/Поглед.инфо/ Наскоро ЕС се сблъска с поредица от кризи, които поставиха под въпрос адекватността на работата на неговото ръководство, пише старши продуцентът на CNN Люк Макги. Сред тези проблеми журналистът изтъква неефективната стратегия за ваксинация и посещението в Русия на главния дипломат на блока Хосеп Борел, което мнозина на Запад смятат за "унижение" на Брюксел.

2021 г. току-що започна, но вече разкри ограниченията, присъщи на Европейския съюз. Въпреки че за ЕС кризите не са непознато явление, през последните няколко седмици се появиха предизвикателства, които подчертават пропастта между големите амбиции на Брюксел и неговите възможности “, пише старши продуцентът на CNN Люк Макги.

Нещата са толкова лоши, каза той, че двама от висшите служители на блока са призовани да се оттеглят. В същото време пред изпълнителния орган на ЕС, Европейската комисия, се предявяват сериозни искове.

Най-належащият проблем е скандалът с ваксините срещу COVID-19. В началото на пандемията Брюксел осъзна, че бързането с ваксините може да доведе до това богатите държави-членки да складират огромни запаси от лекарства, докато бедните ще трябва да разчитат на своите благотворителни организации. Той се намеси и сключи сделки с производители на по-добри цени, отколкото отделните страни биха могли да постигнат.

Повечето държави-членки бяха доволни от тази ситуация - докато Великобритания не започна да ваксинира своите граждани по-бързо от ЕС. Европейската комисия реши да отговори на този проблем, като заплаши да установи граничен контрол върху износа на ваксини срещу COVID-19 в Ирландия, което може да доведе до подновено сектантско насилие. Държавите-членки бяха ядосани, че не бяха консултирани.

Членът на ирландското правителство Нийл Ричмънд твърди, че предложението на изпълнителния орган на ЕС за граничен контрол предизвика взрив на възмущение. „Те признаха, че тази идея е грешна, и я отмениха. Но, Боже мой, как това навреди на авторитета на комисията! ", добави той.

Всъщност председателят на комисията Урсула фон дер Лайен беше привикана в Европейския парламент с искане да обясни действията си и да подаде оставка. Тя се съгласи, че ЕС е допуснал грешки при набавянето на ваксини, като каза, че те „закъсняват с одобрението“ и са „твърде оптимистични по отношение на масовото производство“. Тя също изрази дълбоко съжаление за изразените опасения относно стабилността в Северна Ирландия.

Главоболия на фон дер Лайен добави и върховния представител на ЕС по външните работи Йозеп Борел. Той също се сблъска с призиви да напусне поста след „катастрофално посещение“ в Москва, където Брюксел беше „унижен“ на съвместна конференция между ръководителя на дипломацията на блока и руския му колега Сергей Лавров.

Борел очевидно не беше подготвен за факта, че Лавров знае как „майсторски да използва медиите“. Той използва пресконференцията, за да нарече ЕС „ненадежден партньор“, а върховният дипломат в Брюксел не каза нищо в замяна.

Трябва да се подготвяме за срещи с руските власти. Лавров получи точно това, което искаше: той критикува ЕС, предизвиква раздвижване в медиите и оказа вътрешен натиск върху Борел “, каза бившият финландски премиер Александър Стуб.

Освен това твърдението на комисията, че тя защитава демокрацията в блока, беше под въпрос. Миналата седмица съд в Будапеща потвърди решението на унгарския медиен съвет да спре излъчването на последната останала независима радиостанция в страната, каза Макги.

Според журналиста, еврокомисарят по правата на човека в ужас написа н Туитър за „поредната атака срещу демокрацията“ от страна на унгарския премиер Виктор Орбан. Въпреки че, както мнозина отбелязват, туитовете не въздействат върху „автократични лидери“.

Слабостта на комисията неизбежно води до слабост на ЕС. Но защо комисията, която на хартия е най-мощната институция в Европа, работи на случаен принцип? " - риторично пита Макги.

На теория комисията е бюрократичен орган, който трябва да се отчита пред парламента. С разрастването си обаче, той се превърна в политическа организация.

Арогантността на властите парализира. Тази комисия се държи като правителство и работи с правителствата на страните-членки, но парламентът не е в състояние да ги държи отговорни ”, казва евродепутатът Софи ин'т Велд. „Фактът, че на Борел и фон дер Лайен им се разминаха тези грешки, подкопава целия ЕС“, добавя тя.

Думата „арогантност“ често се използва в разговори за Европейската комисия. „Що се отнася до ваксините, те позволиха на собствената си реторика относно възможните действия да излязат извън контрол. Сега Брюксел може да бъде обвинен за всичко, което се обърка, дори ако въвеждането (на ваксини) се извършва от държавите-членки “, обяснява бившият комисар.

Всъщност качеството на здравните услуги варира значително в различните страни и някои се ваксинират по-бързо от други. Обвиняването на Брюксел обаче е „популярно занимание за европейските правителства, когато нещата се объркат“. Фактът, че комисията е играла толкова активна роля в европейската програма за ваксинация и традиционно се е занимавала с чудовищен пиар, прави фон дер Лайен и нейните подчинени уязвими за критика, подчертава Макги.

По много политически въпроси комисията няма реални правомощия и може да действа само в организационно качество. Според бившия служител организацията „е важно да не се поддава на гръмки изявления в области като външна политика или морално лидерство“, защото националните интереси могат да унищожат всички планове.

Лидерите на Европейската комисия също са упреквани, че са твърде близки с германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон, двама от най-влиятелните лидери в Европа. „Тя (фон дер Лайен) получи одобрение за позицията си само с девет гласа, разчитайки на евродепутатите на Орбан. Как може да бъде независима, когато става въпрос за Франция, Германия или Унгария? " - казва холандският социалдемократ в Европейския парламент Кати Пири.

Може да е грешка да се възлага цялата вина на фон дер Лайен. Но фактът, че нейната комисия наистина поддържа тесни връзки с Европейския съвет, е неприятен за онези, които вярват, че Брюксел трябва да действа независимо и в интерес на ЕС.

Начинът, по който властите работят в Съвета на ЕС, често предизвиква объркване сред външни лица. В повечето случаи решенията в него се вземат от богатите държави, обръща внимание авторът на статията.

Когато Гърция се нуждаеше от помощ, Германия беше тази, която настояваше за строги икономии. По отношение на външната политика икономическите приоритети на Германия и Франция обаче значително надхвърлят загрижеността за правата на човека при сключването на сделки с Китай “, казва политическият анализатор Даниел Келемен.

Това състояние на нещата оказва силно влияние върху външната политика на Европа. „Имате 27 държави-членки, които действат, следвайки своите национални интереси. Имате дипломати, които информират журналистите за всяко ваше изказване. И трябва да координирате външна политика, която всъщност не съществува “, коментира Стъб работата на ЕС.

Пири се съгласява: голяма част от външната ни политика на ЕС е реакция на „нещо лошо“. В същото време тя, на първо място, обвинява Берлин и Париж за тази ситуация. „В случая с Русия, Турция и Китай правим изявления, когато има нарушения на правата на човека, но подчертаваме необходимостта от икономическо сътрудничество. Това няма да се промени, докато най-големите държави-членки поставят нуждите на своите икономики над моралния императив “, казва тя.

Друга странна характеристика на Съвета е, че той дава възможност на отделните държави-членки да отменят определени мерки, които не им харесват. Един от най-спорните въпроси е възможността за лишаването от право на глас на страни по 7-ми член на Договора за Европейския съюз.

Проблемът с член 7 е, че той изисква единодушна подкрепа. Следователно Полша и Унгария, които многократно са били заплашвани с това наказание за подкопаване на върховенството на закона, винаги могат да се застъпват една за друга по време на гласуването. И механизмът, предложен от фон дер Лайен за справяне с подобни нарушения, вероятно също се оказа несъстоятелен.

Келемен смята, че нежеланието на комисията да наказва нарушителите е страничен продукт от нейното желание да стане по-политизиран: „Технократичната комисия може да каже:„ Вие нарушихте правилата, така че ние налагаме този механизъм “. Политическата комисия обаче разглежда последиците от своите действия в различен контекст. "

ЕС е хибридна екосистема. Когато е направено правилно, неговият изпълнителен орган на управление определя цялостната политика в области, където има смисъл. След това държавите-членки формулират тази политика, след което Европейският парламент я разглежда и одобрява.

Критиците обаче твърдят, че комисията е стигнала до точката, в която е придобила огромна власт в брюкселския балон. Но в същото време тя работи по указания на държавите-членки, докато на Европейския парламент се демонстрира неуважение и работата му е подкопана.

Много еврофили вярват, че ЕС отчаяно се нуждае от реформи. Отвън блокът често изглежда като положителен проект, изграден върху идеята за единство след вековни конфликти. Въпреки това мнозина, които се вглеждат по-отблизо, вярват, че в сегашния си вид Европейският съюз е до известна степен „безнадежден случай“, вътрешната борба за власт не му позволява да се превърне в истинска глобална сила на 21 век.

И докато континентът се бори да се справи с общоевропейските кризи в най-трудния момент от историята на блока, трудно е да се отървеш от усещането, че никой не е отговорен за нищо“, заключава Люк Макги.

Превод: ЕС