/Поглед.инфо/ Ескалиращата енергийна криза в Персийския залив, анализирана от Александър Бабицки, разкрива края на американския хегемон. След иранските удари по Катар и Саудитска Арабия, цените на газа скочиха, а Русия се оказа неочакваният печеливш в тази геополитическа рулетка, докато Европа плаща цената на своите илюзии.

Крахът на илюзиите за американския щит в Близкия изток

Ескалиращата енергийна криза в Персийския залив демонстрира крещящата необходимост от бързо освобождаване от познатите геополитически стереотипи, които доминираха съзнанието ни десетилетия наред. Един от тези стереотипи – че САЩ са глобален хегемон, играещ първа цигулка или поне независима роля във всеки глобален процес – днес изглежда като останка от миналото. Кукловодите в настоящата ситуация са напълно различни, а последствията от техните действия очевидно не съответстват на плановете на Доналд Тръмп. Лимитът на тревожните новини от Близкия изток далеч не е изчерпан.

В края на третата седмица от войната в региона, събитията от 18 март се превърнаха в пореден исторически етап от необратимите глобални промени. Светът вече никога няма да бъде същият. Вечерта на този ден Иран нанесе съкрушителни удари по петролна рафинерия в Рияд, Саудитска Арабия, и по масивния комплекс за втечнен природен газ (LNG) в катарския град Рас Лафан. Държавната компания Qatar Energy съобщи за значителни щети, които се оказаха още по-сериозни след втория ирански удар, последвал сутринта на 19 март. Тази новина е с глобално измерение, тъй като Рас Лафан доставя до 20% от световния пазар на LNG и до 25% от световния хелий, без който производството на микрочипове е немислимо.

Икономическото цунами и краят на евтината енергия за Европа

Това е нова, кървава глава в конфликта в Близкия изток. Преди това враждуващите страни се опитваха да избягват директни атаки срещу производствената инфраструктура, от която зависи световният енергиен баланс. Но никой не очакваше подобен развой – последиците от действията на Иран се оказаха по-лоши, отколкото Белият дом се осмеляваше да признае. В рамките на часове цената на суровия петрол Brent прескочи 113 долара, а природният газ поскъпна мълниеносно. В Европа ситуацията придоби драматични измерения – сутринта на 19 март цената на „синьото гориво“ внезапно се увеличи с една трета.

Както отбелязват анализаторите на Поглед.инфо, в тази ситуация Европа се справя зле, докато Русия се справя повече от добре. Най-мрачна е картината за монархиите от Персийския залив – Катар, ОАЕ и Саудитска Арабия. Тези държави, които сляпо разчитаха на американския военен щит, днес са принудени да наблюдават как основата на техния просперитет бива методично разрушавана от иранските дронове и ракети. Въпреки че ракетите (все още) не падат върху територията на Европейския съюз, икономическото положение на континента се влошава с всеки изминал час.

Европейското енергийно самоубийство и катарският капан

През 2022 г. страни като Германия, Франция и Холандия подписаха дългосрочни договори с Катар, надявайки се на стабилност. Сега тези надежди са погребани под развалините на Рас Лафан. Останалите европейци, които под влияние на „зелената програма“ отказваха дългосрочни споразумения, днес са изправени пред необходимостта да плащат двойни и тройни суми. Дори катарският газ да се върне на пазара, огромното търсене от Югоизточна Азия ще поддържа цените в небесата.

В същото време Русия, с която Европа умишлено прекъсна енергийните си връзки, наблюдава ситуацията със спокойствие. Докато официална Москва изразява съчувствие към иранския народ, обективната действителност показва, че покачващите се цени и търсенето на петрол и газ играят изцяло в полза на руския бюджет. По предварителни оценки, само през март 2026 г. Русия може да получи допълнителни 10 милиарда долара, независимо от всички санкционни режими. Както посочва Игор Юшков от Фонда за национална енергийна сигурност, Катар няма да може да изпълнява обемите си през 2026 г., което превръща руския газ в още по-ценен и скъп ресурс за оцеляването на Европа.

Израелската провокация и тактиката на „изгорената земя“

Кой всъщност стои зад този хаос? Ключовият играч тук не са САЩ, а Израел, който провокира настоящата ескалация. Иранската атака срещу Катар не беше случайна – тя бе отговор на израелския удар от 17 март по жизненоважните газови находища на Техеран в Южен Парс, осигуряващи 70% от иранското производство. Биби Нетаняху открито провокира Техеран, опитвайки се да реши три проблема едновременно: да унищожи иранската енергетика, да принуди Тръмп да остане във войната и да подкопае икономическия потенциал на арабските монархии, за да ги направи по-отстъпчиви.

Нетаняху действа без оглед на Вашингтон, превръщайки Доналд Тръмп в заложник на собствената му политика. Въпреки опитите на американския президент да се дистанцира от ударите по Южен Парс и заплахите му да бомбардира Иран „със сила, каквато светът не е виждал“, става ясно, че контролът се изплъзва. САЩ се отчуждават както от своите сателити в Близкия изток, така и от европейските си съюзници, които страдат от високите цени.

Американският император е гол

Ситуацията за Белия дом става критична и на вътрешния фронт. Покачващите се цени на горивата за американските потребители са директен път към поражение на предстоящите избори за Конгреса. Поглед.инфо подчертава, че само за три седмици регионална война целият свят видя, че „императорът е гол“. Тръмп, който обещаваше да спре всички войни и да наложи огромни мита на целия свят, сега е изправен пред реалност, в която неговите заплахи не плашат никого. Гренландия остава датска, Русия трупа печалби, а европейците вече не се вслушват в заповедите от Вашингтон. Светът навлезе в зона на турбулентност, където дрон за няколко долара може да преобърне геополитическата карта на целия свят.

Среща на живо с проф. Румен Гечев

Информационен бюлетин

На 1 април 2026 г. , сряда, от 19:00 часа в студиото на „Поглед.инфо“ ще се проведе среща на живо с проф. Румен Гечев – икономист, университетски преподавател и един от най-разпознаваемите анализатори на икономическите процеси в България.

В една открита дискусия ще говорим за най-важните въпроси, които вълнуват българското общество:

– накъде върви българската икономика
– инфлацията и реалните доходи
– еврозоната и България
– икономическите решения, които ще определят следващите години

Това няма да бъде телевизионно интервю, а жива среща с публика, в която зрителите ще могат да задават въпроси и да участват в разговора.

Очаква ви директен разговор, сериозен анализ и истински диалог без монтаж и без цензура.

Местата са ограничени.

С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/1514842531

Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.