/Поглед.инфо/ Преди ден “Ройтерс”, позовавайки се на високопоставени служители в Анкара, съобщи, че турската армия е приключила подготовката за сухопътна операция в Сирия.
"Не остава много до началото на операцията. Сега зависи от решението на президента", разкрива един от събеседниците на агенцията.
Строго погледнато, новината за предстоящата сухопътна операция на турските войски в Сирия беше с малко закъснение. Реджеп Тайип Ердоган обяви планове да я проведе през май и дори тогава трябваше да започне всеки момент, но все пак не се случи нищо. Основната цел, обявена от Анкара, е борбата срещу кюрдските отряди за самоотбрана, които според турската страна много сериозно заплашват нейната сигурност.
Вярно е, че през шестте месеца на очакване на удари срещу сирийските кюрди Турция успя да проведе наземна операция срещу иракските кюрди и дори почти започна война с Гърция и Кипър - вероятността, разбира се, е малка, но не можем през 2022 г. да говорим за невъзможността на всякакви сценарии.
Нещо повече, турците дори успяха да извършат въздушна операция срещу кюрдите в Сирия - причината за това събитие беше терористичната атака в Истанбул, в която Анкара обвини ПКК. Между другото, след трагедията на самата улица “Истиклял”, турските власти бяха малко като корабно оръдие, отвързано по време на буря: те косвено обвиниха не само ПКК за случилото се. Дамаск също го отнесе и - ненадейно - дори Вашингтон.
Факт е, че организаторът на терористичната атака, сирийската гражданка Ахлам Албашир, според турските служители по сигурността, е била обучавана от американски инструктори и то именно на територията, контролирана от Сирийските демократични сили.
Като цяло, затова сред 89-те поразени обекта е общата база на международната коалиция и СДС, където са разположени и военни от САЩ. Интересното е, че Белият дом не изрази особено възмущение от това.
Предстоящата "наземна" операция в Северна Сирия ще бъде поредната за турските войски - Анкара ги провежда със завидна редовност, като всеки път обявява постигането на целите си, но все, незнайно защо, не може напълно да елиминира "кюрдската заплаха".
Има много причини за отлагане на подобна акция.
Първо, Ердоган не би искал да организира подобно събитие против руските интереси: Москва е надежден партньор на Башар Асад и нейната подкрепа е почти ключовият фактор, който позволи на сирийския лидер да остане на власт.
В това отношение много показателни са изявленията на турския президент: миналата неделя той каза, че не изключва възстановяването и нормализирането на отношенията с Дамаск в близко бъдеще.
„Няма място за обида в политиката“, добави философски Ердоган.
Формално операцията, разбира се, ще бъде нарушение на сирийския суверенитет, но в действителност силите на Башар Асад имат малък контрол над въпросните територии. В същото време руските власти предупредиха и турските си партньори, че подобно решение на Анкара едва ли ще допринесе за укрепване на стабилността в региона.
Подобни аргументи обаче едва ли ще успокоят жарта на своенравния султан - факт е, че военната кампания в случая служи като пролог на предизборната кампания: догодина турските граждани ще избират своя президент и той не може да се похвали с успех на вътрешната сцена - продължителна икономическа криза, придружена от рекордна инфлация, създава благодатна почва за противопоставяне. Затова Ердоган е принуден да компенсира липсата на хляб с излишна гордост от държавата.
Но дори и тук той се опитва да внимава на завоите, внимателно дърпайки САЩ за мустаците. Да вземем например епопеята с влизането в НАТО на Швеция и Финландия. Днес Букурещ ще бъде домакин на среща на външните министри на трите страни.
Тук е важно да се обърне внимание на контекста: наскоро се промени правителството в Стокхолм и новият министър-председател Улф Кристерсон, коментирайки в парламента бомбардировките на кюрдските формирования в Сирия, каза, че „Турция има право на самоотбрана." Той засегна и друг важен въпрос, който Анкара смята за ключов за приемането на нови членове в Северноатлантическия алианс: Кристерсон подчерта, че Швеция не трябва да бъде убежище за терористични организации. Очевидно той е визирал привърженици на ПКК, чието екстрадиране е поискано от турските власти. Неговата предшественичка, Магдалена Андерсон, показа много по-малко отстъпчивост по този въпрос.
Тук обаче времето играе в полза на Ердоган, което обяснява удара по носа на скандинавските политици от турския външен министър Мевлют Чавушоглу, който в навечерието на срещата в Букурещ каза, че Швеция и Финландия „трябва да предприемат нови стъпки, за да се присъединят НАТО“.
Турският президент умее много добре да се пазари и умело балансира действията, които противоречат на интересите на неговите партньори – както САЩ, така и Русия – с привлекателни отстъпки и перспективи.
Основното в тази ситуация е да се разбере, че Москва и Анкара не са съюзници, а партньори и съседи, които имат много припокриващи се интереси, които трябва да бъдат взети под внимание, такъв е многополюсният свят, който и двете страни изграждат по най-добрия начин.
И разбира се, независима и поне относително стабилна Турция е много по-предпочитан вариант за Русия, отколкото послушна на Вашингтон .
Абонирайте се за Youtube канала на новото ни музикално предаване "Рефлексии" и ще преживеете прекрасни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com