/Поглед.инфо/ Става дума за един от първите резултати на опита за помирение между Русия и Турция: на състоялата се на 9 август в Санкт Петербург среща президентите Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган изразиха намерение за възможно най-бързото рестартиране на съвместния газопровод „Турски поток“.

Той има стратегическо значение и за двете страни, но беше отложен през ноември миналата година след инцидента със сваления руски Су-24. Въпреки това, след като не успя превратът от 15 юли, Западът разкритикува Ердоган за масовите чистки в страната, и сега турският президент се радва на възможността да излезе от изолацията.

Даденият проект за газопровод дойде, за да смени стартиралия през 2007 г. „Южен поток“, чрез който се предвиждаше доставката на руски газ на европейския пазар през Черно море, заобикаляйки Украйна. Той получи одобрението на руските и турските власти, но се сблъска със съпротивата на Европейския съюз. Маневрата на Русия се състоеше в това Украйна да бъде лишена от контрол над газопроводите, по-конкретно поради разгорелия се през 2006 г. конфликт около цените на газа и обвиненията в кражби на „синьо гориво“.

„Турски поток“ предвижда транзит на руски газ до европейския пазар през територията на Турция в размер на 32 млрд. куб. м. Проектът представлява интерес и за двете страни. Русия ще може по-активно да покрива европейските нужди от газ (на първо място в страните от Южна Европа), а „Газпром“ (има намерение да повиши добива до 730 млрд. куб. м.) ще получи нови дялове от пазара, по-конкретно при противопоставяне с алжирските си конкуренти.

Разположените тръби ще гарантират на Турция получаването на транзитни такси и контрол върху част от снабдяването с газ на европейския континент. Печелят и двете страни. Първата се сдобива с нови пазари, а втората може да участва в стратегическото управление на ресурси, които тя самата не произвежда.

Освен това проектът представлява конкуренция на американския шистов газ, който трябва да се доставя по море за Европа.

Транзитен център

Решението на Турция да вземе участие в регионалната енергийна игра (макар тя самата да не влиза сред страните-производители) представлява част от започнатата през 2011 г. глобална стратегия за увеличаване на броя на доставчиците и партньорите. Нейната цел се състои в това да се постигне съкращаване на разходите за енергоносители, както и енергийна независимост (сега 80% от всички нужди на Турция се покриват с руски газ), а също така заемането на ключово място в транзита на енергийни ресурси от Русия и Близкия изток за европейския (а в перспектива и северноафриканския) пазар. Иначе казано, да се възползва от географското си положение, за да привлече към себе си всички конкуриращи се пътища за снабдяване.

Тази стратегия е ориентирана основно към Черно и Каспийско море, само че обхваща и южните съседи на Турция. Анкара има намерение да развива мрежа от вървящи към Европа газопроводи от всички съседи-производители.

Увеличаване броя на регионалните проекти

През 2011 г. Турция стартира процеса на регионално сътрудничество - тя подписа споразумение за „Южен поток“ с Русия и ЕС, а също така и за трансанадолския проект ТАНАП с азербайджанската ГНКАР. Впоследствие съседни страни-производители й предложиха множество различни проекти в стремежа си да включат геостратегическите си резерви в отиващите към Европа тръбопроводи. Сред всички тези паралелни тръбопроводи най-сериозно се гледаше на два. Първият – от Катар през Саудитска Арабия и Сирия до Турция. Вторият – от Иран през Ирак и Сирия до Турция. Шансове за реализация има само на втория проект. Сирия поддържаше иранския проект, а Саудитска Арабия не се готвеше просто ей така да пусне Катар до Европа поради очевидните съображения за конкуренция.

На юг започна да се оформя конкурентен проект около израелското находище „Левиатан“ (238 млрд. куб. м.) Русия предложи да изкупи 30% от газовите резерви, за да укрепи своя пазарен дял и да не допусне появата на нов конкурент в два ключови за нея региони: Европа и Северна Африка (там вече присъстват алжирски и египетски производители).

Неопределеност с участието на европейци

Що се отнася до реализирането на „Турски поток“, Русия чрез „Газпром“(държавата притежава 50,1% от компанията) се задължи да финансира по-голяма част от тръбопровода до самите двери на Европа. На европейска територия строителството и обслужването на газопреносната мрежа трябва да бъдат осигурени от едри местни предприятия като Engie, Shell, OMV, BASF и E.ON. Такава перспектива предполага големи договори за компаниите, ако, разбира се, ЕС подкрепи проекта. След началото на украинската криза няколко страни от ЕС поискаха блокирането на „Южен поток“.

По тази причина Владимир Путин сметна за нужно да допълни заявлението на турския си колега и подчерта, че европейската част от газопровода ще се появи само в случай, че Брюксел в писмен вид му предостави приоритетен статут.

Европейците осъзнават откриващите се тук търговски и промишлени възможности. В същото време те разбират, че осъществяването на проекта може да отслаби позициите им на два фронта: в такъв случай ЕС би хвърлил Украйна в противопоставяне на Русия (аргументът за необходимостта от транзит на газ през нейната територия би отпаднал) и още по-силно би се подложила на натиск от страна на Анкара. /БГНЕС

------------

Северен Орве, в. „Монд“.

Париж / Франция