/Поглед.инфо/ САЩ активно събират коалиция за масиран ракетен удар по Сирия. Това им е необходимо от „гледна точка на политиката и ПиАр-а, че американците не се опитват сами да накажат „животното Асад“, коментират аналитиците. Кой от съюзниците на Вашингтон изрази готовност да участва в тази авантюра и какъв може да бъде реалният им принос?

Ръководителят на британското правителство Тереза Мей даде заповед британските подводници да приближат Сирия на разстояние за ракетен удар. Освен това, източник от вестник Times съобщи, че самолетите на британските ВВС в Кипър са приведени в пълна бойна готовност за нанасяне на удар по Сирия. „Нашите самолети стоят на пистата в „Акротири“ (британската военна база в Кипър“. Готови сме“, съобщава изданието. Също така във възможната операция могат да участват ескадрените миноносци тип „Деринг“, в частност „Дънкан“.

Ако доскоро Тереза Мей твърдеше, че на Лондон са му нужди доказателства за ролята на правителството на Башар Асад в химическата атака в Източна Гута, то сега тя вече споделя идеята за британско участие в бърз удар по Сирия заедно със САЩ, забравяйки за всяко разследване. Така британските медии, позовавайки се на осведомени източници, предполагат, че ударът може да бъде нанесен в четвъртък вечерта.

Източници на „Даунинг стрийт“ заявиха пред Guardian, че решението може да бъде взето от правителството без съгласуване с парламента. Някои министри в частен порядък признават, че са им необходими повече доказателства за вината на сирийското ръководство. Но повечето от тях са готови да подкрепят Мей, защото е заявила, че „всичко сочи, че сирийският режим носи отговорност“.

Но затова пък повечето опозиционни партии са недоволни от тези действия на Мей, подчертавайки, че тя е задължена да предприема подобни действия чрез парламентарно гласуване. Нежеланието на Мей да съгласува решението с парламента е лесно обяснимо – тя се страхува, че имайки стабилно мнозинство в парламента, ще повтори провала на своя предшественик Дейвид Камерън от 2013 г., когато лейбъристите блокират неговата инициатива за въздушен удар в Сирия. Но парламентът ще почива в понеделник заради празници, заради което британският премиер се надява, че всичко ще премине без негово участие.

„Тереза Мей заяви, че ще изпрати към Сирия подводници, които ще се намират на ракетен удар разстояние от страната. Разбираемо е, че и британската авиация в Кипър не е приведена случайно в готовност. Но не е до край ясно положението на останалите сили от флота“, заяви военният експерт Алексей Леонков. Също така стои въпросът какви именно подводници възнамерява да изпрати Великобритания.

„Подводниците „Астют“, които пренасят крилати ракети, се намират в много плачевно техническо състояние. Плюс те имат подводници „Вангард“, но това са носители на балистични ракети. В такъв случай възниква въпросът дали Тереза Мей не мисли за малка, победоносна ядрена война“, недоумява събеседникът.

Доцентът от РЕУ „Плеханов“, военният политолог Александър Перенджиев потвърждава, че британците в последно време се оплакват от състоянието на своите подводници и ниското им качество. Така, те „могат да поведат похода“ но колко точно и ясно стрелят е под голям въпрос.

По твърда позиция отколкото на Британия от самото начало зае Франция. Именно Париж първи изрази готовност да се присъедини към САЩ при решение за нанасяне на удар по Сирия. И още във вторник френската фрегата „Аквитания“ се присъедини към американския ескадрен миноносец „Доналд Кук“ в Средиземно море.

„Французите имат някакво подобие на флот. Имат авиация, но, както знаем, те нямат сериозен боен опит. Те ще демонстрират флага си, но не очаквам сериозно участие от тях. Може би ще има някакви кораби за връзка и логистика“, подчерта Леонков.

Малко по нетривиално изглежда твърдото намерение на Австралия да се присъедини към американските удари по Сирия. Външният министър на страната Джули Бишъп заяви, че Австралия „подкрепя всяко действие, което ще бъде пропорционално“. Както е известно, Канбера участва и в коалицията срещу „Ислямска държава“: на база „Минхад“ в ОАЕ са разположени осем самолета на австралийските ВВС, които и участваха в бойните операции в Сирия и Ирак.

„Австралия може да играе съвсем спомагателна роля. Имат някаква авиация, но тя не представлява нищо съществено. Плюс, възможно е един или два кораба да бъдат разположение в региона, но ще им е необходимо време за това“, смята Леонков (пътят между Австралия и Персийския залив е приблизително равен на пътя на самолетоносачната група на САЩ от Вирджиния до Източното Средиземноморие).

А друг съюзник на САЩ – Германия – напротив, отказа да подкрепи Вашингтон. Немските депутати призоваха Тръмп да се откаже от удара по Сирия. Така представителят на партия „Съюз90/Зелените“ Юрген Тритин настоява, че властите на Германия трябва да излязат с ясна позиция и да заявят на Вашингтон и Москва, че Берлин иска провеждане на разследване на предполагаемата химическа атака. В резултат на това германският канцлер Ангела Меркел обобщи, че Германия няма да участва във възможната военна акция на Западните страни в Сирия.

Италия се отказа да участва във военна операция, но се съгласи да оказва на съюзниците по НАТО логистична подкрепа. На нещо подобно е съгласна и Турция – тя изрази готовност в случай на операция в Сирия да обсъди с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг използването на американската военна база „Инджирлик“. Останалите близки американски съюзници, дори такива като Канада и Саудитска Арабия, засега изобщо не проявяват никакъв интерес към обявените от Тръмп ракетни удари. Дори Израел, който в понеделник от собствени антиирански съображения нанесе удар по сирийската авиобаза „Ет Тияс“, засега не изявява желание да се впуска в авантюрата на президента на САЩ.

По този начин в момента миникоалицията на американците по ракетния удар по Сирия се състои единствено от Франция, Австрия и недокрай решилата се Великобритания. „Дори и ако се опитат от всичко това да формират групировка за нанасяне на масиран удар, ще им е нужно немалко време и ресурси за събирането ѝ. Разбираемо е, че Русия няма просто да гледа на това“, подчерта Леонков. „От военна гледна точка САЩ не се нуждаят от съюзници. Но от гледна точка на политиката и ПиАр-а те са необходими, за да се покаже, че американците не се опитват самостоятелно да накажат „животното Асад“. Плюс за всички действия ще се носи колективна отговорност“, посочи той.

Превод: Поглед.инфо