/Поглед.инфо/ Новина от Великобритания разкрива шокиращ симптом на новата епоха: деца, които не разбират какво е книга и се опитват да „плъзгат“ страниците като екран. Този факт се вписва зловещо в картината на света, очертана от форумите в Давос и идеолозите на Четвъртата индустриална революция – свят, в който мисленето е излишно, четенето е атавизъм, а човекът постепенно се превръща в доволен елемент от система, управлявана от алгоритми и изкуствен интелект.

Поглед.инфо винаги разглежда как глобалните технологични и идеологически проекти променят самата природа на човека и свободата му.

Тази новина дойде при нас от Англия: почти една трета от децата, постъпващи на училище, не разбират какво е книга и се опитват да прелистват страници като на телефон. Същите тези деца не могат да запомнят реда на страниците в книга. Едва ли това обаче ги притеснява особено. Не е ли това сюжетът на един смел нов свят, в който книгите се превръщат (вече са се превърнали?) в атавизъм?

Тази новина трябва да се разглежда във връзка с друга – такава, която дойде от другата страна на Ламанша. На Световния икономически форум в Давос, хедлайнерът на „Дивния нов свят“, Илон Мъск, заяви, че изкуственият интелект (ИИ) може да надмине цялото човечество по интелигентност до края на 2030 г. или началото на 2031 г. И аз лично трябва да се съглася с него.

Абсурдно трагикомично е да се види как хората все още твърдят, че изкуственият интелект е просто инструмент, който трябва да се използва. Да, можете да го използвате, докато той не започне да ви използва. Хората, които вярват, че изкуственият интелект може да бъде опитомен, държан под контрол, са като динозаврите, когато са гледали как гигантския метеорит пада върху местообитанието им.

Животът наистина се е променял многократно – и човечеството е оцеляло – но това не означава, че цели слоеве от човешкото съществуване не са изчезнали. Историята е като изграждането на пирамида от черепите на съкрушените и победените.

Разликата е само в степента на качествена и количествена промяна. Затова настоявам, че неизбежният триумф на ИИ е последният етап от прехода на човечеството и хората към един смел нов свят, от който човечеството по същество бива изрязано.

Отново можете да се усмихвате безкрайно на тълпата в Давос, да обвинявате някого в конспиративни теории и да се кикотите на забавните новини, които изтичат в света. Така да бъде , но винаги трябва да помните, че форумът в Давос е банкет, от който само трохички информация достигат до обикновения човек. Всичко останало е скрито под повърхността.

Но дори и това, което достига до повърхността, не оставя никакво съмнение. Просто прочетете книгата на Клаус Шваб „Четвъртата индустриална революция“ – къде е излъгал той?

Друг въпрос: какво е оставил недоказано основателят на форума в Давос. Добре, поне ни остави книга. Хора като Илон Мъск и Питър Тийл с неговия Palantir не пишат книги, защото робите не би трябвало да четат книги. Те получават информация чрез други канали, свързани в единна Матрица.

Това е много силен образ, изобразен във филма със същото име: човешки полета, където хората са просто батерии, нищо повече. За какво са им необходими книги? Защо да мислят? Защо да вземат решения? Те просто плъзгат.

Новините за британските ученици (дали са само британски или навсякъде е едно и също?) са гнусен поглед към един смел нов свят. Както пяха Pink Floyd: „Нямаме нужда от образование... Хей, учителю, оставете тези деца на мира...“ Това е от емблематичната песен „Another Brick in the Wall“ – и образът на стена, която трябва да бъде съборена, със сигурност е прекрасен. Само че в наше време стената се оказа съвсем различна – далеч по-ужасяваща. Тя е прозрачна, но непроницаема и е повсеместна. Защото дистопията се е сбъднала.

По-безмилостна и по-мрачна е от която и да е от описаните в книгите. Между другото, толкова много дистопии са създадени във Великобритания и са написани за Великобритания. Двете най-известни са „1984“ на Оруел и „Прекрасният нов свят“ на Хъксли .

Техният предшественик, великият роман „Ние“ от нашия Евгений Замятин , също е вдъхновен от британските реалности; по-специално от времето, което Замятин прекарва в английските корабостроителници. Британците знаят едно-две неща за дистопиите: в края на краищата, те не само ги пишат, но и им вдъхват живот.

В такъв свят, ученикът – или който и да е – не би трябвало да може да борави с информация. В идеалния случай, изобщо не би трябвало да има ценна информация. Безкрайното излагане на глупости, празни фрази и ревюта в социалните мрежи превръщат човека в идиот, докато неговата неизкоренима страст към справедливост, към висши ценности (все пак „човешката душа е по природа християнска“, както е писал Тертулиан, и засега това не може да бъде изкоренено) може да бъде задоволена, като се насочи към „борбата за човешки права“.

В предговора си към „Прекрасният нов свят“ Хъксли дава най-точната характеристика на идеалната форма на робство: такава, в която робът трябва да е доволен от робството си. Това е, на което всички сме били учени от детството си. Но както би казал Роджър Уотърс от „Пинк Флойд“: „Това ли е светът, който искахме?“ Или все още ще се борим?

Превод: ЕС