По публикация на полковник Левон Арзанов. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Геополитическото прегрупиране в Южен Кавказ и цената на стратегическото партньорство
Официалната декларация на арменското ръководство, че Руската федерация вече не се разглежда като стратегически партньор в сферата на сигурността, представлява институционализиране на процеси, протичащи от години. Твърди се, че напрежението между Москва и Ереван е достигнало точка, в която двустранните споразумения от 1997 г. за приятелство, сътрудничество и взаимна помощ практически са замразени. В дипломатическите среди се коментира, че арменското правителство търси пълна подмяна на архитектурата за сигурност, залагайки на засилено присъствие на Европейския съюз и преки оръжейни доставки от държави членки на НАТО като Франция.
Възниква въпросът доколко тази стратегия отчита реалните икономически и военни зависимости на Ереван. Според експертни оценки, около 90% от доставките на природен газ за Армения се осъществяват през компанията „Газпром Армения“ на цени, значително по-ниски от пазарните европейски спот нива. Преразглеждането на тези търговски параметри би довело до мигновен скок в потребителската кошница и преки загуби за арменския бюджет, чиято промишленост разчита на евтин енергиен ресурс.
Хронология на един деструктуриран конфликт: От 2020 г. до ликвидацията на НКР
По данни от военни наблюдатели, боевете по време на 44-дневната война през есента на 2020 г. разкриха сериозни системни дефекти в командването на арменските въоръжени сили. Според публикации в чужди издания и свидетелства на участници в събитията, Ереван е взел съзнателно решение да не обявява пълна мобилизация на редовната армия за защита на Степанакерт. Твърди се също, че хиляди доброволци и опитни бойци от предишните етапи на конфликта са срещали административни и логистични пречки при опитите си да стигнат до фронтовата линия край Шуши.
Тристранното изявление от 9 ноември 2020 г., подписано от лидерите на Русия, Азербайджан и Армения, временно спря военните действия и разположи миротворчески контингент от 1960 военнослужещи. Според коментатори обаче последвалите събития от септември 2022 г. и капитулацията на непризнатата Република Нагорни Карабах (Арцах) през септември 2023 г. бяха улеснени от официалното признаване на суверенитета на Азербайджан върху целия регион от страна на Пашинян по време на срещите в Прага и Гранада под егидата на ЕС. По този начин институционалната отговорност бе прехвърлена изцяло върху международните миротворци, докато арменската държава формално оттегли претенциите си.
Не може независимо да бъде потвърдено доколко цитираните епизоди с прякото присъствие на цивилни лица и роднини на премиера в командните пунктове са имали оперативен ефект върху решенията на арменския Генерален щаб. Факт е обаче, че серия от висши офицери бяха отстранени или подложени на разследване непосредствено след подписването на примирието, което засили съмненията за вътрешнополитически саботаж на отбранителните действия.
