкана на втори план. Именно това е страхът, който днес се усеща в Киев, защото украинските лидери добре разбират, че съдбата на тяхната държава може да бъде повлияна не само от случващото се на фронта, но и от решенията, които се вземат далеч от бойното поле.

Най-опасният момент за една война

Днес въпросът дали войната в Украйна се приближава към своя край започва да се задава все по-често, но отговорът на този въпрос е далеч по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. Историята рядко предлага ясни финали, особено когато става дума за конфликти с толкова дълбоки геополитически корени. Много по-често тя се развива постепенно, почти незабележимо, докато в един момент всички осъзнаят, че балансът на силите вече е променен и че светът се е оказал в нова политическа реалност.

Украйна няма да изчезне от картата на Европа. Тя ще продължи да съществува като държава със своя народ, със своята културна и историческа традиция и със своето желание да определя собственото си бъдеще. Но това не означава, че страната няма да бъде променена драматично от тази война. Конфликтът вече остави дълбоки рани – разрушени градове, милиони хора, напуснали домовете си, икономика, която в голяма степен зависи от външна помощ, и общество, което трябва да понесе огромната тежест на продължителния военен сблъсък.

Истинската опасност обаче се крие не само във военните поражения или в териториалните загуби, а в нещо много по-дълбоко – възможността Украйна постепенно да загуби своята геополитическа субектност. Ако една държава бъде принудена да приеме политическа реалност, която ограничава нейния суверенитет и я превръща в поле на чужди стратегически интереси, тя може да продължи да съществува формално, но вече няма да бъде пълноправен участник в международната политика.

Именно това е целта, която Москва преследва с дългата си стратегия на изтощение. За Кремъл най-важното не е просто да спечели отделни битки, а да създаде условия, при които Украйна вече няма да може да играе ролята на стратегически инструмент на западната политика. Войната срещу Иран само ускорява този процес, защото измества вниманието на света и принуждава великите сили да пренареждат своите приоритети.

Когато вниманието на международната политика се насочи към нови кризи, старите конфликти постепенно започват да се разглеждат през друга призма – не като въпроси на принципи и ценности, а като проблеми, които трябва да бъдат уредени по един или друг начин. Именно това усеща днес Киев и именно затова украинското ръководство толкова настойчиво предупреждава, че страната не трябва да бъде забравена.

Защото най-опасният момент за една война не е този, в който боевете са най-интензивни. Най-опасният момент настъпва тогава, когато светът започне да гледа в друга посока и когато съдбата на една държава започне да се решава в тишината на голямата геополитическа игра.

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

  • Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
  • Възможна ли е нова голяма ескалация?
  • Какви са реалните рискове за България?
  • Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.