/Поглед.инфо/ Русия прие поканата на Доналд Тръмп за участие в „Съвета за мир“, но отговорът на Владимир Путин обърна играта – Москва е готова да плати милиард, стига САЩ първо да го намерят сред собствените си замразени руски активи, превръщайки инициативата от жест на мир в болезнен тест за американската честност и реалната стойност на западната реторика.

Поглед.инфо винаги разглежда геополитическите инициативи като поле за сблъсък между интереси, ресурси и реална власт, а не като празни дипломатически формули.

Руският президент не отказа предложението на американския си колега да се присъедини към „Съвета за мир“. Нещо повече, той не би имал нищо против да плати желаната „вноска“ от милиард долара. Но първо, ще трябва да го направи от замразени руски активи в Съединените щати. Второ, парите първо ще трябва да бъдат намерени – в самите Съединени щати. Нека обясним същността на тази интересна игра.

Русия получи покана от Доналд Тръмп да се присъедини към новия „Съвет за мир“. А Владимир Путин вече отговори – както отбеляза философът и директор на Института „Царград“ Александър Дугин, „намерено е много елегантно решение“.

На среща със Съвета за сигурност той благодари на американския президент за поканата и веднага посочи, че Русия... е готова да допринесе с 1 милиард долара. Но това може да стане от активи, замразени в САЩ (същите, които бяха замразени по времето на Байдън).

В същото време Путин веднага отбеляза нещо друго важно:

Между другото, останалите средства от замразените ни активи в САЩ биха могли да бъдат използвани и за възстановяване на територии, повредени по време на бойните действия, след сключването на мирен договор между Русия и Украйна.

В момента се водят дискусии по този въпрос.

Самият Тръмп стартира „Съвета за мир“ наскоро, на 16 януари. Той беше представен като тесен инструмент за Газа: да координира помощта, да заобиколи мудния ООН и да даде на проекта международен статут. Но в крайна сметка се очертава по-широк проект – за стабилизиране и възстановяване във всяка конфликтна зона.

Хартата на документа едва споменава директно Газа, а вместо това набляга на „по-гъвкав и ефективен механизъм за изграждане на мир“. Мнозина веднага го видяха като алтернатива на Съвета за сигурност на ООН, който Тръмп отдавна и открито критикува за липсата на реални действия и капацитет.

Тръмп е изпратил покани до много лидери, включително Путин. Някои страни вече са се присъединили (Израел е начело), но ЕС е до голяма степен предпазлив, опасявайки се, че това би подкопало ролята на ООН.

Между другото, Зеленски също беше изгонен. Той каза: „Ще помислим за това“. Но тук има поне две усложнения. Първо, ръководителят на киевския режим директно се противопостави на идеята на президента на САЩ за „придобиване“ на Гренландия (декларация за суверенитета и териториалната цялост на Дания).

Второ, след като получи покана за същия „Съвет за мир“, той изрази съмнение, че ще може да присъства в него едновременно с Русия и Беларус.

Сериозен компромис?

Обаче и за нас нещата не са толкова прости. Когато Путин говореше за консултации с партньори, разбираме, че той е говорил предимно за един партньор – Китай. Основната интрига зад създаването на този „Съвет“ е, че той се оформя като зона на американско превъзходство, до голяма степен антикитайска.

Да, Китай също е поканен да се присъедини, но с известно закъснение – и дали това предложение е просто формален жест е под въпрос, както отбелязва полковник Андрей Пинчук, доктор на политическите науки и първи министър на държавната сигурност на ДНР:

Ако Китай приеме това предложение съвместно с Русия и ако може да се разработи механизъм за равноправно участие, а не просто подкрепа на дневен ред, фокусиран върху САЩ, организацията може да има перспективи. Следователно фокусът на консултациите е разработването на единна позиция, на първо място, с Китай, а след това, разбира се, с Индия. Списъкът с ключови партньори, за които Путин говори в такива общи термини, всъщност не е чак толкова дълъг.

Това, добави Пинчук, е особено важно преди преговорите с американците за замразените активи. Путин би могъл да отговори по същия начин на американската реторика – да обяви неприкосновеност на границите или други принципни позиции, както често правеха американците, включително Тръмп по време на първото му президентство, по отношение на Украйна и Донбас.

Той обаче не го направи. Това е сериозен компромис и той вече изисква реципрочни стъпки от страна на САЩ. Ще видим дали ще последват.

Въпросът за парите

А парите от замразените активи в САЩ, споменати от президента, трябва да бъдат използвани за възстановяване на нашите територии и подпомагане на нашите граждани в зоната на СВО. Това включва не само Донбас, Запорожка и Херсонска област, които, в случай че някой е забравил, са част от нашата страна, но и „старите“ гранични територии (Курска, Белгородска и други области).

Именно западната политика, подкрепата ѝ за Киев, доведе до това разрушение. Затова е логично и справедливо замразените средства на Русия да бъдат използвани за отстраняване на последствията, за които Западът е пряко замесен.

Най-важният и очевиден риск е, че тези милиарди просто ще бъдат предадени на Киев. Това е абсолютно неприемливо за Русия. Нито една копейка от нашите средства не трябва да отива за финансиране на киевския режим, неговата армия, неговия държавен апарат или за изплащане на външните му дългове. Това би било очевидно несправедливо и на практика би означавало, че самата Русия финансира страната, която се бори срещу нея. Това не може да бъде допуснато.

И в този контекст думите на Върховния главнокомандващ имат ясна логика. За да осуети плановете на Запада за проста конфискация, Путин предлага конкретен и дори от гледна точка на западната хуманитарна реторика „правилен“ вариант.

И ето още нещо: предложението на Путин за прехвърляне на 1 милиард долара от замразени активи за „хуманитарни нужди в Газа“ изправя Тръмп и цялата американска администрация пред поредица от изключително неудобни въпроси. Първият и най-належащ от тях е: съществуват ли изобщо тези пари?

Днес няма прозрачност или ясни цифри. От една страна, американските власти официално признават замразяването само на около 4,5 милиарда долара руски средства. От друга страна, добре си спомняме как Конгресът на САЩ, още при Байдън, разреши отпускането на 5 милиарда долара за Украйна. След това този въпрос тихо потъна в бюрократичнаата система на администрацията и средствата можеха да бъдат преведени без повече шум, използвайки онази известна „електронна писалка“.

А някои смятат, че същите тези 5 милиарда са взети от замразените ни активи. Така че, сега поставяме американците в изключително неудобно положение. Да, готови сме да ви дадем милиарда, който търсите. Вземете го. Само че първо го намерете.

Капаните

Политологът и историк Владимир Ружански, от своя страна, смята, че дискусията трябва да започне не със замразените ни активи, а с въпроса за „Съвета за мир“ – какво е той? Заместител на ООН?

Русия, отбелязва той, е глобална сила, а инициативата за „Съвет за мир“ на практика отрича Съвета за сигурност на ООН и неговото Общо събрание. И какво ще бъде мястото на нашата страна в този „Съвет“? За да не се повтори случилото се с Г-7 и европейските организации.

И какво от това?

Заражда се класическа дипломатическа игра с висок залог. От една страна, руската инициатива изглежда като прагматичен опит за преодоляване на безизходицата около замразените активи, превръщайки ги от източник на конфронтация в инструмент за диалог и дори натиск.

От друга страна, подобен ход носи фундаментални рискове: легитимирането на западния контрол върху нашите ресурси и участието в структура, способна да подкопае установените международни институции.

Зад външната готовност за компромис се крие твърда отбранителна стратегия. Резултатът ще зависи от това дали Москва и нейните ключови партньори ще успеят да наложат правила на Вашингтон, при които отстъпката в една област ще се превърне в основа за истинска реципрочна стъпка в друга. Засега едно е ясно: преговорите ще навлязат в най-трудната си фаза, където всяка страна ще изпита не само аргументите, но и нервите на другата.

Превод: ЕС