/Поглед.инфо/ След победата в Нагорни Карабах обединената групировка на турските и азербайджанските сили планира при подкрепата на Пакистан да “прибере” целия регион на Южен Кавказ.
Троен съюз
Маневри "Трима братя-2021" с участието на специални части от Турция, Азербайджан и Пакистан, както и азербайджанско-турските учения "Непоколебимо братство-2021", които се проведоха в Нахичеван, станаха своеобразни индикатори за нов баланс на силите и нова реалност в региона на Южен Кавказ. В контекста на тези геополитически промени, за недоволство най-малкото на Техеран, се вижда ясно активният стремеж на Турция към Каспийско море.
Така нареченият Зангесурски коридор, който Анкара и Баку вече нарекоха трансграничен - въпреки факта, че комуникацията ще минава през територията на арменския Сюник - дава на Турция директен достъп до Каспийско море, което в бъдеще ще позволи на Анкара да контролира транспортиране на казахстански петрол и туркменски газ, заобикаляйки Русия. Освен това Иран е лишен от своите транзитни предимства.
А въвеждането от Баку на пътен данък за иранските камиони по магистралата Горис-Капан е просто съучастие на Анкара в новото геополитическо прекрояване на региона. Един вид капка, която прелива чашата на търпението на Техеран.
Прави впечатление, че демонстративното незачитане на интересите на Техеран върви ръка за ръка с провеждането на тактически учения на турски и азербайджански специални части в Лачинския коридор, буквално под носа на руските миротворци. Така Анкара и Баку сякаш намекват на Москва, че определеният руско-турски тандем за разрешаване на проблемите в региона може всеки момент да се превърне във измислица и че новият блок има силата да решава териториални проблеми, без да се съобразява нито с Москва, нито с Техеран.
Техеран търси съюзници
Новите реалности принуждават Техеран да засили усилията си не само във външната политика, но и във военно отношение. Посещението на новия външен министър на Ислямската република Хосеин Амир Абдолихян е доказателство за търсенето на подкрепа от страна на Иран в лицето на Москва, която според Техеран може да загуби повече от пантюркските амбиции на Анкара, отколкото печели в краткосрочен план. В същото време Иран, който по време на войната в Карабах, където Азербайджан де факто победи Армения, беше буквално в ступор, сега демонстрира пълната си решимост, първо, да не допуска действията на протурски и проазербайджански подставени лица вътре в страната, и второ - готовност за преки бойни сблъсъци, ако ситуацията го изисква.
Неслучайно Иран нарича ученията си край границата с Азербайджан „Завоевателите на Хайбар“, намеквайки за влиянието на Тел Авив в Баку. Военното сътрудничество между Израел и Азербайджан тревожи Техеран отдавна, но сега той говори за това открито, обвинявайки Баку в сътрудничество с вековния враг. Припомняме, че град Хайбар преди битката, спечелена от общността на Медина под ръководството на самия пророк Мохамед, се смята за град на евреите, които са изгонени от там за обсадата на мюсюлмански градове. Намекът ясен ли е?
Говорейки за влиянието на Тел Авив, Техеран избира изпитана реторика, но дори от подобни послания става ясно, че като каспийска държава, Иран не желае да позволи на Турция да регулира газовитете потоци. Изхождайки от факта, че Каспийско море като вътрешно водно тяло не попада под правилата на международното морско право, тъй като няма естествен излаз на Световния океан (има косвен през Азовско море по Волго-Донския канал ), има специален статут. Казано по-просто, Турция не е и не трябва да бъде в „каспийската петорка“. Това е ключов въпрос, наистина остър за Иран.
Антиирански тандем
Документът, подписан от каспийските страни, съдържа ясна разпоредба за предотвратяване на присъствието на въоръжени сили на нерегионални страни в Каспийско море. Тълкуването е недвусмислено. Следователно Техеран не просто изразява загриженост за участието на турски и пакистански специални части в ученията при Баку. Положението е много по-сложно..
Говорителят на иранското външно министерство Саид Хатибзаде в прав текст заяви, че участието на Пакистан и Турция в маневрите "Трима братя 2021" противоречи на разпоредбите на Конвенцията за правния статут на Каспийско море, която също е ратифицирана от Русия на 1 октомври 2019 г.
Техеран има и друг повод за безпокойство: доста топлите му отношения с Исламабад, с който Иран винаги е намирал допирни точки, включително сътрудничеството в борбата срещу белуджските сепаратисти, се разпадат при новата геополитическа подредба. Изглежда, че Пакистан се опитва днес да разиграва антииранска карта. Защо? Дали защото страстните талибани могат лесно да се сблъскат с шиитите и така демаркацията на границите между Афганистан и Пакистан да отиде на заден план?
Рано или късно ситуацията ще стане ясна. И сега Иран неохотно наблюдава нарастващото военно сътрудничество между Анкара и Исламабад. Известно е, че офицери от пакистанските ВВС се обучават в Турция. През последното десетилетие 1500 пакистански офицери са усвоили турската наука да побеждават. В същото време Анкара открито признава областите Джаму и Кашмир като част от Пакистан, противопоставяйки се на Индия. От своя страна Пакистан, в ущърб на Кипър и Гърция, изразява подкрепа за политиката на Турция спрямо Северен Кипър.
Това е размяна на "любезности". Но освен думите има и дела. В момента Турция е основен доставчик на оръжие за Пакистан. Пакистанското военноморско командване подписа договор за 1,5 милиарда долара за закупуване на четири кораба от клас “Милгем” от Турция, най-голямата сделка за военен износ на Анкара.
Прехвърлянето на първия кораб е извършено на 29 септември 2019 г. На церемонията по вдигане на знамето присъстват командирът на ВМС на Пакистан адмирал Зафар Махмуд Абаси и Реджеп Тайип Ердоган. Между другото, страните си сътрудничат и в производството на дронове.
Американска полза
До известна степен сближаването между Пакистан и Турция се дължи на практически синхронното им отдалечаване от САЩ. Но ето кое е парадоксалното: войната в региона между Турция и Иран и враждебните действия между талибаните и шиитите са най-изгодни за американците. В тази ситуация САЩ убиват с един куршум два заека, отслабвайки упоритата Турция – не напразно Вашингтон въоръжава кюрдите толкова дълго! А също лишава Иран от възможността да продава петрол и газ на Китай, като косвено го принуждава да съкрати ядрената си програма: когато наоколо има война и хаос, няма време за центрофуги и обогатяване на уран.
По всичко личи, че около Иран се формира нова бойна коалиция. Командирът на специалните части на турските въоръжени сили генерал-лейтенант Омер Ертурул Ербакан потвърди това буквално с една фраза: „Връзките на братството, които съществуват между нашите страни, са изключително силни и ще продължат да се укрепват“. Срещу кого е насочен този съюз? Това не е празен въпрос за Иран. Както и за Русия.
В същото време се обръща внимание на съобщението на турската агенция “Анадолу”, че на маневрите "Трима братя-2021" са присъствали "високопоставени гости от Казахстан", който, както знаете, е член на ОДКБ. Оказва се, че Анкара буквално забива клинове в установените съюзи, претендирайки за по-активна роля и в Централна Азия.
Конкретните планове на Анкара и Баку се доказва от факта, че по време на ученията на специалните части е обърнато специално внимание на отработването на военни действия в градска среда. Като алтернатива, такива умения могат да бъдат полезни за взаимодействие със сепаратистите от Тебриз и Ардебил на територията на Иран. Етническият фактор в тези анклави също се разпалва на фона на мнимото накърняване на правата на тюркското население в Иран, което, разбира се, не отговаря на действителността, предвид привилегированото положение на азербайджанците в армията и духовенството.
Претенциите на сепаратистите обаче не се ограничават само до предполагаемото нарушаване на права. Има и спор за „правото по рождение“ на управляващите династии. Сепаратистите смятат етническата група на къзълбашиите за по-достойна за власт над цяла Персия, отколкото персийските династии. Като цяло разногласията с подкрепата на заинтересованите сили – Баку и Анкара – се проточват във вековете.
И въпреки че министърът на отбраната на Азербайджан генерал-полковник Закир Хасанов, както и ръководството на министерствата на отбраната на Турция и Пакистан твърдят, че военната дейност в региона е просто обмяна на опит, нищо не може да бъде изключено в новите геополитически реалности. Освен това, поради тяхната секретност, задачите на ученията не бяха подробно описани в пресата. И това е много лоша поличба.
Превод: В. Сергеев