/Поглед.инфо/ Източното Средиземноморие е зона на геополитическа и геоикономическа конфронтация, причинена не само от териториални, исторически и културни противоречия, но и от суровинните находища.

Говорим за басейна „Левиатан“ и находищата в делтата на Нил. Най-големите са „Зохр“ (в египетската изключителна икономическа зона), „Левиатан“ (израелски ИИЗ), „Афродита“ (кипърска ИИЗ). Общият обем на газовите находища е около 10 трилиона кубически метра, приблизително пет процента от всички проучени планетни резерви. Разработването и износът на газ е мотивиращ фактор, който принуждава ключовите играчи в Източното Средиземноморие и не само да влизат в бой с чужди ръце.

Турция отдавна се стреми да стане не само основният, но и единственият маршрут за полагане на тръбопроводи за изпомпване на газ до Европа, в продължение на много години се опитва да диверсифицира доставките. За ЕС е важно да разшири списъка си с доставчици и транзитни дестинации. Турция има обратната задача - да стане монополист в прехвърлянето на гориво от посока югоизток. Следователно всички газопроводи, които не са контролирани от Анкара, са неприемливи за нея.

Какво общо има Либия с това? Пряко отношение. Проблемът е, че възгледите на Турция за конфигурацията на ИИЗ са коренно различни от версиите на други страни, предимно Гърция и Кипър. Във варианта за Анкара нейната ИИЗ се простира на площ от 145 хиляди квадратни километра и включва области, претендирани от континенталните гърци и кипърските гърци. Между другото, Анкара не е подписала или ратифицирала Конвенцията на ООН за морското право . В турско-триполитанското споразумение ИИЗ на Турция и Либия имат обща граница от 18,6 мили (35 километра), а ПНС смята за ИИЗ участъците от водната зона на юг от остров Крит, където също са открити газови залежи. Следователно, всяка страна действа въз основа на националните интереси, тъй като всяко съдебно решение, свързано с ограничаване на морските граници на поне една от тях, ще бъде игнорирано. Следователно, всичко се решава чрез политически или военни методи. Но за да не изглеждат като изгодни и да добавят тежест към претенциите за депозити и собствената им интерпретация на конфигурацията за ИИЗ, турците се нуждаят от международна подкрепа.

За Анкара е важно да поддържа ПНС в Триполи, тъй като правителството на Сарадж е признато от ООН и легитимно, следователно подписаните с него документи имат юридическа сила. И когато на турското ръководство стана ясно, че властта на ПНС може да падне, ако частите на Хафтар не бъдат спрени, беше решено да се осигури пряка военна помощ. До края на 2019 г. Анкара имаше надеждата, че правителството на Сарадж ще устои, но успехът на Хафтар я унищожи. И със знанието на Ердоган турците намекнаха на Триполи, че са готови да заемат страната на ПНС. Но за да изпълни формалностите, президентът трябва да получи парламентарно одобрение, за да изпрати войници в Либия. Той го получи и след това беше получено предварително съгласувано искане от ръководството на ПНС.

Турците отдавна му оказват косвена подкрепа чрез разузнаване, военни и турски ЧВК. Но Анкара също изпраща контролирани екстремисти от Северна Сирия в Либия. Вече съобщава за прехвърлянето в Северна Африка на бойците от "Отрядите на султан Мурад", "Сукур ал Шам", "Файлак ал Шам". Освен това, представителите на ЛНА казват, че всичко минава през Тунис, чието ръководство, очевидно, не е в състояние да контролира този процес. Благодарение на установената логистика турците са в състояние да укрепят позициите си с терористи от Сирия. Те ще станат пушечно месо, ако споразуменията, сключени на конференцията в Берлин на 19 януари, не се изпълнят на практика. И това е доста вероятно, като се има предвид нивото на контрол на бойците от двете страни. Затова има подозрение, че ситуацията в Либия ще се влоши.

Но да се върнем към основното - въздействието на енергийните ресурси върху текущата ескалация в Либия. В допълнение към споразумението, подписано през ноември между Анкара и Триполи/ПНС, в началото на 2020 г. се случи събитие, което даде допълнителен тласък на ситуацията. В Атина гръцкият премиер Кирякос Мицотакис, кипърският президент Никос Анастасиадис и израелският премиер Бенямин Нетаняху подписаха споразумение за изграждането на тръбопровода за Източното Средиземноморие (EastMed). От находището „Левиатан“ във водите на Кипър и през Гърция до Италия ще бъде положена тръба с дължина 1900 километра и капацитет от 10 милиарда кубически метра годишно.

EastMed обаче минава през ИИЗ, оспорвана от турците, проблемът се усложнява от съществуването на Турска република Северен Кипър. В Анкара, заедно със сънародниците си, смятат, че администрацията на Южен Кипър (както властите на Република Кипър се наричат в Анкара) няма право да управлява ресурсите.

Анкара разбира, че ако EastMed не бъде спрян, то нейното значение, въпреки пускането на „Турски поток“ и Южен газов коридор от трите тръбопровода – Южнокавказкия, Трансанатолийския и Трансадриатическия, който трябва също да бъде пуснат през 2020 година като безалтернативен маршрут за доставки от югоизток, ще се снижи. Но значението на Гърция ще се увеличи, тъй ЮГК заедно с EastMed ще влязат на нейната територия. Подобен ход на събитията е крайно нежелан за Анкара. Също така на турците им пречи участието в EastMed на Израел, с който Анкара също няма най-добри отношения.

Освен това, чрез препятствие на EastMed, включително с подкрепата за ПНС, турците може да се опитат да създадат възможност за газопровод от израелското поле „Левиатан“ до турския Джейхан. Вероятността обаче е малка, тъй като Тел Авив вече се е съгласил да изгради EastMed, а участието в хипотетичния проект за газопровода „Левиатан-Джейхан“ включва значителни рискове, като косвено признаване на Турска република Северен Кипър (на което Гърция и Република Кипър най-малкото ще се противопоставят) и ще стане зависим от Турция придобиване на контрол върху газопровода.

Освен това две от най-влиятелните етнически лобистки групи в САЩ, еврейската и гръцката, са на страната на проекта EastMed. Затова най-вероятно американците ще продължат активно да защитават този газопровод. Ползите от тях са ясни: EastMed ще позволи на Европа да намали зависимостта си от руския газ и няма да позволи на турците да се укрепят като монополистка транзитна страна в югоизточна посока.

Войната за европейския пазар на газ, един от най-големите и най-платежоспособни в света, влияе пряко върху военно-политическата ситуация в Източното Средиземноморие.

Подкрепата на Хафтар се дължи на факта, че Москва, очевидно, очаква да получи концесионно разработване на нефтени и газови находища в самата Либия и нейната ИИЗ. Европа потенциално трябва да стане купувач на произведени въглеводороди. С други думи, Руската федерация може или да увеличи дела си на пазара на газ и петрол в ЕС, или да компенсира евентуални загуби от намаляване на печалбата поради санкциите на Вашингтон по газопровода „Северен поток-2“. Москва обаче е в затруднено положение, тъй като „Турски поток“ се контролира от Анкара, а Кремъл подкрепя Хафтар. В резултат на това е необходимо да се комбинират интересите по такъв начин, че да се възползвате от подкрепата на Хафтар, но не и да се скара с „приятеля Реджеп“.

Превод: В. Сергеев