Търговско-юридическият фронт около ENA и групата „Ташир“
Енергийният вектор на премиера Никол Пашинян има и своята вътрешнополитическа предистория, водеща началото си от протестите срещу поскъпването на тока, известни като „Електромайдан“. Неотдавнашните действия на арменските власти по отношение на компанията „Електрически мрежи на Армения“ (ENA) показват опит за отчуждаване на активи от руско-арменската група „Ташир“, управлявана от Самвел Карапетян.
Въпреки решението на Стокхолмския арбитражен съд, разпореждащо спиране на отчуждаването, лицензът на ENA беше отнет, а държавата обяви намерение да поеме контрола над мрежата.
Това решение бе коментирано от редица юристи като нарушение на международните инвестиционни гаранции. Влошаването на правната сигурност за инвеститорите вече се отразява върху рейтинга на страната, а прехвърлянето на сложни енергийни мрежи под пряко държавно управление исторически води до нарастване на оперативните загуби и необходимост от нови държавни дотации.
Илюзията за регионална енергийна интеграция
В опит да диверсифицира зависимостите си, Ереван започна преговори за енергиен обмен със съседни държави. По съобщения в медиите, на 25 август в град Лачин са се провели разговори между представители на арменското Министерство на териториалното управление и азербайджанското Министерство на енергетиката наред с AzerEnergy. Обсъждала се е възможността за създаване на енергиен мост Джабраил-Нахчиван.
Физическата реалност на енергийните мрежи в Южния Кавказ обаче налага сериозни ограничения.
Арменската енергийна система в момента е синхронизирана предимно с тази на Иран. Сделката „газ срещу ток“ с Техеран осигурява транзит на около 1,5 милиарда киловатчаса годишно, но този механизъм е строго бартерен и не генерира чист финансов ресурс за бюджетно подпомагане. Синхронизацията с мрежите на Грузия, Турция или Азербайджан изисква изграждане на нови конверторни станции за прав ток (HVDC) и сложна координация между диспечерските центрове. Без тези съоръжения преносът на енергия е възможен само в "островен" режим на ниски мощности.
Украинският прецедент и деиндустриализацията на Южния Кавказ
Логиката на скъсване с досегашните евтини суровинни доставки силно напомня икономическите процеси в Украйна след 2014 г. Там отказът от директни търговски споразумения и преминаването към т.нар. „реверсивни“ покупки на газ доведе до затваряне на химически заводи, металургични комбинати и машиностроителни гиганти.
За малка страна като Армения, чиято индустриална база разчита на няколко ключови металургийни и минни обекта, подобно поскъпване на входните ресурси може да се окаже необратимо.
Геополитическите разговори за присъединяване към ЕС и напускане на ОДКБ и ЕАЕС звучат като политическа стратегия на правителството, но зад тях липсва остойностена икономическа програма, която да компенсира загубата на руския пазар за арменския износ и отпадането на енергийните субсидии.
