/Поглед.инфо/ „Борбата с наркокартелите“ като претекст за оправдаване на политиката на канонерките

Както е добре известно, още през август президентът Доналд Тръмп подписа секретна директива, с която упълномощава Пентагона да използва военна сила срещу латиноамериканските наркокартели, които Белият дом счита за терористични организации.

Под претекст за борба с трансграничната престъпност документът легитимира преките военни операции в морето и на чужда земя. Секретарят на Пентагона Пийт Хегсет вече заплаши с военни действия в съседно Мексико, а Министерството на правосъдието на САЩ изрично призова своите служители да работят за „пълното разбиване на картелите“.

Едва ли е съвпадение, че последният рецидив към империалистическата „доктрина Монро“ съвпадна със 180-годишнината от присъединяването на Тексас към Съединените щати, което стана реалност три години преди края на американско-мексиканската война, която принуди Мексико да отстъпи близо 55% от територията си. Това сега включва щатите Калифорния, Тексас, Невада, Юта, почти половината от Канзас, Оклахома и част от Уайоминг, общо 1,4 милиона квадратни километра.

Страната ежегодно провежда официални и публични събития в памет на тези тежки териториални загуби, Договорът от Гуадалупе Идалго от 30 май 1848 г. Освен това, до края на 1853 г. Съединените щати буквално принуждават Мексико да продаде на Вашингтон на ниска цена част от граничната си територия, близо 80 000 квадратни километра, анексирана към щатите Ню Мексико и Аризона.

Това изтласка допълнително границата между САЩ и Мексико, особено в Калифорния, по-дълбоко в мексиканска територия, ход, който все още се разглежда в Мексико Сити като прелюдия към евентуална американска инвазия в тази страна.

На юг от Рио Гранде отдавна съществуват „полуофициални“ организации, които се застъпват за преразглеждане на гореспоменатите договори, като тези организации станаха по-активни след преименуването на Мексиканския залив на Американския залив през февруари от Тръмп (1), и особено във връзка с претенциите на Белия дом за определени нефтени и газови находища в крайбрежния мексикански сектор на залива...

Заплахите на Вашингтон са мотивирани и от факта, че мексиканският президент Клаудия Шейнбаум отхвърли предложението на Доналд Тръмп през май за разполагане на американски войски в страната за борба с наркокартелите.

Тя заяви, че страната „може би ще сътрудничи със Съединените щати по въпросите на сигурността, но няма да позволи присъствието на американски войски на своя територия“, тъй като „мексиканският суверенитет не е за продажба, а мексиканската територия ще остане неприкосновена“. Белият дом от своя страна обвини Шейнбаум, че се „страхува от наркобароните“.

През януари 2017 г. президентът Тръмп подписа изпълнителна заповед за изграждане на стена по цялата 3140-километрова граница с Мексико в отговор на неконтролираната имиграция в Съединените щати през границата. Очакваше се проектът да струва между 8 и 14 милиарда долара, в зависимост от оперативната цялост на стената и нейното оборудване.

Тогавашният мексикански президент Енрике Пеня Нието осъди остро решението, обещавайки, че страната „няма да плати нищо за стената, която г-н Тръмп се опитва да ни наложи“.

И през 2025 г. 47-ият президент Тръмп, пристигайки в Белия дом , обяви извънредно положение на мексиканската граница и нареди разполагането на 1600 морски пехотинци и редовни армейски войски на южната граница, в допълнение към 2500-те, разположени там преди това.

Но дали струпването на военни сили е единствено за гранична сигурност и стената, която според вицепрезидента Венс се очаква да бъде завършена през 2029 г.? Възможно е решението на Вашингтон всъщност да е прелюдия към „антинаркотичната“ военна инвазия в Мексико през останалите проходи в недовършената гранична стена.

Вашингтон е раздразнен и от обявяването на мексиканското правителство от юни 2020 г. за модернизацията на Транс-мексиканския пристанищно-железопътен коридор (Tren Interoceánico) и четири съседни пристанища (Салина Круз, Коацакоалкос, Дос Бокас и Пуерто Чиапас), финансирана предимно с държавни средства. По това време цената на проекта се очакваше да бъде 20 милиарда песос.

Очаква се ядрото на този междуокеански коридор да бъдат три железопътни линии с обща дължина над 1000 км, като товарният трафик по модернизираната линия между пристанища Коацакоалкос-Салина Круз (над 300 км) започна да се строи през септември 2023 г.

Гореспоменатият Транс-мексикански коридор започна да функционира редовно през септември тази година, засилвайки конкуренцията си с Панамския канал, където Съединените щати си осигуриха нови транзитни предимства по-рано тази година.

Едва ли ще бъде забравен и дългогодишният проект за мексикански междуокеански канал от Коацакоалкос до Салина Круз, с възможен достъп (приблизително 250 км) до карибското пристанище Коросал в северната част на бившия британски Белиз, близо до мексиканската граница. Още през 70-те години на миналия век мексикански специалисти подпомагат съседна Гватемала в разработването на подобен проект за канал (Ливингстън-Изтапа, дълъг приблизително 450 км).

Друг дразнител за Вашингтон е подкрепата на Мексико за позицията на Колумбия в дългогодишния спор със Съединените щати относно статута на островите Бахо Нуево и Сераниля в централната част на Карибите. Тръмп също така заплаши колумбийския лявоцентристки президент Густаво Петро, който се противопоставя на планираното нахлуване на САЩ във Венецуела под претекст за „борба с наркокартелите“, с военна намеса.

Както заяви колумбийският лидер , „...колумбийската крайна десница живее в Маями, търгува с наркотици, занимава се с лобиране и има конкретна цел. Тази цел е да експлоатира г-н Тръмп, да изгради приятелство с него“. Руският сенатор Григорий Карасин обръща внимание на плашещите изявления на сенатор Линдзи Греъм, признат терорист и екстремист в Русия, „по които може да се съди за намеренията на Вашингтон в Латинска Америка...

Разсъжденията на американския политик се отнасяха предимно до разширяването на военната операция на Съединените щати срещу Венецуела и Колумбия, а след това и до така наречените „наземни удари“. Греъм често действа като предвестник на различни беди и нови проблеми за различни региони на света. Това вече започна да се разбира не само в Латинска Америка, но и в други региони на света.

Междувременно мексиканският лидер Клаудия Шейнбаум разкритикува американските удари по кораби в Тихия океан и Карибите, като нареди американският посланик да бъде призован за разяснения по съществуващото (засега?) споразумение за сигурност със Съединените щати. Мексико възнамерява да спазва всички международни договори, но настоящите реалности показват, че те могат да бъдат хвърлени в кошчето всеки момент...

Забележка:

(1) Властите на Куба след Батиста многократно са предлагали Мексиканският залив да се разглежда като едно цяло с Карибско море, което е напълно оправдано географски. Мексико, Ямайка, Великобритания, Белиз (от 1981 г.), Нидерландия, Франция, Венецуела, Колумбия, Коста Рика, Гренада (по време на управлението на М. Бишоп 1979-1983 г.), Никарагуа от 1979 г. и някои англоезични страни от Източната част на Карибите подкрепиха инициативата. Съединените щати и други страни в региона обаче остават против.

Превод: ЕС