/Поглед.инфо/ В отговор на дивия демарш на Константинополския патриарх, който „неочаквано” назначи свои екзарси в Украйна, нашият роден синод издаде меморандум, в който митрополитът на Киев и на цяла Украйна Онуфрий е назован единствен каноничен глава на Православната църква в Украйна. „Московската патриаршия е принудена да преустанови молитвеното споменаване на Константинополския патриарх Вартоломей на богослуженията и с дълбоко съжаление прекратява съвместната служба с йерарсите на Константинополската патриаршия, а също така да прекъсне участието на Руската православна църква в епископските събрания и във всички останали структури, в които председателстват или съпредседателстват представители на Константинополската патриаршия”.

Какво може да се каже за това? Отговорът е доста мек, съвършено несиметричен на възникналата заплаха. Това е опит за отбрана, а не изобщо акция от настъпателен характер.А нали за това, което си позволи по наш адрес Константинопол, трябва да бием и да бием силно.

Уви, нашата църковна върхушка не е способна да даде категоричен отговор и за това има няколко причини.

Представителите на църковната власт са пропити от общата политическа култура на светската власт. Църковната политика, както и светската се градят в много случаи на принципа: „Почакайте, може само да се разсее”. „Чакащите” са се окопали не само в правителството, в Съвета на Федерацията или в Думата. Пълно е с тях и в синода. Този феномен на съзнанието е свързан със страстното нежелание да се види очевидното: трудните времена са настъпили сериозно и задълго.Танците са приключили, но музиката все още звучи на някои в главите. А между другото ние имаме с какво да ударим по патриарха от квартал „Фенер” – по Константинополския папа. Цялата тази история със „съвременното вселенско православие” е историята на отпадането от каноническата църква. Константинополската патриаршия е клуб на еретици, което лесно се доказва чрез материалите от т.нар. Критски събор. Но преди да разобличава, Московската патриаршия трябва сама да се очисти от всякакви подобрения. Изказаните гласно симпатии на митрополит Иларион по адрес на латинството, прегръдките с Папата, участието на Московския патриарх в световния съвет на църквите и екуменическото движение – трябва да се сложи край на всичко това! Нашите екзарси от началото на 60-те години на ХХ са затънали във „външни сношения”. Тези сношения са неприятни и непонятни на дребното свещеничество и на мнозинството миряни. Защо нашата църква участва в тази дяволска „международка”? В съветско време това се обясняваше с нуждата от „борбата за мир по целия свят”. Сега тези обяснения, меко казано, са неубедителни, но аз знам, че за мнозина църковни големци скъсването на сношенията е да стъпят на гърлото на собствената си песен. От тук и идва позицията „да почакаме още!”.

Макар и днешната ситуация да се преценя лесно. И работата изобщо не е в Майдана. Всичко стана ясно още през 1991 г. Разпадането на единната страна ще доведе до разкол в Руската църква. Но мнозина църковни дейци тогава се радваха от гибелта на СССР и дори я способстваха.

Второто лице в йерархията на Московската патриаршия митрополит Иларион (Алфеев) бе награден с литовския медал „За мъжество и саможертва”. Дадоха му този медал за подкрепа на фашисткото движение „Саудис” по време на януарските събития от 1991 г. във Вилнюс. Младият йеромонах Иларион заплашваше с църковно проклятие руските войници, ако изпълнят заповедта на командирите си.

Може да се каже, че е бил млад и зелен, че не е знаел какво право! Но това е същия Иларион, който вече епископ през 2009 г. заяви пред списание „Експерт”: „Смятам, че Сталин е бил чудовище… Той осъществи геноцид срещу народа на своята страна и носи лична отговорност за смъртта на милиони невинни хора. В този план Сталин е напълно съпоставим с Хитлер”.

Странна е работата, че същата 2009 г. Парламентарната Асамблея на ОССЕ прие резолюцията „Обединение на разделена Европа”, в която бе поставен знак на равенство между сталинизма и нацизма. „Международката” разбива!

Що се касае до Сталин, неголяма справка: „Преди 70 години, през 1948 г. Руската православна църква празнува 500 години от своята автокефалия. В столицата на Съветския съюз под портрета на генералисимуса се събира Всеправославно съвещание. В Москва пристигнаха делегации от всички Поместни православни църкви.

Съвещанието изказа рязко негативно отношение към екуменическото движение, сметнало за невъзможно за православните да участват в Световния съвет на църквите, към политиката на Ватикана, осъждайки Рим за подривни действия по отношение към православието и окончателно реши календарния въпрос в полза на Юлианския календар, запазвайки Александрийската пасхалия.

Така че на чия страна сте, владика Иларион? С кой сте господарю на културата.

Дойде мига, когато на официално и на вътрешноцърковно равнище трябва да се признае, че ситуацията в Украйна е свързана с разпада на Съветския съюз. Неприемането на СССР означава и неприемане на съветското единно пространство. Предавайки Съветския съюз, църковната върхушка настъпи същия ръжен, който и през 1917 г., предавайки царя И днес в отговор получава същите настроения, които заплашват да разрушат самата църква като упора на нашето духовно единение. За да се запази единството на православието, йерарсите трябва да се откажат от отричането на постиженията на съветския период, да се отрекат от подривния антисъветизъм и от тесния регионализъм! Именно сега трябва да се върнем към идеята за единната могъща държава, към концепцията „Москва е Трети Рим”. Иначе ще се повтори неизмиващия се позор от федруари 1917 г. „…Доверете се на временното правителство. Светият синод усърдно моли Всемогъщия господ да благослови труда и начинанията на Временното руско правителсто”.

Нека не се повтаря.

Превод: Поглед.инфо