/Поглед.инфо/ „Апаратът е кацал според заложената програма. Тя, за разлика от човека, не реагира на необичайни ситуации, които биха могли да възникнат при движение”, заяви астрономът Владислав Шевченко. Той посочи възможните причини за катастрофата на израелския космически кораб „Берешит” при кацане на Луната и обясни защо страните са толкова нетърпеливи да отидат там.

Причината за катастрофата на израелския космически кораб „Берешит” е провал в автоматичната програма, не изключва ръководителят на изследователския отдел за Луната и планетите на Астрономическия институт „Штернберг” към МГУ Владислав Шевченко.

Израелски космически кораб (стартиран през февруари от космическия център на САЩ в Кейп Канаверал) се разби в опит за приземяване на лунната повърхност. По време на кацане израелската безпилотна станция е изпитала неизправност в главния двигател, след което е загубила контакт с центъра за управление на полета. Ако бе успял, Израел щеше да стане четвъртата страна, която да достигне повърхността на спътника на Земята, след СССР, САЩ и Китай.

„Апаратът е кацал според заложената програма. Тя, за разлика от човека, не реагира на необичайни ситуации, които биха могли да възникнат при движение”, заяви Шевченко, добавяйки, че гравитационни данни от мястото на катастрофата на космическия кораб ще помогнат да се установят причините за инцидента.

Експертът припомни, че някога съветската автоматична междупланетна станция „Луна-15” се разбива по подобен сценарий. Ако първоначално правителствената комисия за разследване на причините за катастрофата е стигнала до заключението, че определено „пързаляне“ е попречило на кацането, то по-късно е установено, че в зоната за кацане има гравитационни аномалии. В същото време станция „Луна-16”, която се приземява наблизо, успешно завършва мисията – разтоварена е и взема проби от земята.

Експертът смята, че основната характеристика на „Берешит” е, че проектът е реализиран от частна фирма, а не от държавата. В историята на лунните изследвания това се случва за първи път. Така Израел се превърна в седмата страна със способност да изстрелва космически кораби на окололунна орбита.

Що се отнася до желанието на различните страни да стигнат до Луната, то е продиктувано от няколко фактора. Първо, това са научните задачи. Например, желанието за решаване на основните проблеми, които засягат въпроса за образуването на Луната. Освен това на Луната може да има извънзвездна субстанция, която е там поради астероидите. „Веществото от други звезди може да бъде взето и докарано до земята”, обяснява Шевченко.

На второ място, изследването на Луната може да реши проблема с недостига на редки земни ресурси, запаси на някои метали и материали на Земята приключват. Например, един от тези елементи е индият, който доскоро беше използван при производството на сензорни екрани. Според експерта, миналата година производителите на електроника е трябвало да търсят замяна на индия.

„Това, което се случи със сензорните екрани, може да се случи отново. Имало е случаи, когато ракетната технология се е проваляла поради лошото спояване ... Вместо скъпа платина, друг материал е използван и се получава лош шев ... Запасите в земната кора достигат края си. Ето защо учените обърнаха своите погледи около Земята. Появиха се частни фирми, които поставиха задачата да извличат ресурси от космоса”, заяви Шевченко.

Сред тези компании американската Moon Express е особено забележителна. Тя е насочена към търговското развитие на минералните ресурси на Луната. Там могат да се образуват изкопаеми поради падащите астероиди. Например, платинен астероид може да струва трилион долара. Moon Express за първи път получи официално разрешение от НАСА за космически експерименти.

„В близко бъдеще американците подготвят мисии, които ще проучат и след това ще доставят ресурси от лунната повърхност”, заяви експертът.

Той добави, че все още има правни въпроси, които трябва да бъдат решени, тъй като в съществуващото космическо право Луната се нарича обща собственост. Следователно всяка друга страна може да претендира за минералите, добивани от американците и руснаците, и в този случай е неразумно да се изразходват огромни суми за проекта.

Превод: В.Сергеев