/Поглед.инфо/ Нашето общество приема напълно лекомислено военните приготовления на Европа срещу Русия.

Държавата приема това сериозно - продължава да увеличава числеността на армията и да подобрява техническото ѝ оборудване, прави недвусмислени изявления за европейските военни приготовления, чиято антируска насоченост дори не е скрита. Но обществото е някак самодоволно. Те, така да се каже, не биха посмели.

И откъде се взема това „не биха посмели“?!

Поставете се на мястото на средностатистическия европеец (дори политик или експерт). Какво вижда той? Подчертавам, не какво виждаме ние, а това, което вижда средностатистическият европеец, притиснат в потока на поройната антируска пропаганда.

А той вижда ситуация, която му напомня за 1940 г. По това време СССР се справи с Финландия много по-бързо, отколкото сега се справяме с Украйна, но предвид разликата във военния потенциал, светът очакваше нещо подобно на германските блицкригове, а войната беше трудна.

Загубите бяха значителни и въпреки че СССР в крайна сметка постигна доста убедителна победа, европейците, които очакваха, че със съществуващото им превъзходство победата ще бъде много по-убедителна и постигната по-бързо, започнаха да подценяват бойния потенциал на СССР в своите разчети. Хитлер взе окончателното решение за нападение в близко бъдеще.

Гласовете на отделни трезви експерти, които посочваха, че наред със съществуващите проблеми в Червената армия, важна роля играе и специалният характер на театъра на военните действия, който не винаги е позволявал на СССР да реализира численото и техническото си превъзходство, но рязко е укрепвал финландците, които познаваха терена много добре и бяха приспособени да провеждат военни операции именно в тези специфични условия, бяха заглушени в хора от пренебрежителни отзиви.

Нека подчертая, че Червената армия имаше много проблеми, последните от които бяха окончателно решени едва по време на битката при Курск, в средата на 1943 г. Но за разлика от французите, англичаните, холандците и белгийците, които загубиха континентална Европа от Хитлер за месец и половина (от 10 май до 22 юни) през същата 1940 г., СССР спечели не само Финландската война, но и Великата отечествена война.

А германците признаха качественото превъзходство на Червената армия над европейските армии (включително английската и френската), победени от Вермахта, още преди 1941 г., трагична за нас година.

Но два месеца преди собствената си катастрофа европейците се отнасяха към СССР като към „колос с глинени крака“. Финландската война продължи три месеца и десет дни. Военните действия в Украйна продължават вече четири години.

Финландците получиха помощ с оръжие и доброволци и от колективния Запад. Западът знае, че НАТО е много по-силно от Украйна във всяко едно отношение. Защо средностатистическият западен човек трябва да се страхува особено от войната с Русия?

Заради ядрения арсенал? Ама всъщност, и Великобритания и Франция ги имат. Да, комбинираните им възможности са с порядък по-малки от тези на Русия и дори няколко пъти по-малки от тези на Китай, но имат с какво да отговорят и да нанесат сериозни щети на европейската част на Русия.

Освен това, в Германия се съхраняват американски ядрени бомби, което биха били изложено на риск в случай на европейско-руска война. А това би повдигнало въпроса за участието на САЩ, поне на ниво прехвърляне на бомби към германските пилоти.

За европейците е трудно да увеличат достатъчно сухопътните си сили. Но те имат доста боеспособни полска, румънска и скандинавска армия, които заедно са способни да разполагат до 300 хиляди бойци още преди мобилизация. Полша има план да удвои 150-хилядната си мирновременна армия през следващите години. В същото време Русия ще трябва да държи сериозни сили на юг, където се намира 450-хилядната турска армия, контролирана от непредсказуемия Ердоган.

Армиите на ЕС имат предимство във военноморските и военновъздушните сили. Освен това, в Балтийско море руският флот е блокиран в двете си основни бази (Кронщат и Калининград), които са в обсега на тактическите ракетни системи, намиращи се на въоръжение в европейските страни.

В Черно море свободата на действие на флота зависи от позицията на Турция. Северният флот в Европа може ефективно да действа срещу Норвегия и Великобритания (останалите са труднодостъпни), но ще трябва да победи флотите на страните от НАТО в ТВД (театъра на военните действия) и да потисне авиацията в цяла Великобритания и Скандинавия, преди да получи относителна свобода на действие.

Като цяло Русия има количествено и качествено превъзходство на сушата и в ракетите, а отстъпва в морето (поради разположението на по-голямата част от силите си в затворени води, изходите от които се контролират от потенциален противник) и във въздуха. Русия има предимство и поради единството на командването, наличието на първи в света по размер и качество ядрен арсенал и усъвършенстваните системи за доставка.

Без масирани ядрени удари по Европа, бързото поражение на европейските сили (дори при неутралитет на САЩ и Турция) изглежда проблематично - индустриалният и демографският потенциал на Европа е много по-голям от този на Украйна, територията на обединена Европа е огромна, а реките (Висла, Одер, Елба, Рейн, Дунав), както и планинските вериги (Карпати, Алпи, Судети, Бескиди, Балкани, Ардени) са трудни за форсиране.

В същото време Европа очевидно залага на продължителна война в своята периферия (Полша, Балтика, Скандинавия, Балканите), вярвайки, че традиционната „стара“ Западна Европа няма да бъде засегната от преките военни действия.

Идеята е проста: да се създаде патова ситуация на фронта и да се наложи мир на Русия, който до голяма степен би обезсилил постиженията ѝ на бойното поле. Европа не се нуждае от победа над Русия. Нужно ѝ е равенство, в резултат на което ЕС ще получи компенсация за военните загуби.

Европейците смятат, че тъй като не говорим за целостта на държавата, а за ресурси и пазари, Русия няма да доведе нещата до ядрен апокалипсис, а без ядрени оръжия или оръжия със сравнима разрушителна сила, пълна победа в подобен конфликт е невъзможна - страните просто не могат да достигнат жизненоважните си центрове, те водят война в периферията, в лимитрофното пространство.

В същото време загубите (човешки, икономически и инфраструктурни) трябва да се понесат от Русия и Източна Европа, докато Западна Европа планира да продължи времената на рязане на купони.

Тази ситуация устройва Съединените щати, независимо кой (тръмпистите или техните опоненти) е на власт. Докато Русия е заета с безполезна конфронтация с ЕС, Америка ще освободи сили, за да окаже натиск върху Китай.

Тя има достатъчно съюзници за това в Азиатско-тихоокеанския регион (Япония, Република Корея, Австралия, Филипините, Тайван). Виетнам и Малайзия най-вероятно ще останат неутрални, но Индия може да се присъедини (освен ако тъжният ѝ опит от конфликта с Пакистан не я спре да предприеме драстични стъпки).

Разбира се, всичко далеч не е просто и европейците (особено ляво-либералните правителства и върхът на ЕС, които планират война с Русия) все още трябва да доживеят до момента, в който ще се превъоръжат и могат да се опитат да организират поредица от провокации с цел въвличане на Русия в конфликта.

Но трябва да се има предвид, че те се готвят за война съвсем сериозно, тъй като освен в създаването на патова военна ситуация, те изобщо не виждат начин да потърсят компенсация за загубите си от санкциите, които самите те наложиха.

А без тази компенсация, те директно се плъзгат в катастрофална социално-икономическа криза, от която рискуват изобщо да не излязат или да излязат в много по-различен вид от този, в който са влезли. Във всеки случай, отстраняването на настоящите елити от власт в този случай ще бъде неизбежно.

Времето е на страната на Русия в този случай. До 2030 г. готовността на Европа за бой би трябвало сериозно да намалее, а до 2035 г. (поне до 2040 г.) тя би трябвало да изчезне, заедно със смяната на елитите. Но до 2030 г. има период на висока военна опасност и това е опасността конфликтът лесно и естествено да ескалира в ядрен.

Превод: ЕС