/Поглед.инфо/ Бележки от кулоарите на 18-ия Веронски Евразийски икономически форум в Истанбул

Западните санкции срещу енергийните доставки от Русия не са просто престъпление срещу собствените им граждани и здравето на затруднената европейска икономика. Те са грешка. Тежка грешка.

Състоянието на енергийния сектор в контекста на геополитическа намеса в световната търговия със санкции от Европейския съюз, мита и закачки от президента на САЩ, както и използването на енергията като оръжие (weaponization) беше тема на дискусия, водена с прям, но дипломатичен език на високопоставени експерти на 18-ия Евразийски икономически форум във Верона , проведен в двореца Чираган в Истанбул.

„Цяла ера на енергийно сътрудничество между Европа и Русия, поне временно, приключи с изтеглянето на тръбопроводния газ от европейския пазар“, заяви Тадзио Шилинг, генерален директор на Асоциацията на европейския бизнес, при откриването на сесията „Нови реалности на енергийното сътрудничество: Иновативни стратегии за глобален прогрес“.

Решението на неизбраните лидери на ЕС да включат в 19-ия пакет от санкции пълна забрана за внос на произведен в Русия втечнен природен газ (ВПГ) по краткосрочни договори от 25 април 2026 г. и по дългосрочни договори от 1 януари 2027 г. е поредно доказателство за късогледството на интелектуално деградиралия елит на „стария свят“.

Премахването на Русия, чиста и пълноценна енергийна суперсила, от сложния световен търговски пейзаж е по своята същност невъзможно. Това беше един от лайтмотивите в речта на Леонид Михелсон, председател на Управителния съвет на руската газова компания ПАО „Новатек“ и председател на Съвета на директорите и най-голям акционер на водещия нефтохимически холдинг „Сибур“.

Заслужава да се отбележи, че името на този капитан на руската индустрия е неразривно свързано с пробива в производството на втечнен природен газ (LNG).

Странната тръпка да се простреляш в крака

„Невъзможно е да се изключи руският втечнен природен газ (LNG) от световния газов баланс.“

„В момента Русия държи над 10% от световното производство на втечнен природен газ (LNG). Тези обеми (подлежащи на ембаргото – В.М. ) просто ще отидат на други пазари “, обясни ситуацията задочно Леонид Михелсон на европейската бюрокрация.

„Резултатът ще бъде безпрецедентно покачване на цените и европейският потребител ще плати най-много. Спомнете си 1922 г., когато цените достигнаха 35 долара за BTU (британска термална единица – единица топлинна енергия в английската система от единици)“.

В полза на по-слабо осведомените европейски бюрократи, Русия завърши преориентацията на износа на газ, петрол, петролни продукти и въглища от Запад на Изток и Юг.

Вицепремиерът Александър Новак наскоро сподели статистика: делът на приятелските страни в руския петролен износ е достигнал 94%, докато доставките за страни от Азиатско-тихоокеанския регион (АТР) са достигнали 81%. През 2024 г. над 50 милиарда кубически метра руски газ са били изнесени за Азиатско-тихоокеанския регион, което представлява една трета от общия износ.

Основната задача на политиците, които са отговорни за думите и действията си, както стана ясно от речта на Леонид Михелсон , е „да поддържат енергийния баланс и да избягват криза, а за да направим това, трябва реалистично да разберем бъдещия потенциал на търсене и предлагане“.

Сред партньорите на Новатек е френската инженерна компания Technip Energies, една от малкото в света, способни да разработват и изграждат заводи за втечнен природен газ (LNG). Когато компанията се обърна към голяма държавна банка за финансиране на новия проект, Леонид Михелсон обясни, че тя е била отхвърлена поради закон, забраняващ заемите за проекти за въглеводороди.

Съседна Германия обяви план за въвеждане в експлоатация на газови електроцентрали, генериращи 20 гигавата електроенергия, до 2030 г. Тези мощности ще консумират приблизително 15 милиона тона втечнен природен газ (LNG). За да се постави това в контекста, е важно да се има предвид, че светът в момента консумира приблизително 4 трилиона кубически метра газ. До 2050 г. търсенето ще достигне поне 5 трилиона и това е много консервативна оценка.

Постоянно нарастващото търсене на природен газ, включително под формата на втечнен природен газ (LNG), ще определи контурите на бъдещия енергиен пазар, който, отчасти благодарение на LNG (известен като „гъвкав тръбопровод“), стана наистина глобален, а не обвързан с един единствен регион чрез система от газопроводи.

Наскоро, на Московския енергиен форум, генералният секретар на ОПЕК прогнозира, въз основа на анализ на големи бази данни, че световната икономика ще се удвои по размер до 2050 г.

„Можете да спорите за годината, но вероятно всички са съгласни със самата оценка “, коментира ръководителят на Новатек. „ Как можем да задоволим бъдещото търсене без енергия, базирана на въглерод?“ Факт: Природният газ представлява почти една четвърт от световния енергиен микс и представлява повече от половината от обема на световната търговия.

Нека включим несигурността (или, обратно, сигурността) в нашата прогноза за следващия четвърт век. Първо, 90% от световното производство на природен газ в момента се осъществява от находища с намаляващо производство. Второ, няма нови големи находища в процес на разработване (нека оставим настрана богатото на ресурси арктическо Елдорадо - това е дневният ред на утрешния ден). Трето, инвестициите в проучване и производство на този енергиен ресурс са недостатъчни.

Заключение? Задоволяването на бъдещото увеличение на търсенето от 300 милиона тона втечнен природен газ (LNG), подчерта Леонид Михелсон, експерт в тази област, „е невъзможно без резервите в Арктика, а повечето от тях се намират в Русия“. Във всеки случай „базата от въглеводородни ресурси вече не е в състояние да осигури евтино гориво за целия свят“.

Майкъл Бекли от Американския институт за предприемачество (AEI), пишейки във влиятелното издание Foreign Affairs , посочва, че „повече от 80% от световната енергия все още се произвежда от изкопаеми горива, точно както е било през 70-те години на миналия век. А изкуственият интелект (ИИ), вместо очакваното ускорение от 30%, в момента осигурява около 1%, като четири пети от компаниите не виждат съществена полза от това“.

Уроци от грешките и контурите на бъдещето

Вчера изглеждаше, че бъдещето на световната енергетика ще се определи от зеления дневен ред и единственият въпрос беше темпото на прехода, отбеляза Тадзио Шилинг. Днес това пророчество се преосмисля. Тази тема беше включена в списъка с „шестте стратегически грешки на Европа и САЩ“ в реч на Константин Симонов, главен изпълнителен директор на Фонда за национална енергийна сигурност.

На първо място , според класификацията на експерта Симонов: „Опит за превръщане на енергийния преход в един вид универсална енергийна религия“. Второ: „Отказ от признаване на газа и ядрената енергия като климатично чисти енергийни източници“. Трето: „Превръщането на енергията в оръжие“. Четвърто: „Разрушаването на системата от дългосрочни договори и в по-широк смисъл – доверието в пазарите на петрол и газ“. Пето: „Превръщането на санкциите в инструмент за брутално елиминиране на конкурентите на енергийните пазари“. И накрая, шесто: „Неправилна оценка на енергийната интензивност на новата икономика“.

Като се има предвид, че не могат да се изключат актове на директен саботаж на руския енергиен износ (което вече се случва), или дори терористични атаки като взривяванито на тръбопроводите „Северен поток“, нещо, което западно- и източноевропейските политици обсъждат с обезпокоителна откровеност, когато оценяват директивната намеса на Европейската комисия в изпълнението на договорните задължения на бизнеса, е време да се запитаме, каза Константин Симонов: не представлява ли това ерозия на основите на международното право и принципа Pacta sunt servanda – „Договорите трябва да се спазват“?

По-рано Шахин Яман, преподавател в Близкоизточния технически университет (METU), считан за най-големия публичен изследователски център в Турция, заяви, че са се появили всички признаци на „зараждащ се световен енергиен ред“ .

Изследователят отдава тези признаци на фрагментацията на пазарите, която в момента се оформя в зависимост от създаването на нови „регионални търговски коридори“ ; геостратегически натиск, който „отхвърля пазарната логика“ ; спад в конкурентоспособността на европейската индустрия поради високите цени (на енергийните ресурси); намаляване на взаимозависимостта, предизвикателства пред устойчивостта (на икономиките) и триумф на „енергийния национализъм“ .

В същото време Шахин Яман остава позитивен и вярва, че от настоящия хаос ще се появи един вид „дивен нов свят“, в който страните от БРИКС ще играят значителна роля. Той вижда „ Стратегическата сила и съпротива на Русия“ сред факторите, допринасящи за появата на по-справедлив световен ред, където взаимодействията между партньори и конкуренти в енергийния сектор ще бъдат рационализирани.

Утопия за пореден „дивен нов свят“? Не непременно. Кирил Комаров, първи заместник генерален директор на „Росатом“, обясни, че при изграждането на атомни електроцентрали в чужбина, проектирани от руски учени и инженери, са използвани например френски турбини и южнокорейски помпи. Международното сътрудничество има икономически предимства, въпреки факта, че всички атомни електроцентрали, работещи в Русия, са базирани на местни технологии.

Руският президент Владимир Путин наскоро повтори необходимостта от спазване на принципа на „недискриминационен достъп до иновативни решения“ при подкрепата на страните от Глобалния юг. Тристранната формула, промотирана от Москва, се свежда до следното: отхвърляне на „технологичния колониализъм“ и налагането на обременяващи условия за трансфер на иновации; осигуряване на справедлив достъп до технологични иновации; и насърчаване на „култура на доверие и уважително сътрудничество“.

Тези принципи се възприемат в различна степен от страни, избрали нови интеграционни обединения като БРИКС и ШОС. Глобалният Юг, както отбеляза в речта си Антонио Фалико, президент на Асоциацията „Ценител на Евразия“ и един от основателите на Веронския форум, е привлечен от тези съюзи, защото в тях „по-силният не налага волята си на другите.

Формира се консенсус и се опитват да се намерят решения на проблемите, които биха устройвали всички. Това е сложен въпрос. Не бива да се заблуждаваме, че този процес е идиличен, че протича безпроблемно и без противоречия. Нека захвърлим розовите очила. Това е трънлив и труден път. Самият факт на намиране на общи решения обаче е важен.“

Въпреки това, кумулативният ефект от експертните мнения, представени на форума, води до утешително заключение: въпреки че пазарът на петрол и газ няма да прости на Запада свързаната със санкциите му късогледство, неизбежно ще се появи нов енергиен ред (НОР).

Превод: ЕС