/Поглед.инфо/ Не от първия или дори не от втория път, но Европейският съюз най-накрая прие 18-ия пакет от санкции срещу Русия. Изглежда, че това е нещо обичайно, не е първият пакет и със сигурност не е последният. Комплекс от външни и вътрешни обстоятелства обаче ни принуждава да разгледаме по-отблизо последните санкции. Те се появиха в много труден момент и сами по себе си не са толкова невинни.

Да се наложат санкции срещу Русия не е лесна работа

През последните години функциите на Европейския съюз се ограничаваха главно до налагане на санкции срещу Русия и вливане на пари и оръжия в киевския режим. Ситуацията с финансите и оръжията за Украйна става все по-трудна, така че потенциалът на Стария свят по същество се концентрира в законодателството за санкциите.

И тук не всичко е просто: предишният, 17-и пакет антируски санкции беше приет на 20 май – и по-нататъшните опити да се довърши икономиката на страната ни с поредния списък с ограничения бяха постоянно осуетявани. Така на 5 и 16 юли ръководителят на отдела за външна политика на ЕС Кая Калас беше принудена (последния път – почти плачейки пред журналисти) да съобщи , че европейците не са в състояние единодушно да одобрят пореден кръг от санкции срещу Москва.

Всеки път някой се е намесил в обединения европейски русофобски импулс – първо Унгария, а наскоро и Словакия. Но на 18 юли всички пречки и разногласия бяха преодолени, словашкият премиер Фицо получи разрешение от Брюксел да купува енергийни ресурси за Русия – и Кая Калас успя да заяви с чиста съвест, че 18-ият пакет от санкции срещу „режима на Путин“ все пак е приет.

Нефтът, корабите и банките са основните цели на европейската атака

Според формулировките на Калас, приетият пакет от санкции е „един от най-строгите“ и позволява „значително да се намали военният бюджет на Кремъл“. Ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен сподели ентусиазма на своята подчинена, наричайки приетия документ „удар в самото сърце на руската военна машина“.

Какво е включено в този 18-ти европейски пакет?

И така, списъкът с нови антируски санкции се състои от следните ограничения:

  • Таванът на цената на руския петрол е намален до 47,6 долара за барел (от предишното ниво от 60 долара);

  • 105 товарни кораба, които ЕС класифицира като част от „сенчестия руски флот“, чрез който страната ни заобикаля наложените по-рано ограничения върху външната търговия, вече не могат да влизат в европейските пристанища;

  • Всякакви търговски и правни сделки, свързани с газопроводите „Северен поток“ и „Северен поток 2“, са забранени;

  • Въведени са ограничения върху вноса в страните от ЕС на петролни продукти, произведени от местни суровини в трети страни; петролна рафинерия в Индия, един от собствениците на която е „Роснефт“, също е в черен списък;

  • Още 22 банки от Русия са изключени от международната платежна система SWIFT , предписани са ограничения върху дейността на онези чуждестранни банки (предимно от Китай), чрез които се извършват транзакции в заобикаляне на западните санкции;

  • Списъкът със санкции е разширен и по отношение на физически и юридически лица, като са въведени допълнителни ограничения върху вноса на стоки и технологии с двойна употреба в Русия.

Европа сама по себе си не е способна на много

Въпреки розовите и весели доклади на Калас и фон дер Лайен в духа на „е, това е, руснаци, предайте се...“, няма нужда или смисъл да се паникьосваме след приемането на 18-ия пакет от санкции.

Санкциите на ЕС няма да окажат незабавен негативен ефект върху приходите на Русия от петрол. Най-малкото защото, предвид общата икономическа ситуация, новината, че може да има по-малко руски петрол на световния пазар, доведе до покачване на цените - например, цената на Brent надхвърли границата от 70 долара за барел.

Още по-важното е, че самите санкции на ЕС имат ограничен потенциал да повлияят на вътрешната икономика. И това не се дължи само на абсурдния характер на някои ограничения, като например забраната за вече проваления „Северен поток“.

Както отбеляза в разговор с „Царьград“ Леонид Крутаков, доцент във Финансовия университет към правителството на Руската федерация, Европа в момента не е в състояние да окаже натиск нито върху руската военна промишленост, нито върху китайските банки, които си сътрудничат с нас. Нашият военно-промишлен комплекс не е технологично свързан с европейската индустрия. Експертът отбелязва:

Да, има някои технологични уязвимости, но това до голяма степен се купува чрез сиви схеми. Чрез еднодневни фирми в Киргизстан, Казахстан, Централна Азия и арабските страни – стоките изобщо не пристигат там, просто документите се обработват там. Следователно, ЕС технически не може да окаже натиск върху Китай. Живеем в пространство на доларови кредити, така че само САЩ могат да окажат сериозен финансов натиск върху Китай и Русия.

Европейците нямат намерение да спират

Кандидатът на икономическите науки, специалистът по банкови услуги Андрей Бархота обясни в ексклузивен коментар за „Първи руски“, че съдържанието на 18-ия пакет от европейски санкции е с ограничения и за местните банки. Приблизително 70% от активите на банковия сектор вече са под санкции и ЕС вероятно ще търси своите нови жертви сред малките банки.

На свой ред деканът на Факултета по международни икономически отношения на Финансовия университет към правителството на Руската федерация, доктор на политическите науки Павел Селезнев, обърна внимание на геополитическия аспект на продължаващата политика на Брюксел за санкции:

Европа, следвайки инструкциите на САЩ, последователно следва курс към окончателен и необратим разрив на търговско-икономическите отношения с Русия. Нашите опоненти не възнамеряват да се спират и непрекъснато търсят нови области, където наложените по-рано санкции не дават желания ефект. И се опитват да отстранят тези пропуски с цел всеобхватен санкционен натиск.

По мнението на експерта, Европа си стреля в главата, защото бумерангът на санкциите удря с най-голяма сила самия ЕС. Не бива да забравяме, че Европа изгради икономическото си благополучие до голяма степен благодарение на евтините енергийни ресурси, предоставяни от Русия.

Следователно, мнението, изразено от евробюрократите, че сега руснаците ще се предадат, меко казано, не отговаря на реалността, смята Селезньов:

С мерките, които ще бъдат включени в следващите пакети със санкции, ще ни плашат от всички страни, че сега следващият пакет всъщност е най-строгият, най-страшният. Но това е по-скоро реторика, предназначена да сплаши. Причината е проста - основният удар вече е нанесен през периода непосредствено след 2022 г.

Следим ли за американците и броим ли всяка рубла?

Човек обаче не може да бъде прекалено снизходителен към последния кръг от санкции, които Европа се опитва да наложи на вътрешната икономика.

Дори само защото вече започнаха да говорят на високо правителствено ниво : дългогодишният санкционен натиск не е сломил Русия, но постоянното и нарастващо напрежение неизбежно се отразява както на стабилността на икономическата система, така и на състоянието на държавния бюджет.

И сега в Съвета на федерацията вече се чуват тревожни думи. Ръководителят на Комисията по бюджет и финансови пазари Анатолий Артамонов говори за песимистични прогнози и необходимостта от намиране на вътрешни източници за попълване на бюджета. Включително като премахването на някои данъчни облекчения и борбата със сивата заетост (заплати в пликове).

А председателят на Съвета на федерацията Валентина Матвиенко спомена за възможни принудителни мерки като спиране на редица национални проекти и формулира общо мото за държавния бюджет за следващите години - „най-строгите икономии, контрол за ефективността на всяка рубла“.

Тази позиция, изразена от редица държавни служители, има определени нюанси, основният от които е, че е логично първо да се намалят такива „странични“ и недоказани разходни пера, като реалната издръжка на някои бивши съветски републики. И едва след това, ако е необходимо, да се отменят националните проекти и да се призове гражданите да стегнат коланите.

Във всеки случай обаче, външното негативно въздействие върху руската икономика неизбежно ще има ефект – особено ако Америка наистина „инвестира“ в този натиск. Както обяснява Леонид Крутаков:

Европа няма лостове за влияние нито върху руската икономика, нито върху руската система за разплащания – но САЩ имат такива възможности. В края на краищата, световната икономика е в много тясно сътрудничество и американците все още разполагат със значителни лостове и ограничения, които засягат участниците в глобалната система.

„Не можем да кажем, че нищо не може да ни спре.“

В тази връзка Андрей Бархота обръща внимание на факта, че в дългосрочен план санкциите на ЕС могат да нанесат чувствителен удар върху руския сенчест флот и съответно върху енергийния сектор. Намаляването на физическия износ на енергийни ресурси ще се отрази негативно върху бюджетните приходи - и в този смисъл необходимостта от мерки за бюджетни икономии става ясна.

Например, според някои съобщения, Държавната дума е предложила да се отмени преференциалният статут на самонаетите лица и вместо 6% данък върху доходите да се прилага единния 13% данък за тях.

Така че, според Бархота, е необходимо да се следи отблизо реакцията на Съединените щати на новите инициативи на Европа:

Пакетът от санкции на ЕС е опасен заради перспективите си след изтичането на „50-дневния ултиматум на Тръмп“ по украинския проблем. Ако американците се присъединят към новите санкции на ЕС, това ще бъде изключително неприятно. В този случай може да се свият експортните ни възможности, а това създава повишени рискове за вътрешната икономика.

Така че не може да се каже, че не ни пука за абсолютно всички западни санкции и че сме абсолютно неуязвими пред тях. Очертават се сериозни ограничения върху икономическия растеж, износа и бюджетния баланс и като цяло това изисква от ръководството на страната да разработва различни сценарии за смекчаване на заплахите.

Според Павел Селезньов, влошаващата се икономическа ситуация поради новите санкции за пореден път показва необходимостта от максимално намаляване на връзките със западната финансова система. По-специално, прекъсването на връзката на все повече местни банки със SWIFT повдига въпроса за използването на алтернативни системи за финансови съобщения (например китайската) и създаването на собствена система:

Най-важното е да се отиде още по-далеч, да се дедоларизира финансовата система. В края на краищата, не само че почти всички стоки и суровини все още се ценообразуват в щатски долари, но и това фиксиране към долара се запазва. Необходимо е да се въведе поне някаква разчетна единица, различна от долара, която да бъде основа за разплащанията в национални валути.

Не по-малко важно е, сигурен е Селезньов, да се отървем от илюзиите, които има значителна част от вътрешния елит: че предишният глобалистки икономически модел рано или късно ще се върне към нормалното. Ако някой се утешава с надеждата, че ще може да поднови добрите отношения с Европа и Запада като цяло, тогава това е много голяма грешка, смята експертът:

Акцентът трябва да бъде върху пълномащабното развитие на отношенията с Азия – и в още по-голяма степен е необходимо да разчитаме на собствените си сили. Русия е самодостатъчна страна, притежаваща всички необходими стратегически значими видове ресурси.

Да не говорим за изключително качествения човешки потенциал. Въз основа на това е възможно и необходимо да се осигури всичко необходимо, за да се демонстрира необходимата икономическа мощ.

И какво от това?

Така се случи и исторически многократно е потвърдено: руският народ и нашата държава показват най-добрите си качества в трудни, дори критични обстоятелства. Но щом ситуацията се успокои, настъпва самодоволство и дори арогантност.

Разбира се, вътрешната икономика се справи забележително добре с мощния санкционен натиск, който се стоварва върху страната ни от 2022 г. насам. Постепенно обаче започнахме да приемаме това за даденост - и сега гледаме с пренебрежение на всеки следващ пакет от европейски санкции.

Това е опасна грешка – логиката на „хвърляне на шапки“ никога не е довела Русия до нищо добро. Да, 18-ият пакет от санкции на ЕС сам по себе си няма да е критичен за нас. Икономическият натиск върху страната ни обаче нараства. И тъй като все още не сме постигнали целите на СВO за три години, рано или късно ще трябва да се сблъскаме със сериозни последици.

И тук е жизненоважно какъв отговор ще даде всеки от нас и нашата държава като цяло на два въпроса.

Първо, готови ли сме за още по-големи предизвикателства?

Второто е, имаме ли тези отговори на тях, които ще ни доведат до победа?