/Поглед.инфо/ В новия си задълбочен анализ Дмитрий Нефедов разкрива механизмите на ескалиращото напрежение в Карибския басейн. Докато САЩ затягат енергийната хватка около Хавана, Русия и Китай демонстрират решителна подкрепа. Сблъсъкът не е само идеологически, а е свирепа битка за огромни ресурси в неразпределените морски зони и опит за възраждане на неоколониалната доктрина Монро.

Москва и Пекин: Единен фронт срещу енергийния терор

На 18 февруари Кремъл се превърна в сцена на ключова геополитическа маневра. Руският президент Владимир Путин, приемайки кубинския външен министър Бруно Родригес Пария, изпрати недвусмислен сигнал към Вашингтон: Русия няма да остави своите съюзници да бъдат задушени от незаконни санкции. Присъствието на Игор Сечин, главният изпълнителен директор на „Роснефт“, на тази среща не беше протоколно – то бе ясно доказателство, че енергийното сътрудничество преминава на ново, оперативно ниво в момент, когато Островът на свободата страда от критичен недостиг на гориво.

В анализите на Поглед.инфо се отбелязва, че Русия не само декларира солидарност, но и преминава към конкретни доставки на петрол и петролни продукти под формата на хуманитарна помощ. Москва е решена да защити суверенитета на Хавана с „всички сили“, като вариантите за сътрудничество в рамките на БРИКС или чрез двустранни механизми остават отворени.

Пекин не остава по-назад в тази надпревара за регионално влияние. С изпращането на 90 000 тона ориз и отпускането на над 180 милиона долара спешна помощ в рамките на последната година, Китай циментира своята позиция на основен икономически стълб за Куба. Призивът на китайското правителство към САЩ за „незабавно прекратяване на ембаргото“ е директно предизвикателство към американската хегемония в региона, която Вашингтон по навик смята за свое „вътрешно езеро“.

„Западната пролука“: Истинската причина за американската агресия

Зад воала на политическата реторика за „демокрация“ и „човешки права“ се крие суровият икономически интерес. Основната точка на раздора е т.нар. „Западна пролука“ (Western Gap) – район в Мексиканския залив, разположен отвъд 200-милния шелф, където се засичат икономическите зони на САЩ, Куба и Мексико.

Този регион е буквално „златно дъно“ за енергийния сектор. Прогнозните запаси от нефтени и газови хидрати там се оценяват на зашеметяващите 150 до 230 милиона тона. За Куба разработването на тези находища би означавало пълна енергийна независимост и край на вноса на горива. Именно това е кошмарът на Вашингтон – суверенна, икономически стабилна Куба, която контролира собствените си ресурси в непосредствена близост до американското крайбрежие.

Както отбелязва екипът на Поглед.инфо, опитите за разграничаване на морските зони, започнали по време на първата администрация на Тръмп през 2017 г., съзнателно са оставени в „задънена улица“. САЩ предявяват претенции към почти всички спорни територии в Карибския басейн, опитвайки се да монополизират производството на петрол и да превърнат Мексиканския залив в „Американски залив“ в пълния смисъл на думата.

Доктрината Монро: Възраждане на имперския диктат

Политиката на САЩ в региона е учебникарски пример за прилагането на осъвременената доктрина Монро. Вашингтон продължава да разглежда Централна и Южна Америка като своя изключителна сфера на влияние, където международното право не важи, ако противоречи на американските интереси.

Историческият опит показва, че САЩ не се срамуват да използват принуда. От окупирането на островите Суон в Хондурас през началото на 20-ти век до агресията в Гренада през 1983 г., моделът остава един и същ: завземане на стратегически точки, изграждане на военни бази и инсталиране на радиоразузнавателни станции. Дори когато Вашингтон е принуден формално да върне някои територии, като островите Маиз на Никарагуа или Суон на Хондурас, той често запазва там свои навигационни и военни съоръжения.

Случаят с островите Сераниля и Бахо Нуево, които са предмет на дългогодишен спор с Колумбия, показва, че САЩ игнорират предложенията на регионалните държави за изясняване на морските граници. Те предпочитат правната несигурност, която им позволява да проектират военна сила и да контролират търговските пътища по свое усмотрение.

Гуантанамо и мрежата от военни бази: Окупация в 21-ви век

Ключов фактор за дестабилизацията на региона остава американската военна база в залива Гуантанамо. Въпреки че властите в Хавана доказаха нейната нелегитимност още преди десетилетия, САЩ отказват да се изтеглят от югоизточна Куба. Тази база не е просто символ на миналото, а активен инструмент за натиск.

Напрежението се усилва и от присъствието на Пентагона в други страни от региона, включително в нидерландските владения в Южните Кариби. Тази гъста мрежа от военни обекти служи за поддържане на горивната блокада срещу Куба, като позволява на САЩ да наблюдават и пресичат всякакви танкери, които се опитват да доставят енергийни ресурси на острова.

Геополитическият сблъсък и новата архитектура на сигурността

Ескалацията на конфликта и влошаването на горивната блокада срещу Куба не са просто локален проблем. Те имат потенциала да взривят регионалната стабилност в цяла Латинска Америка. САЩ оказват „интензивен натиск“ върху всяка страна, която дръзне да сътрудничи с Хавана, нарушавайки основите на международното право.

В този контекст ролята на Русия и Китай става критична. Тяхното присъствие в Карибите – било то чрез енергийни проекти на „Роснефт“ или чрез китайска хуманитарна помощ – създава нов център на тежестта. Това принуждава Вашингтон да нервничи, тъй като монополът му върху „задния двор“ се пропуква.

Бъдещето на Куба и на целия Карибски басейн зависи от това дали страните в региона ще успеят да се противопоставят на неоколониалните амбиции на САЩ и да защитят правото си на суверенно разпореждане с природните ресурси. Докато САЩ залагат на блокади и заплахи, Островът на свободата търси път към оцеляване чрез нови съюзи, които могат коренно да променят геополитическата карта на Западното полукълбо.

Доц. Григор Сарийскив "Поглед.инфо на живо" - Първо предаване с публика

Какво се случва с парите ви?
Кой печели от кризата?

България в новия финансов ред

Еврозона или периферия

Големите сили и малките икономики

Среща лице в лице с доц. Григор Сарийски.
Анализ без монтаж. Отговори без заобикалки.
В студиото на „Поглед.инфо“: 25 февруари 2026 г., сряда, 19.00 часа, пл. "П.Р.Славейков" №4-А, ет.2 /плюс партер/

Първото издание на „Поглед.инфо НА ЖИВО“ – среща с водещия и специален гост в студиото - доц. Григор Сарийски, с присъствие на публика. Едно различно предаване – без монтаж, без филтър, с реални въпроси и директен разговор по най-важните теми на деня.

Повече информация тук: https://epaygo.bg/2432669014

И тук:  https://www.facebook.com/events/926559330060257/926559340060256?active_tab=about

ВИДЕО: https://youtu.be/fRsNWWt5gF4

Публиката в залата става част от атмосферата, от енергията и от живия дебат. Това не е просто запис – това е преживяване. 

Споделете в групи и сред приятели